138 години БЧК в България

Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със 138-годишнината от създаването на първото червенокръстко дружество в България.

Фокус: Г-н Григоров, на 25 октомври се навършват 138 години от създаването на първото червенокръстко дружество в България, по какъв начин ще отбележите този ден?

Христо Григоров: В тези 138 години Българският червен кръст е, изграден с усилията на нашите предци, винаги е служил на хората и на държавните институции. В последните 25 години ние стъпихме върху основите, които бяха изградени от нашите предци и мога да ви кажа с гордост, че всички заедно успяхме да изградим една голяма къща на доброто, в която всеки един може да намери любов, топлина, подадена ръка. За съжаление в последните години това трябва да го правим и към хора от чужбина, но го правим с достойнство, защото в крайна сметка това е организацията – да помага на хората. Всяка година отбелязваме скромно този ден. Ще се съберем и ще го отбележим, защото действително това е един голям ден за българското общество. Червеният кръст със своите принципи и добродетели формира в крайна сметка и ценностна система на едно цяло общество. В продължение на тези години ние успяхме да направим и докажем това.

Фокус: Българският червен кръст е една от първите институции, възникнали след Освобождението на България и участвали активно в изграждането на новата държава, какво е мястото на БЧК днес в нашето общество?

Христо Григоров: Това е най-голямата хуманитарна организация, в която има повече от 200 хил. доброволци, над 650 служители. В цялата страна имаме свои структури. Младежката ни организация също един символ на доброто, защото тя се явява като алтернатива на всичко негативно, което е по улицата и с което се сблъскват нашите деца. Когато говорим за Червения кръст, говорим за структура, институция, която съхранява доброто и това, което сме наследили от нашите предци. Това е нещо, което помага на нашите деца да вървят, да растат, да се изграждат , но като дълбоко в душата си имат тези добродетели – да бъдат милосърдни, да бъдат добри, да бъдат готови да подадат ръка, защото в крайна сметка това ни отличава от животните – да бъдем добри и да си помагаме.

Фокус: Увеличиха ли се доброволците на БЧК през изминалата година и каква е тенденцията?

Христо Григоров: Ако направим анализ в последните години ще видим, че доброволците се увеличават. Най-хубавото и най-радостното нещо, което не мога да не споделя с вашата национална аудитория е, че младите хора – учениците и студентите са тези, които ни търсят и искат да се слеят в нашата младежка структура. Там те успяват да се докоснат до това, за което говорят, намират една добра среда, която им помага да изградят себе си. Виждаме какво е отрицателното влияние на средата, в която живеят. БЧК е един оазис на доброто. Едно дете се формира винаги благодарение на няколко показателя – семейство, училище, общество и религия без значение каква е, но за съжаление в момента в България тези четири основни параметри са доста силно разклатени. Децата търсят алтернатива и я намират в младежката структура на БЧК. Ако дойдете само един ден, когато се събират дечицата само в София като пример, ще видите какъв ентусиазъм и какво желание имат те да участват в различни мероприятия и програми на нашата организация. Когато говорим за доброволчеството мога да ви кажа, че в БЧК те намират, това което търсят.

Фокус: Сега повече от актуална е темата с бежанците, какви са дейностите на БЧК и Бежанско-мигрантската служба за подпомагане на мигрантите?

Христо Григоров: Това е един проблем, който за съжаление ескалира. Много малко политици желаят да се задълбаят в причината. Ако те влязат в причината трябва да седнат на една маса, да си стиснат ръцете и да решат проблемите. Докато това не стане и докато тези велики мъже, които управляват света не разберат, че насилието не решава нещата, бежанската криза ще продължава. Аз много се страхувам, че тя ще ескалира. Това е нещо, за което ние сме се готвили. Бих желал да се върна малко назад, когато започна кризата преди две години и половина и когато първите 1500 бежанци пристигнаха в България. Никой не беше готов за тях, защото това беше една изненада за всички нас. Тогава БЧК отвори своите резервни складове, помогна на 1500 човека с всичко необходимо в рамките на 10-15 дена. Това даде възможност на държавните институции да завъртят своите механизми, за да можем кажем сега съвсем отговорно, че те напълно контролират процеса. Те контролират процеса в рамките на обемите, които съществуват за момента, но ако тази тенденция продължи с бежанско-мигрантската криза, тогава вече и България, както и Европа ще бъдат изправени пред много сериозни предизвикателства. Тук е въпросът на тези политици да седнат и да се разберат, защото това не вещае нищо добро не само за Европа, но и за света. Това, което БЧК прави и ще продължава да прави е да бъде там, където са тези хора, които имат нужда. Ако се направи един анализ на бежанците ще се види,че на хора като майка с две –три дечица, възрастни или инвалиди трябва да се подаде ръка и да се помогне. От друга страна между тях има прави, млади мъже, които пращят от сила и човек си задава въпроса какво правят тези хора тук и защо не си стоят в собствените държави да се борят за свобода и за по-добър икономически живот. Това е въпрос на съответните институции. Ще продължаваме да помагаме, да бъдем там, където има болка, мъка и има нужда от помощ. Това е Българският червен кръст.

