Правосъдното министерство ще предложи да има наказания и за психическо насилие

Нови състави на престъпления, свързани с домашното насилие и насилието, основано на пол; по-тежки наказания за насилници и повече процесуални права на жертвите предвижда Министерството на правосъдието. Това се разбра от думите на правосъдния министър Цецка Цачева по време на международна конференция "Сигурно бъдеще за жените – сигурно бъдеще за всички".

Въпреки че кабинетът изтегли Истанбулската конвенция от програмата на парламента, присъстващите на форума се обединиха около тезата, че докато се изчаква обществото да е готово за ратификацията ѝ, трябва да се предприемат мерки в защита на жертвите от насилие и че дебатите трябва да продължават.

"Длъжни сме не само да говорим, а и да предприемаме конкретни стъпки и действия, за да няма подобни разкази (за домашно насилие - бел.ред.). Познавам погледа, болката, виждала съм жени, претърпели насилие, които са потърсили кризисния център. Насилието на жените е крайна форма на дискриминация, произтичащо от неравенството между половете", заяви Цачева, която говори за законодателните мерки на управляващите.

"Темата за сигурността на жените безспорно е гаранция за сигурността на всички", коментира тя. Обясни, че Министерството на правосъдието е извършило анализ на действаща законодателна рамка по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Изводът на анализа е бил, че въпреки законодателните промени през годините в България все още липсва цялостна рамка, която да води до предотвратяване, преследване и премахване на насилието както на жени и млади момичета в семейството, така и извън него.

С тази цел през 2016 г. са били сформирани две работни групи със задача да се преосмислят действащите текстове в Наказателния кодекс (НК) и процесуалните правила за търсене на наказателна отговорност от насилниците. Дейността на втората група е свързана с необходимостта от промени в закона в гражданско­правната сфера, обясни Цачева.

"При този преглед на действащото законодателство, работната група е стигнала до извода, че трябва да бъдат въведени в НК нови престъпни състави, които към момента не въвеждат деяния, свързани с темата за насилието в престъпление. Всяка промяна в кодекси трябва да бъде много прецизна, добре обмислена, подкрепена от гражданското общество, от магистратите. Зад сухите цифри на статистиката се извежда и изводът от тази необходимост за промяна", аргументира се министърът.

И цитира данни от изследване на съдебната практика на 10 окръжни съдилища в страната за постановени присъди за умишлени убийства и опит за убийства на жени между 2012 и 2014 г. Според тях в

91% от случаите убийствата на жени са извършени от мъже

в 7% извършителите - мъже и жени, са действали в съучастие и само в 2% извършените убийства са от жени. Цачева представи и други данни, според които 35% от убийствата и опитите за убийство на жени са от техен настоящ или бивш интимен партньор, 25% - от техен брат, син, внук или друг близък роднина мъж, 31% - от друг познат мъж, и само 9% - от непознат мъж.

"Случаите на домашно насилие трябва да залегнат и да бъдат в центъра на вниманието ни, когато се пристъпва към нови законодателни промени. Предвиждаме допълване на квалификационните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашното насилие, които ескалират до засягане на живота или здравето на жертвата. Предвид факта, че най-често домашното насилие се проявява под формата на физическо насилие, се налага в НК да се създаде законова гаранция, че физическото насилие ще бъде по-­тежко наказвано и преследвано", каза правосъдният министър.

По думите ѝ е установено, че в момента действащото законодателство не осигурява адекватна защита на жертвите и санкции спрямо извършителите на престъплението преследване или дебнене. Затова въпросът се обсъжда внимателно, за да се криминализира това деяния чрез нарочен състав в НК. "Сложността винаги е много голяма, когато трябва да се дефинира понятието какво точно като деяние да се включва в престъплението преследване или дебнене", побърза да уточни министърът.

Допълни, че по наказателен път не се преследва и психическото насилие като самостоятелна форма на насилие. "То е почти невидима за обществото проява, но е широко разпространена форма, която може да има различни измерения като вербалното насилие чрез заплахи, постоянно критикуване, засрамване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унижаване. На второ място е изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за нейни независими действия - поставяне в изолация, и лишаването ѝ от средства за издръжка или икономическа независимост. Макар да не оставят следа по тялото на жертвата, подобни деяния оставят траен белег върху цялостния ѝ живот, както и на съжителстващите с нея - обикновено това са децата", разказа Цачева.

Работната група е решила, че уредбата в НК не обхваща и всички случаи на принудителни бракове. За пример министърът посочи случаите, когато жертвата преминава извън територията на страната, за да сключи принудително брак или принудително да живее с някого на семейни начала.

