Библиотеките трябва да са третото място след дома и училището

Фондация „Глобални библиотеки – България” е приемник на целите и резултатите на Програма “Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки”, изпълнявана в България в периода 2009 – 2013 г., след предоставено финансиране от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ – САЩ.

В навечерието на Деня на народните будители разговаряме със Спаска Тарандова – изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки – България”. Цялото интервю търсете в ноемврийския брой на вестник KMETA.bg.

В края на разговора ни Спаска Тарандова ни подарява и любима мисъл от Алберт Айнщайн: „Единственото нещо, което трябва да знаем е местоположението на библиотеката”.

Г-жо Тарандова, каква е мисията на фондация „Глобални библиотеки“?

Фондация „Глобални библиотеки – България” е учредена през 2013 г. като неправителствена организация в обществена полза. Тя е приемник на целите и резултатите на Програма “Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки”, изпълнявана в България в периода 2009 – 2013 г., след предоставено финансиране от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ – САЩ. За разлика от много проекти в страната, които приключват с края на финансирането, партньорите по Програмата, съзнавайки важността да се продължи работата създадоха фондацията. Партньорството на Министерство на културата, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  Националното сдружение на общините в Република България, Българската библиотечно-информационна асоциация се разшири с включването на Националния дарителски фонд „13 века България”, като учредител на фондацията и Съюза на народните читалища. Фондацията има за своя мисия – приобщаването на българските граждани към глобалното информационно общество.

В дългосрочен план ние целим да превърнем обществените библиотеки в център на местната общност, който предоставяйки достъп до информация знание и разнообразни услуги, спомага за повишаване качеството на живот на гражданите. За постигането на тази цел, ние работим с държавните и местни власти и неправителствените организации, затова те по-добре да разбират функциите на обществените библиотеки в съвременното общество и да се възползват от техните възможности. От друга страна, ние сме в постоянно взаимодействие с мрежата от библиотеки /960 обществени библиотеки в цялата страна/ като подпомагаме поддържането на  предоставените компютри и друго оборудване, следим за технологичното развитие и тяхното приложение в обществените  библиотеки. Подкрепяме организирането на обучения чрез обучителните центрове /27 в областните центрове и 12 в по-малки населени места/ на библиотечните специалисти, за да могат  те да обслужват качествено потребителите. Не на последно място ние следваме световните тенденции в разработването на нови услуги и програми за гражданите и търсим тяхното практическо решение в българските условия. За реализирането на тези задачи ние търсим и ползваме различни източници – проектно финансиране, донорски програми,  дарителски кампании.

В какво състояние са библиотеките и читалищата в страната? Кметовете обръщат ли достатъчно внимание на тези институции, на които дължим толкова много?

Какъв опит отвън можем да приложим тук? Радват ли се на по-голяма популярност библиотеките в чужбина, отколкото у нас?

Да, първо защото са в много по-добро състояние от нашите по отношение на материална база и техническо обезпечаване, да не говорим за информационните ресурси, които предлагат. Второ, защото популярността им е пряко свързана с популярността на четенето сред населението. Между 25 и 30% от българското население е активно четящо, по данни от периодичните проучвания. Процентът в Норвегия е 92, в другите северно-европейски държави 70-80%, там да имаш карта за библиотеката е нещо естествено.

Ние искаме библиотеките ни да бъдат такива, каквито са в Норвегия – да имат достатъчно книги, периодични издания, достъп до платени база данни, разнообразни услуги и програми. Казвам Норвегия, защото предстои посещение на една група библиотекари – иноватори в Осло за проучване на техния опит в обособяването на библиотека за тийнейджъри, но много други страни също могат да служат за пример. В тази библиотека читателските карти са електронни, книгите са с RFID технология и се търсят чрез дронове.

Обстановката там е специално създадена, плод на съвместната работа на дизайнери, деца и библиотекарите, за да се чувстват младите хора специални и да приемат това място като „третото място” след дома и училището. Един стар камион „Волво“, една рикша и много други мебели са преобразени и превърнати в специални места за четене, занимания и общуване. Благосъстоянието и високите заплати, които често се дават за пример, когато се говори за северните страни е резултат на това, че хората са по-образовани по-информирани и имат повече умения, необходими на днешния пазар на труда. Смятам, че нашата мисия днес е изключително важна и отговорна, защото, когато говорим за личностно развитие, не трябва да вземаме предвид само периода на формалното образование, а възможността за учене през целия живот. Днес все по-често хората работят на няколко места и използват различните си умения, придобити през формалното и неформално образование. Вярвам, че само чрез инвестиране в библиотеките като културна и образователна инфраструктура ще може да привлечем хората към тях обратно, както беше преди години, когато те с гордост споделяха, че са израснали  сред книгите в библиотеката на местното читалище, с разнообразните школи по различните изкуства.

Какви проекти ще инициирате в близко бъдеще от „Глобални библиотеки“?

От 17-22 октомври 2016 г. се проведе европейската седмица на програмирането. ФГББ, съвместно с Посолството на САЩ в България, съдейства в 23 населени места да се организират 51 събития от осем регионални и две общински библиотеки. В рамките на седмицата специалисти от библиотеките запознаха деца и ученици от 5 до 13 г. с робота Финч и ги въведоха в света на забавното програмиране. В момента фондацията има отворена сесия за финансиране на малки проекти на читалищните общинските и регионалните библиотеки. Нашата цел е освен да развиваме уменията на техните служители да пишат проекти,  да ги насърчаваме да работят в партньорство с други неправителствени организации, както и да си взаимодействат по-активно на местно ниво с община, училища, детски градини. Така, познавайки потребностите, те ще имат най-добрите проектни идеи, които са в подкрепа и полза на гражданите. Продължава и кампанията „Пътят към библиотека” за поставяне на указателни табели „Библиотека/Library” във всички, населени места, обхванати от мрежата Глобални библиотеки, съвместно с общините в страната.

