Сдружения и фондации на опашка пред Агенцията по вписванията

Законови изменения предвиждат пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел

Последните изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) внасят съществена промяна в режима на сдружения и фондации, като предвиждат учредяването им и вписването на обстоятелства относно тях да се осъществява от Агенция по вписванията, вместо както е сега - от окръжните съдилища по седалището на съответното юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ).

Моделът на пререгистрация

Предлага се процесът по прехвърлянето на регистрацията на ЮЛНЦ да следва модела на пререгистрация на търговските дружества, влязъл в сила от 2008 г. За целта се създава нов Регистър за юридическите лица с нестопанска цел ("Регистъра"), представляващ електронна база данни, подобна на Търговския регистър, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване и актовете, обявявани по силата на закона, за ЮЛНЦ и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Освен основните обстоятелства, характеризиращи сдруженията и фондациите, подлежащи на вписване и досега, в регистрите на окръжните съдилища, при новия режим публично оповестени в регистъра, ще бъдат също и предметът на допълнителна стопанска дейност, както и имената на членовете на управителния орган на организацията.

Новост е статутът на ЮЛНЦ, извършващи общественополезна дейност, да възниква автоматично от момента на регистрацията в Регистъра към Агенция по вписванията. По този начин отпада необходимостта от поддържането на втори специален регистър - Централен регистър на ЮЛНЦ в обществена полза към Министерството на правосъдието, където тези ЮЛНЦ подлежат на вторично вписване. Така задължителните финансови отчети и доклад за дейността за ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност ще се обявяват единствено в регистъра. Срокът за обявяването им подобно на срокът за обявяване на годишните финансови отчети на търговските дружества е до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. Идеята е по този начин да се подобри прозрачността, отчетността и контролът над тези организации, които получават част от финансирането на дейността си от държавата. В тази връзка впечатление прави въведената специфична отговорност за ЮЛНЦ, което две поредни години не обяви в срок финансовите отчети и доклада за дейността си. Законът предвижда в тези случаи неговият статут на ЮЛНЦ в обществено полезна дейност да бъде снет и служебно от агенцията да бъде вписано по неговата партида, като сдружение или фондация "с временно спрян статут в обществена полза". Системното неизпълнение на това задължение пък е основание за прекратяване на юридическото лице.

С промените в ЗЮЛНЦ отпадат и вторичната процедура по регистрация в регистър БУЛСТАТ, задължителна към настоящия момент, тъй като при регистрацията в новия регистър към Агенцията по вписванията, на сдруженията и фондациите ще бъде предоставян Единен идентификационен код, подобно но търговските дружества, а БУЛСТАТ номерът на вече регистрираните сдружения и фондации автоматично ще се счита за техен Единен идентификационен код.

Съвет за развитие на гражданското общество

Съществена новост е създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет, чиято дейност е свързана с подпомагане на държавата да провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създаването на условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи и подпомагането и насърчаването на ЮЛНЦ в обществена полза от страна на държавата, чрез данъчни и други финансови и икономически облекчения. Необходимо е обаче да се направи уточнението, че това подпомагане трябва да се осъществява при стриктното спазване на правилата за предоставяне на държавните помощи.

Интересен е фактът, че до промяната се стига след анализ на прилагането на ЗЮЛНЦ в последните години, показал редица несъвършенства в действащата към момента законова рамка. Конкретните проблеми са свързани със съществуващото различно третиране на юридическите лица с нестопанска цел и на търговските дружества. Практиката показва, че в момента регистрацията на ЮЛНЦ в съдилищата е много често в пъти по-скъпа в сравнение с тази на търговците. Освен това регистрацията на ЮЛНЦ отнема над 10 пъти повече време - средно месец за ЮЛНЦ спрямо средно около 3 дни за търговците. Липсва възможност за електронно подаване и получаване на документи и макар регистрите на ЮЛНЦ в съдилищата да са публични, процедурите за снабдяване с удостоверения и за извършване на справки също е затруднено. Няма публично достъпна информация за ЮЛНЦ и тяхната дейност, което ограничава контрола от страна на гражданите и институциите, и което често води до съмнение относно тяхната прозрачност. Основна критика на сега действащия режим е липсата на единни образци и процедури, която позволява субективно тълкуване и прилагане на ЗЮЛНЦ и води до противоречива и непоследователна практика на окръжните съдилища.

В сила от 2018 г.

Измененията в ЗЮЛНЦ бяха приети и обнародвани в Държавен вестник през септември 2016 г., но ще се прилагат едва от 1 януари 2018 г. През това време институциите трябва да създадат необходимата организация, а Агенцията по вписванията да създаде съответните технически средства за безпрепятственото функциониране на новия регистър. Всички заварени към датата на влизането в сила на промените ЮЛНЦ и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел запазват правоспособността и статута си в частна или в обществена полза.

Въпреки това ЮЛНЦ, вписани в регистрите при окръжните съдилища, имат законовото задължение да подадат заявление за своята пререгистрация в Агенцията по вписванията в срок до 31 декември 2020 г., като процедурата по пререгистрацията е безплатна. Неясен засега остава въпросът каква ще бъде съдбата на ЮЛНЦ, които не спазят законоустановения 3-годишен срок за пререгистрация, тъй като законът не е уговорил изрично такава хипотеза, каквато беше предвидена през 2008 г. за търговските дружества. Следвайки техния модел и аналогия, има възможност да се стигне и до последващо заличаване на юридическите лица с нестопанска цел след изтичането на срока. Процедурата по пререгистрацията, подобно на тази за търговските дружества, се извършва въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние, издадено след 1 януари 2018 г., съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства и кода по БУЛСТАТ на юридическото лице. Сдруженията или фондациите трябва да представят и вписания в съда актуален учредителен акт или устав, заверен от съда по регистрацията или от законния представител. При пререгистрация юридическото лице с нестопанска цел следва да се впише в регистъра към Агенцията по вписванията с досегашното си наименование. Тук обаче може да бъдем изправени пред казус на съвпадащи наименования на търговски дружества и на ЮЛНЦ, тъй като след промените в ЗЮЛНЦ и двете структури ще бъдат вписвани в регистри към Агенцията по вписванията, като такава хипотеза и нейното разрешаване отново не е предвидено в закона.

В обобщение, прехвърлянето на регистрацията на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията при Министерството на правосъдието ще премахне съществуващите тежки и скъпи процедури по регистрация на ЮЛНЦ в различни институции (окръжни съдилища, регистър БУЛСТАТ и Централен регистър за организациите в обществена), ще спомогне за уеднаквяване на практиката по прилагане на ЗЮЛНЦ, и вероятно ще осигури по-голяма прозрачност на дейността на сдруженията и фондациите. Възможността за подаване на документи и по електронен път с електронен подпис към Агенцията по вписванията (в това число заявления за първоначално вписвания, за промяна в обстоятелствата и за обявяване на актове), както и все по-честото й предпочитане от страна на заявителите ще подобри достъпа, ще ускори процедурите и по всяка вероятност ще намали значително опашките пред Агенцията по вписванията.