Фокус:В какви доброволчески мисии се включи БЧК през 2016 г.?

Христо Григоров:Не бих желал да говоря за мисиите, които наши служители и доброволци имат в чужбина. Нивото на Червения кръст и неговия авторитет е доста голям, така че нас ни канят от централата ни в Женева и имаме няколко представители в мисии в чужбина. В България дайте да вземем само хранителната програма. В продължение на 6-7 години всяка година раздаваме на близо 300-320 хил. българи хранителни продукти по европейска програма. Това е нещо, което ангажира до голяма степен нашия ресурс. Това са над 300 пункта с над 6000 доброволци. Това са хора, които доброволно отиват и помагат. Само това да вземем за пример е достатъчно. Тази година два пъти или повече от два пъти раздаваме на близо 250 хил. човека тези хранителни помощи, които идват. Само това да се спомене в ефир е достатъчно човек да разбере, че това е една сериозна структура, която е отдадена изключително на хуманността и готовността да помага на хората. Имаме много други програми за дечицата. Знаете, че повече от десетина хиляди деца всяка година напускат училище. Направихме програма и казахме на родителите, че ако ги пускат в училище, ние ще им дадем безплатен обяд. Връщаме в училище близо около 2000 деца по този начин всяка година. Много деца пострадват при пътнотранспортни произшествия. В момента в България се води една необявена война по пътищата. Тежкият живот, който живее българина, го избива в една невероятна агресия. Виждате как се държат по пътищата – карат, не дават мигачи, засичат, бързат и това води до катастрофи. За тези нещастни дечица направихме програма да им помагаме с финансов ресурс. БЧК има над 120 програми, не бих могъл да ги изредя всичките. Ние сме на първата линия, там където са проблемите. Да не говоря за бедствията, авариите, катастрофите. Да не говоря, че заедно с хората от ПБЗН сме първите,които сме на мястото, където има нужда от помощ - по време на земетресения, по време на наводнения. Вземете Бисер, Аспарухово. Кои бяха там? Бяха тези хора с униформите на гл. комисар Николай Николов и ние от БЧК. Това е Червеният кръст и това не го правим, защото имаме някакъв интерес, а защото имаме дълбоката убеденост и нужда да помагаме на хората, защото дълбоко в душата на всеки червенокръстец е влязло да бъде милостив и да бъде помагащ. Докато го има Червеният кръст и такива структури като него, ще я има и България.
 
Фокус:Какво ще пожелаете на всички доброволци, членове, симпатизанти и служители на Българския червен кръст по повод празника?

Христо Григоров:Най-напред ще пожелая на българските политици да седнат на една маса, да си стиснат ръцете и да намерят най-правилния път за развитие на нашата страна, за да може икономически да бъде подобрена ситуацията. Подобрявайки икономическата ситуация, ще се подобри и социалният статус на българина. Не може един пенсионер да живее с 200-300 лв. пенсия. Тогава вече БЧК ще бъде малко по-разтоварен и не само той, но и държавните институции. Съвсем по друг начин хората ще се отнасят един към друг. Това, което искам да си пожелая е нещата в България да тръгнат в една добра посока. Благодаря на всички, които са ни помагали и им пожелавам да бъдат здрави и да вярват, че това, което правят е добро и да благодаря на служителите, доброволците и на държавните институции и преди всичко на българското общество, защото в крайна сметка преди 138 г. БЧК беше изграден от българския народ, за да му служи. Фактически Червеният кръст - това е българският народ. Всички заедно бъдете убедени, че сме по-ефективни и много по-бързо стигаме до хората и ръката, която им подаваме е много здрава и тя ги изправя.