English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Седем предизвикателства пред фондациите в Европа и едно решение

 
Седем предизвикателства пред фондациите в Европа и едно решение

Джери Салол е изпълнителен директор на Европейския център на фондациите. Има опит в организации за защита на правата на децата в Зимбабве и Етиопия, основател е на TrustAfrica - частна фондация, създадена през 2006 г. в Дакар, Сенегал, за насърчаване на икономическото развитие и социалната справедливост в региона.


Все по-високи очаквания и изисквания срещу все по-малки възможности за автономност и подкрепа. Фондациите и дарителите в Европа са попаднали в един парадокс, от чието разплитане зависят бъдещето им и бъдещето на сектора.


Които са общите предизвикателства, пред които са изправени дарителите, и какви са възможните решения изброява Джери Салол в интервю, предоставено от Българския дарителски форум и публикувано след редакция от "Дневник". Салол е изпълнителен директор на Европейския център на фондациите - организация, която обединява над 230 фондации и дарители в Европа, включително и БДФ. Дарителският форум организира годишната зимна среща на Асоциацията на европейските дарители и фондации и посрещна в София този януари представителите от цяла Европа.


Седем общи проблема


"Макар че всяка фондация е различна и автономна, като цяло в Европа фондациите са изправени пред общи предизвикателства. Едно от най-важните и, струва ми се, звучи малко парадоксално, е, че с нарастване на популярността на фондациите възникват и нереалистични очаквания към тях, и надежда да решат всички проблеми. На фона на тези големи очаквания фондациите изпитват трудности да обяснят, че финансовите им ресурси са ограничени, че понякога се борят за оцеляване, че те също имат свой фокус и собствен дневен ред", коментира Джери Салол.


Второто предизвикателство е свързано с намирането на адекватна и съвременна комуникация и подходящи изразни средства, когато те разказват за своята дейност. Има опасност нещата, които правят фондациите, да изглеждат скучни за хората, така че те трябва да измислят нови начини да разказват за работата и резултатите, които постигат.


Следващото предизвикателство е свързано с факта, че след Брекзит и редица други международни ситуации и усложнения фондациите осъзнават, че трябва да работят по-добре на местно ниво и да обръщат повече внимание на хората в местните общности. В същото време те са принудени да знаят и разбират какви са глобалните тенденции, да отговарят на тях.


Четвърто предизвикателство е свързано с факта, че обществото очаква фондациите да доказват въздействието от дейността си. "А често пъти тяхната дейност може да бъде "невидима" или поне – промяната да бъде трудно постижима и забележима", казва специалистът. Понякога, особено в краткосрочен период, това е трудно за измерване или пък няма публични резултати, които те да могат да обявят. Притиснати в ъгъла от общественото и политическото очакване, те трябва да изнесат резултати, които не са конкретни, макар да имат по-генерален смисъл.


Шестото предизвикателство на практика е свързано с една тенденция, която отваря и възможности – за фондациите все по-недостатъчно става реализирането на грантови програми, те трябва да бъдат по-оперативни и да си сътрудничат с другите заинтересовани страни.


И седмото е продължение на предишното – в реализиране на сътрудничество с други играчи фондациите трябва да се откажат донякъде от своята автономия. "Те се сблъскват с факта, че в един свят с много проблеми, какъвто е нашият, средата има нужда и от други "играчи". А фондациите ненавиждат да предават своята автономия, те са много независим и ревниви в това отношение, но в наши дни има ситуации, които налагат съвместна работа", смята Салол.


Сътрудничество вместо вражда с институциите


В основата на предизвикателствата са отношенията между фондациите и институциите, обаче точно оттам могат да дойдат и реалните решения, стига политиците да вложат усилия в това да разберат по-добре дарителския сектор, а фондациите - в това да аргументират по-добре нуждите и целите си. Оптимистичната прогноза е, че има потенциал и перспектива пред организациите заради нарастващото разбиране, че е необходима съвместна работа, но преди да се стигне дотам, ще има и много трудности, смята директорът на Европейския център на фондациите.


Сега политиците възприемат фондациите предимно като източници на средства, като подценяват опита им или ги поставят в позиция да не могат да планират дейността си дългосрочно. В много страни организациите са ограничени от твърде много противоречиви закони и разпоредби, с които трябва да се съобразят - от закони за защита на личните данни, затрудняващи всякакво събиране на лична информация за дарители, до изисквания за пълна прозрачност по отношение на дарителите, членовете на бордовете им и т.н.


Заедно с това в някои страни обществото се затваря и хората не разбират и не харесват използването на частни средства за постигане на обществени цели, а същевременно не харесват и институциите и статуквото. "Смятат, че и едните, и другите не са достатъчно прозрачни и че не обясняват достатъчно добре целите си. Затова се нуждаем от креативността на фондациите, трябва да им отворим вратата за творчески и експериментаторски решения", казва Салол.


"Но първо е необходимо политиците да направят разлика в мащабите - фондациите са прекалено малки в сравнение с държавата и никога не могат да я заместят. Те не са заплаха за нея, а напротив – работата им се допълва взаимно и те трябва да могат да правят неща, които държавата не може. Затова политиците трябва да насърчават фондациите да поемат рискове, а не да им създават трудности", смята експертът.


"Много е важно да се тества и експериментира, когато се търсят решения в една или друга обществена сфера. И е по-добре частните пари да бъдат използвани за експерименти, а публичните средства да реализират вече утвърдени, работещи решения", подсказва той и прави аналогията с плувен басейн и с море. Ако държавата е морето, фондациите са малък басейн със сладка и ценна вода, която трябва да се използва внимателно.


В случай че правителството не разбере това и смята, че тези пари не се използват ефективно, фондациите трябва да започнат да използват по-добри аргументи, за да го убедят. Трябва да работят с държавата и с местната власт и по тази причина - да приемат, че може да се наложи да се откажат от част от своята пълна независимост. "Съвместното взимане на решения и взаимодействие с институции, които дават възможност на фондациите да рискуват капитали, за да могат решенията на обществените проблеми да бъдат предварително изпитани, е единственият отговор", обобщава експертът.


Източник снимка: Български дарителски форум


Автор: Български дарителски форум и Дневник

Източник: Дневник , 14 март 2018 г.

Сходни публикации

Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех

Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех

Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен

Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти

Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти

Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора

Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.

Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.

Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на