Със съжаление Цачева заяви, че анализът на работната група е показал, че

значителна част от българското общество все още счита, че това е личен въпрос

"Срещу това трябва да бъдем непреклонни в разбиването на подобен стереотип. Борбата с домашното насилие не може да се води отделно и единично", подчерта тя. Каза, че се обмисля някои престъпления от частен характер, които се преследват след тъжба на пострадалия, да станат такива от общ характер и с тях да се заема прокуратурата. В работната група е говорено и за промяна на давността за преследване на някои престъпления, свързани с домашното насилие, за да може жертвата да достигне пълнолетие и да участва по-пълно в наказателния процес - в случаите на насилие над непълнолетни или малолетни. Освен това с навършване на пълнолетие ще е по-сигурно, че жертвата няма да премине към повторно изживяване на посегателството в хода на наказателното производство.

Цачева заяви, че трябва да се допълни мерки за защита на жертвите и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). "България има адекватна рамка за защита на процесуалните права, но въпреки това могат да се предприемат още такива действия за защита на пострадалия - не е задължително участието на жертвата в такива дела. Мерките могат да са: незабавно информиране на пострадалия в случаите, когато насилникът избяга или бъде освободен временно или окончателно. Наблюдаващият прокурор да иска от разследващите органи оценка на риска за ново насилие над пострадалия. Редуциране на разпитите на жертвата, ограничаване на преките контакти между пострадалия и извършителя и т.н.", обясни министърът.

В гражданскоправната материя се предвижда създаване на национален съвет за превенция и противодействие на домашното насилие и насилието, основано на пол, тъй като работната група е стигнала до извода, че в страната липсва цялостна единна структура, която да следи за усилията на отделните институции по тази тема.

"Домашното насилие не засяга само жертвата, а засяга цялото общество

Дава оценка за човешките ценности и устоите на всеки от нас", каза за финал Цецка Цачева.

Форумът за насилието над жени трябваше да бъде в българския парламент, каза от своя страна зам.­-председателят на ГЕРБ и председател на парламентарната група на партията Цветан Цветанов. Причината - за голямо съжаление в последните месеци се наблюдава дистанциране от темата от всеки и приемането, че този проблем не го вълнува, обясни Цветанов. "Никой не може да влезе в същността на истинските проблеми, които стоят днес", заяви той.

Цветанов се оплака и от съотношението между мъже и жени, които присъстваха на форума, което било 20 към 80 процента, а трябвало винаги да е поравно. "С искреността си вдигнахте процента", с шега му отговори Надежда Стойчева от фондация "Асоциация Анимус", която бе домакин на пресконференцията.

"Темата за сигурността е водеща за европейските граждани. Ключовата дума е сигурност.

Ако едната половина от обществото е насилвана, погазвана и убивана

за каква сигурност можем да говорим. Насилието над жените и момичетата в ЕС е ежедневие. Това се случва независимо от социалния произход. Проблемът има и икономическо изражение - 225 млрд. евро годишно са разходите от насилието и пропуснатите ползи. Много са лицата на насилието", заяви българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел.

По думите ѝ в последните години сме свидетели и на кибернасилие. "Жените са по-уязвими от мъжете на кибертормоз. Той се проявява много често под формата на отмъщение чрез публикуване на сексуално съдържание", подчерта тя. Посочи и данни, според които 10% от жените са жертва на кибернасилие след 15-ата си година.

Според нея Истанбулската конвенция е най-­важният инструмент за борба с насилието и тя иска дебатът по нея да продължи. Габриел призова конвенцията да не се възприема като инструмент за оформяне на пола и идеологията, а за жените, които стават жертва на насилие, защото са жени. Според еврокомисаря най-­важният способ е превенцията. "Жените също имат право на кариера, финансова независимост, те са също ключови. Трябва да дадем право на една част от населението, която няма това право", заяви още тя.

На форума присъстваше и Ласина Манолова - жертва на домашно насилие, която разказа историята си. По думите ѝ поведението на жертва не помага на пострадалите и те трябва открито да говорят по темата. Тя е била насилвана първо от втория си баща, а след това и от първия си съпруг, с когото има и дете. Днес живее с друг мъж, който "прие детето ми като негово", заяви Манолова.

Депутатът от ГЕРБ и председател на Комисията по външна политика Джема Грозданова изрази надежда, че все пак в един момент България ще стане страна по конвенцията, независимо дали я е ратифицирала, тъй като тя е подписана от ЕС през лятото на миналата година. Скоро след това Европейският парламент е гласувал положително за присъединяване на евросъюза към конвенцията по две области на конвенцията - съдебното сътрудничеството по наказателноправни въпроси и правото на убежище и забрана за връщане.

Тя подчерта, че международните документи не са само средство за изискване към държавите, които се присъединяват към него, а показват сътрудничество и съгласие по определените теми между подписалите я държави. "Нашата опозицията предлага да въведем принципите на конвенцията във вътрешното ни право и с това да се приключи въпросът, но така страната няма да участва и да сътрудничи в общия механизъм, който предвижда конвенцията", подчерта депутатът от ГЕРБ.