"Осъдено детство": Как чувството за справедливост може да доведе до присъда за едно дете?

  „Аз се опитвах да проявя търпение, само че от другата страна не беше така. Като цяло аз 2 часа и половина си изхабих нервите и думите да седя и да говоря съвсем нормално и човешки, да разбера защо се е случило даденото нещо, защо е станало това нещо. От другата страна ме посрещаха само с мълчание и рев. Всъщност това, че аз си изхабих едва ли не времето допринесе за това аз да си изпусна нервите”, спомня си сега Ели.

В крайна сметка тя се сбила с другото момиче. Съученичките й снимали. Клипчето вече го няма. Но досието й помни. Майка й разбира за случилото се, едва когато я викат в районното полицейско управление.

„Разговарях след това с нея и разбрах как стоят нещата. Обясних й, че несправедливости в живота винаги може да има, но реакцията трябва да е по-обрана и не трябва да се стига до такива неща, защото тя от жертва, която е била обвинена в нещо несправедливо се превръща в нападател и с има последствия за нея”, обясни майката на момичето.

Ели не е била сама в агресията си. С нея имало още трима души. Осъдена, обаче, е само тя. Бунтува се срещу тази несправедливост. И срещу това, че я накарали да се признае за виновна. За нейно добро е, казал адвокатът. И се оказал прав – Ели не е изпратена в интернат.

Наказанието на Ели е пробация и задължителни срещи с психолог. Майката на Ели също посещава психолог. В същия център. По собствено желание.  Вярва, че това помага на връзката по между им, а  Ели опитва да разбере грешката си… и себе си.