По Програма Еразъм+ библиотечни специалисти от седем общинските библиотеки участват в проект „Повишаване на обучителния капацитет на мениджъри и служители в общинските библиотеки”. Проектът има един обучителен цикъл с посещение на библиотеки в Испания и Финландия и запознаване с добрите библиотечни практики там. Следващата му фаза е съставяне на обучителна програма, с която опитът натрупан по време на международните визити да бъде мултиплициран в другите общински библиотеки в страната, като една добра европейска практика.

В процес на подготовка сме на голям национален форум с международно участие „Библиотеки днес”, на който очакваме да вземат участие над 800 представители от библиотеките, които имат подновени споразумения с ФГББ, академичните среди и бизнеса, изпълнителната, законодателната и местните власти, неправителствени организации. На форума ще бъдат представени и дискутирани ролята и функциите на обществените библиотеки в информационното общество на XXI век.

По какъв начин могат да се приобщят повече деца към четенето?

Силно се надявам всеки един от нас да осъзнае, че даването на личен пример вдъхновява децата, а намирането на подходящата форма за запалване на искрата и превръщането им в  читатели е задача с много участници – родители, учители, библиотечни специалисти, издатели.  Като зам.-директор на Столичната библиотека инициирахме с Детския отдел една кампания – „Книгата, която промени живота ми”. За целта направихме  допитване до малките читатели – „От примера на кои личности се вдъхновявате?”, които разделихме по сфери на професионална реализация в десет категории. Така срещнахме децата с Леда Милева, с Ивет Лалова, с актьори като Любо Нейков, С Нети и Дони, с журналистката Елена Йончева и др. В тези срещи известните хора говориха за любимите си книги, какво им е помогнало за успеха и по този начин децата разбират, че зад всеки прогрес стоят много усилия и нещата не се получават от самосебе си. Пак там с помощта на ИКЕА създадохме „стая за ранно детско развитие” от 0 до 5 г. , и сега фондацията ще има своя дарителска кампания за създаване на такива кътове и на други места в страната.

Защо проблемите във висшето образование изглеждат така сложни?

Само там ли са сложни? Мисля, че обхващат цялата образователна система. Не бих се наела за дам категоричен отговор. Мога да дам моето обяснение като библиотечен специалист, защото училището и библиотеките са елемент в образователния процес, едните са част от формалното образование, другите от самообразованието, още повече днес когато все повече се говори за учене през целия живот. Моите впечатления от кръглите маси, в които съм участвала по въпросите на детското четене и грамотността е, че има голяма разлика между това, което децата искат да четат и това, което е включено в програмите им, да не говорим за възрастта, в която трябва да се изучават определени произведения. Всички опити за промяна на програмите срещат съгласие на теория от Министерството на образованието, но след това не се предприемат мерки за постигане на конкретни резултати. Промените в учебните планове отнемат време. Казват, че в средното образование за да се одобри нова програма и да се стигне до нейното прилагане, минават средно 5 години. Също така, всякакъв опит да се инициира някаква промяна среща трудности, отчасти заради статуквото, заради закостеняло разбиране и мислене в част от учителите, в служителите в министерството, заради лоша комуникация в процеса на публичното обсъждане. Промените се случват изключително трудно. Следя с интерес какво ще получи в нашата страна след многото обсъждания на дуалното образование, по примера на Германия. Може би, ако Министерството на образованието и науката проведе политика на отваряне и вслушване в препоръките на експерти, от различни сфери, на неправителствените организации в сферата на образованието, ако се интересува от изискванията на бизнес средата, може да почне да променя програмите си и начина на преподаване. С времето от различните образователни степени ще почнат да излизат кадри, които са адекватни на пазара на труда. От образователната система хората трябва да излизат с професии, за които има работни места, които не ги накарат постоянно  да мигрират, а да останат в своите родни места. Да използвам една българска поговорка „Камъкът си тежи на мястото”.

В последните години се открояват доста млади български автори, чиито произведения бележат успехи. Смятате ли, че тенденцията ще продължи?

Да, наистина в последните години с открояват много български автори с  добри творби и аз се надявам тази тенденция да продължи. Изследвания в областта на книгата и четенето показват, че любовта към четенето е по-голяма в страни, където има добри национални /местни/ авторите, които пишат на езика на читателите, т.е. разказаните истории, са близки до тях, те „познават” героите. Искам да има все повече автори, които да пишат за деца. За съжаление, едно поколение, което пишеше много добре за най-малките вече го няма. Радостно е, че писателката Юлия Спиридонова и художникът Любен Зидаров са  номинирани за наградата „Астрид Линдгрен” за детска литература, по известна като „Малкия Нобел”, която ще бъде обявена през април 2017 г.

Вие самата какво обичате да четете?

Аз чета много, чета постоянно. Обичам добрата художествена литература, която задоволява моите духовни потребности, която ми носи ми наслада с красотата и мъдростта на думите. Чета също мемоарна литература, публицистика. Завършила съм история, затова следя с интерес политическите процеси и чета и такъв тип литература. В книгите търся  отговорите за това какво се случва днес. Винаги чета няколко книги паралелно, във всяка стая си имам по една.

Снимката е дарение на НПО портала от студентката Изабел Костадинова - любител фотограф. Без право на разпространение от трети страни