Търговското споразумение СЕТА: сериозни рискове срещу малко ползи

Днес, 03.04.2018 г. сдружение „За Земята" представиха доклад [1], свързан с икономическите, социалните и екологичните ефекти, които се очакват от споразумението между ЕС и Канада, познато като СЕТА. По отношение на икономиката на България той показва незначителни положителни ефекти, които според авторите не се знае дори изобщо ще се случат ли. Според официални изследвания на Европейската комисия в следствие на СЕТА се очаква ръст на БВП между 0,01% и 0,08%. Други прогнозни модели, които допълнително вземат предвид и динамични фактори като отклоняването на търговски потоци вътре в ЕС и промяната в безработицата показват не увеличение, а намаление на националния доход в ЕС с 0,49%, както и на работните места с 200 хиляди и на доходите: между 316 и 1331 евро годишно за отделните държави членки. Положителни икономически ефекти за България трудно могат да бъдат очаквани, т.к. през периода 2000-2017 г. само три години бележат положителен нетен износ, т.е. увеличават брутния вътрешен продукт на България. За да оцени въздействието за България е направен и обстоен преглед на стоките, в които България има конкурентно предимство при търговията с Канада. При него е видим превесът на такива с ниска добавена стойност и суровини, което води до изводът, че дори и да има увеличение на износа, той няма да има сериозен положителен ефект върху икономиката ни.

В докладът са разгледани проблемите с части от споразумението като главите за регулаторно сътрудничество и механизмът за уреждане на спорове между инвеститор и държава. В текстовете на СЕТА, които се отнасят до арбитражите, изобилства от неясни формулировки, чиято интерпретация е оставена на арбитрите по делата, което крие рискове за възможността на държавите да провеждат политики в области, които биха накърнили интереса на частен инвеститор. Отчита се и непрекъснат ръст на делата по такива механизми, които компаниите водят срещу държавите. СЕТА внася новости в начина за постигане на хармонизация в областта на социалните и екологичните стандарти, а редицата неточности в текстовете пораждат и рискове. Особено по теми като промени в климата, ГМО и хормони на растежа. Последните масово се ползват в Канада, а там на СЕТА се гледа като на инструмент за навлизането им в Европа. Показателен докладът, представен на канадската Камара на общините през 2014 г.: „Един от най-обещаващите аспекти на споразумението е създаването на работна група, която ще разглежда проблемите, свързани с биотехнологиите, за да се гарантира, че няма да вредят на търговията.“. Други негативни очакванията на авторите са, че споразумението ще доведе  до занижен контрол и по-малко информация за потребителите.

Изводите на доклада за ползите и вредите от споразумението с Канада кореспондират и на резултатите от националнотопредставително социологическо проучване на общественото мнение в България за нагласите към СЕТА, извършено от Маркет линкс по поръчка на За Земята [2], представено на пресконференцията. Резултатите показват ниско ниво на познаване на споразумението и критика към властите за липса на официална информация за него. Мнозинството от хората с мнение по въпроса (44.7%) считат че СЕТА носи повече рискове, а тези които считат, че има повече ползи от споразумението са едва 19%.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „След подписването на споразумението от ЕС повечето от клаузите, които биха довели до макар и минимален икономически ръст влязоха в сила. Но голяма част, сред които са и тези за арбитражите биха влезли в сила само при ратификация от страните-членки. Когато няма доказателства за съществени ползи – социални и икономически, но са налице редица рискове за околната среда, безопасността на храните, трудовия пазар и публичните услуги, нищо не налага България да ратифицира СЕТА“.

***

Бележки:

[1] Докладът „Споразумението СЕТА. Пореден несполучлив опит да се примирят обществени ползи и икономически цели“ може да намерите тук: http://zazemiata.org/v1/uploads/media/CETA_analiz_2018.pdf

[2] Данните от социологическото проучване може да намерите тук:  http://zazemiata.org/v1/uploads/media/Sociologichesko_prouchvane_CETA_2018.pdf