5 млн. европейци са се възползвали от програма „Еразъм“ за 30 години

Татяна Калканова, директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

Водещ: Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт „Еразъм+“ стартира през 2014 г. и ще действа до 2020-а. Очаква се тя да гарантира ефективното взаимодействие между всички сектори в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Подкрепят се училищното и висшето образование, професионалното образование и обучение, образованието за възрастни и младежкия сектор. Целта е да се насърчат партньорствата между образованието и бизнеса за повече иновации и конкурентоспособност, както и заетостта и борбата с безработицата сред младите европейци. Програмата включва три основни дейности: образователна мобилност за граждани, сътрудничество за иновации и обмен на добри практики и накрая подкрепа за реформиране на политиките. Повече за „Еразъм+“ в следващите минути ще ни разкаже Татяна Калканова, директор на Центъра за развитие на човешките ресурси. Нека кажем с какво програма „Еразъм+“ се различава и надгражда добре познатата у нас от предишните години програма „Еразъм“?

Татяна Калканова: „Еразъм+“ е нейно естествено продължение, тъй като „плюс“ означава, че тя дава нови възможности за финансиране на проекти в допълнителни сектори. Вие ги посочихте: училищно образование, общо и професионално обучение, както и образование за възрастни. Между другото, 2017 г. е изключително важна за програма „Еразъм“, защото се отбелязва 30-годишнината от съществуването й. Резултатите от дейностите, реализирани през тези 30 години в рамките на Европейския съюз, са наистина впечатляващи. За тези 30 години преките ползватели на програма „Еразъм“ са около 5 милиона, т.е. хора, имали възможността и професионално, и социално да променят живота си, или пък институции, които са променили развитието си благодарение на подкрепата на „Еразъм“. Това е може би един от най-познатите и най-успешно работещите европейски инструменти в областта на политиките за образование и младежки дейности.

Водещ: Студентската мобилност е много популярна у нас през годините, сега по „Еразъм+“ и ученици, и възрастни хора също могат да се възползват от предложенията, свързани с образователното им развитие в други държави. Възползват ли се вече много ученици и възрастни хора от възможностите за образователен обмен в чужбина, все пак Еразъм+" е в действие от 2014 г.?

Татяна Калканова: Да, определено. Резултатите от реализираните проекти за 2016 г. посочват нарастване на интереса в училищното образование и обучението на възрастни към възможностите за мобилност. През тази година, благодарение на одобрени проекти, 220 ученици от професионалното обучение и 266 от училищното образование ще се включат в такава мобилност. Прави впечатление, че в сравнение с 2015-а проектите, подадени от училищното и професионално образование, са с 30% повече, което е много добър резултат. Това показва, че все повече в училищата, включително и в детските градини - тази година има подадени и одобрени проекти от осем детски градини - колегите, наред с другите си ангажименти, успяват и се справят все по-добре в разработването и успешното защитаване на проекти. Допълнително през тази година за различни инициативи – не само мобилност, но и насърчаване на партньорства, участие в различни иновативни проекти, включително и в теми, които са много популярни в момента като насърчаването и създаването на електронни материали за обучение, допълнително за такива дейности, извън бюджета и останалите средства за обучение, в българските училища са влезли около 2 милиона и 600 хиляди евро.

Водещ: Като говорим за пари - отново догодина се очаква бюджетът на „Еразъм+“ да е по-висок с 14% като за 2016 г. парите, които харчим по програмата, са 27 милиона и 400 хиляди евро. В каква насока ще бъдат инвестирани допълнителните средства догодина?

Татяна Калканова: Общо за следващата година бюджетът за проектни дейности по програма „Еразъм+“ за България е 31 милиона и 919 хиляди евро, т.е. малко под 32 милиона евро, като съотношението на средствата в различните ключови дейности е зададено от Европейската комисия с оглед на подадените национални приоритети. В проектното предложение за бюджета за догодина прави впечатление, че съществено увеличение има в няколко сектора. Това са училищното образование, където увеличението спрямо тазгодишния бюджет е 46%, професионалното образование и обучение – около 30%, и образованието за възрастни – 31%, което означава, че българските институции, особено в лицето на основната, водещата - Министерството на образованието и науката - е защитило добре националните ни приоритети пред Европейската комисия, те са отчетени и затова и през инструмента „Еразъм+“ комисията е дала допълнително финансово осигуряване за разработването и реализацията на проектни дейности в тези три сфери. И да, Вие сте права – общо за следващата година увеличението на бюджета по програмата е 14%.

Водещ: Г-жо Калканова, кои са най-популярните образователни дестинации за българите и респективно привлича ли България европейци от други страни за образователен обмен?

Татяна Калканова: От една страна традиционно Германия и Франция са най-предпочитаните дестинации, като, разбира се, това е много общ извод. Зависи от конкретните специалности и международната активност на колегите от висшите учебни заведения в България, защото обменът в сферата на висшето образование е възможен освен с финансовата подкрепа на „Еразъм+“ и на базата на партньорства между университетите в редица от страните членки или партньорските държави. От друга страна, това също е положителна тенденция – България е все по-често предпочитана дестинация за студенти от Европейския съюз за входяща мобилност, т.е. за обучение в определени специалности като „Медицина“ и „Инженерни науки“. Както вече казах, следващата година в рамките на много инициативи, с които в България също ще отбележим 30-годишнината от програма „Еразъм+“, сме избрали като една от основните теми точно това – да покажем образа на България и образованието ни като привлекателни за входяща мобилност, за обмен и идване в страната на млади хора от различни европейски страни.

Водещ: Казахте, че очаквате догодина, когато ще се направи оценка на програмата в целия съюз, да се отчетат много положителни резултати, защото програма „Еразъм“ е една от най-успешните в Общността. Ако все пак трябва „да теглим чертата“, нека кажем къде има нужда от малко повече усилия, за да бъде програмата още по-успешна и у нас, и в Европа, защото страните така или иначе работят заедно по нея.

Татяна Калканова: Мога да говоря за общия анализ на реализацията на програмата в Европейския съюз и за това доколко тя подпомага изпълнението на приоритетите, посочени в „Европа 2020“ като общи за образователната политика на Европейския съюз. Това ще бъде голямата тема през следващата година. Между другото, на нас, в рамките на българското председателство, се пада честта да обобщим резултатите и да модерираме целия диалог, на базата на отчетеното, накъде ще върви „Еразъм+“ през следващите години до 2020-а. Мога да бъда по-конкретна, защото вече разполагаме с много статистика - ежегодно се прави такава - за реализацията на програмата у нас. Има няколко проблема, на които трябва да се търси решение. На първо място, програмата трябва максимално да обхване България в географски аспект, защото все още, за съжаление, имаме области, макар и малко, от които няма подадени проектни предложения. Затова една от целите ни за следващата година е така да планираме информационната кампания, че да няма необхванати области.

Водещ: А кои са необхванатите области?

Татяна Калканова: Те са различни в различните дейности, но са малко – да не ги съобщавам, защото това е работен проблем, на който ще търсим решение. Другият обаче, който е и по-същественият, е социалната дистрибуция на програма „Еразъм+“. Имаме много нисък дял на участие и на деца, и на младежи със специфични образователни потребности, а програмата предлага много инструменти, с които може да бъде изключително полезна за хората в неравностойно положение. Така че имаме идея да инициираме контакти с различни техни организации, да ги потърсим, да представим възможностите на програмата и се надявам през следващата година програмата да отчете реализирани проекти в тези специфични области.