Икономическата полза от труда на доброволците е безспорна

Мая Манолова, национален омбудсман, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”.

Водещ: В следващите минути ще говорим за доброволчеството – този благороден акт, за който преди две седмици в парламента бе внесен законопроект. Целта на предложената нова уредба е да регулира правните отношения на доброволчеството като основа за насърчаване на активната гражданска позиция, развитие на гражданското общество и повишаване на солидарността. Омбудсманът на Република България Мая Манолова е един от хората, които най-активно подкрепят идеята за доброволчеството. Затова ще разговаряме с нея в следващите минути. Г-жо Манолова, наскоро проведохте работна среща, свързана със законодателна инициатива за доброволчеството, на която присъстваха представители на КНСБ, БЧК, неправителствени младежки организации и други. Кажете ни какво обсъдихте на тази среща?

Мая Манолова: Буквално вчера проведохме работна среща, посветена на Закона за доброволчеството. Аз съм наблюдател на опитите да бъде приет такъв закон от няколко състава на Народното събрание в рамките на последните 10 години. Факт е, че обикновено опозицията проявява активност и внася определени текстове, за които обаче никога не стига време или се намират някакви други причини и тази важна за гражданите тема остава без своята законова уредба. Сега отново още през лятото институцията на омбудсмана постави тази тема пред различните парламентарни групи, всъщност един от 7-те законопроекта, които изработихме през месец август с моя екип, е именно Проект на закон за доброволчеството. И настояхме пред председателя на парламента до всички парламентарни групи да предприемат стъпки по неговото внасяне, обсъждане и приемане. В случая не е коректно да се говори за авторство на текстовете в този проект, защото, както вече казах, в рамките на последните 10 години много експерти, неправителствени организации, различни институции са работили по текстовете. Така че в общи линии в различните законопроекти – в този, който изработихме с екипа на институцията на Омбудсмана, с двата, които са внесени в парламента, има много общи моменти и не особено съществени различия.

Водещ: Законът за доброволчеството ще помогне ли повече хора, фирми и организации да станат доброволци?

Мая Манолова: Изключително е необходим такъв закон, защото доброволчеството набира сила и в България. Всъщност данните показват, че 3% от брутния вътрешен продукт на Обединена Европа се създава с доброволчески труд. В западните страни, в европейските демокрации, в които е развито доброволчеството, на всяко вложено 1 евро за стимулиране на доброволчеството, възвращаемостта е 5 евро. Тоест икономическата полза от труда на доброволците е безспорна. Но в същото време това е изключително важно и за утвърждаване на солидарността, взаимната подкрепа и чувствителността в обществото. И в България също все повече нараства броят на хората, които са готови с доброволен и безвъзмезден труд да подпомогнат кауза или определени лица, които се нуждаят от това.

Водещ: Виждате ли точно такава воля и желание от страна и на хората, и на бизнеса, и на институциите за доброволчество?

Мая Манолова: За съжаление, тъй като в България няма единен регистър, в който да са вписани хората, които полагат доброволчески труд, не може да се каже колко точно са доброволците и какъв труд и усилия полагат в различни каузи. Факт е обаче, че например включването чрез дарителски есемес в някоя благотворителна акция не е доброволчество, или поне не в този смисъл на думата, който се опитваме да вложим в текстовете на закона. Разбира се, всички тези дарителски и други благородни каузи са важни, но доброволческият труд това е готовността на хората доброволно, свободно, абсолютно безвъзмездно да отделят от времето си, да положат усилия, да положат труд за определена благородна кауза абсолютно безвъзмездно.

Водещ: Миналата седмица бяха приети промените в Закона за ДДС, с които се освобождават от ДДС храните с изтичащ срок на годност. Вие отдавна настоявате за тази промяна. Какво очаквате да последва от нея?

Мая Манолова: Два ангажимента поех по време на дарителската кампания, която инициирах – „Великден за всеки“. И тези два ангажимента бяха свързани с два закона – отпадане на ДДС за дарените храни и Закон за доброволчеството. Поех този ангажимент пред партньорите в тази благотворителна акция, защото от работата с тях рамо до рамо се убедих колко е важно доброволците да бъдат насърчени, подкрепени, стимулирани, от една страна. От друга страна, хранителният бранш също да бъде насърчен да дарява, вместо да унищожава храни. Така че с окончателното приемане на текстовете за падане на ДДС върху дарените храни, от 1 януари на практика производителите и търговците на храни няма да плащат ДДС върху тези храни, които даряват. Досега бяха освободени от ДДС само храните, които подлежат на унищожаване и затова повече се унищожаваха, отколкото да се даряват храни. В началото на месец декември след проведени от мен срещи с немски депутати ще посетим Германия, където колегите обещаха да ни презентират как работи немската система за даряване на храни там. Включително е предвидена и се реализира възможност излишните храни от хранителните вериги, от различни производители, да се сортират и да се насочват към социални магазини, в които хората, социалнослабите, които имат нужда от храна, веднъж седмично срещу представяне на определен документ могат да се снабдят с определена група храни. Аз имам своите притеснения, че може би нашите текстове, които приехме на второ четене, са прекалено бюрократични. Затова би било добре да видим на практика как действа един по-свободен режим, как там е организиран контролът, защото и злоупотребите, от които се опасяваше финансовият министър и бюджетната комисия, наистина биха дискредитирали самата благородна идея да бъдат нахранени гладните хора в България.

Водещ: Очаквате ли повече магазини и фирми да се включат в такъв тип доброволчество?

Мая Манолова: Очаквам и заради стимулите, но също така по време на кампанията „Великден за всеки“, в която подкрепихме нуждаещи се пенсионери, се убедих, че бизнесът в България е социално чувствителен и са готови да даряват храни, без да имат стимули и специално насърчаване за това. Ето, сега например заедно с православната църква полагаме усилия да организираме обществени трапезарии или социален патронаж, в който остатъците от храна от ресторанти, от топли витрини, сготвената храна да не бъде изхвърляна, а да стигне до хора, които имат нужда от хранителни продукти, които да сложат на своята трапеза. За това няма да има финансови стимули, данъчни облекчения. Необходим е много сериозен контрол от Агенцията за безопасност на храните и се надявам, че ще можем с общи усилия да реализираме още преди Коледа тази идея като пилотен проект. Също така очаквам, че Законът за доброволчеството, върху който работим, най-сетне ще бъде приет от парламента, тъй като има вече два внесени законопроекта от различни групи депутати. В общи линии те преповтарят едни и същи текстове, но текстовете, макар и да не са съвършени, са добри, защото регламентират цялата рамка на доброволческата дейност, също така дават и стимули за доброволците, и начини да се предпазва техният труд, и изисква да бъдат гарантирани със застраховки при полагане на труд в по-опасни или вредни условия. Да има регистър на доброволците, доброволчески книжки, да се издават съответни документи. Например евродепутатът Момчил Неков, който също участва в нашата среща, също е посветил част от времето си да разработи и той свой проект, в който има много интересни идеи, свързани с младежкото доброволчество. Включително доброволческият труд да носи определен брой точки при кандидатстване във ВУЗ, за да се стимулира доброто сред младите хора.