България през 2017 г: По-малко хора, по-стари, а младите продължават да емигрират

Делът на хората в трудоспособна възраст се свива с 56 хиляди през миналата година, показват данните на НСИ

Населението на страната продължава да намалява и да застарява. Само за една година – миналата, то се е стопило с нови 51.8 хил. души, или с 0.7%. Така в края на 2017 г. броят му достига малко над 7 милиона, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографията на страната. Прогнозите за бъдещето не са розови - населението ще продължи да намалява и да застарява през следващите 20 години, което е предпоставка и за ограничен ръст на икономиката.

Логично най-голям спад през миналата година има при хората, които са в трудоспособна възраст – с почти 56 хил., или с 1.3% спрямо 2016 г. Процесът на понижение на тази група започва още през 2011 г., но сега се усеща по-болезнено от бизнеса предвид раздвижването на икономиката и прегряването на пазара на труда в страната. Ако има добра новина, то тя е, че продължителността на живот се увеличава и достига 74.8 години.

Все по-малко потенциални работещи

Към края на миналата година на един човек от т.нар. в зависими възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от двама души в активна възраст. Това съотношение се влошава през последните години с всяка изминала година, т.е. все по-малко работещи издържат все повече възрастни хора и деца. Прогнозите са тази тенденция да се задълбочава и тя неминуемо ще окаже негативно влияние и върху държавния бюджет и пенсионната система – по-малко хора ще плащат данъци, а все повече ще очакват социална и здравна закрила. Има и още - ако през 2001 г. на 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора, в края на миналата година това съотношение е 100 към 64.

Съотношението на хора в активна възраст и неработещи е по-благоприятно в градовете, отколкото в селата. Най-лошо е в областите Видин, Ловеч и Габрово, а най-добро – в столицата.

Застаряването на населението води и до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. достига 43.6 години в края на миналата година. Делът на хората на 65 и повече навършени години е 21.%, което нарежда България сред шестте държави с най-голям дял на възрастното население. В топ три са Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%).

Северът продължава да се обезлюдява

Данните на статистиката показват, че дисбалансът в териториалното разпределение на населението по оста север-юг продължава да се задълбочава. Половината от хората в страната живеят в Югозападна и Южна Централна България, а най-малко като брой са в северозападната част – едва 11% от общото население. Там е и най-големият отрицателен прираст. Не случайно четири от шестте града с население над 100 хиляди са в Южна България – София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Останалите два са Варна и Русе. Само две области - София-град и Кърджали, увеличават населението си през 2017 г. спрямо предходната, като при всички останали области има намаление. То е най-голямо във Видин и Смолян.

Половината от емигрантите са млади хора

Борят на емигрантите продължава да расте. През 2017 г. 31.6 хил. души (или с около 1000 повече от миналата година) са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като всеки втори емигрант е на възраст 20 - 39 години, според НСИ. Най-предпочитани дестинации са Германия (22%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).

Нетната миграция продължава да е отрицателна, като връщащите се в страната български граждани и получилите статут за пребиваване в България чужденци през миналата година са 25.6 хил. Техният брой също расте. За разлика от емигрантите обаче тук едва една трета от хората са на възраст между 20 и 39 години.

По-малко бебета, повече съжителства без брак

През миналата година са родени 64 хил. бебета, или с 1029 по-малко спрямо 2016 г. Момчетата са с 1600 повече от момичетата. Средната възраст на жените при раждане на първо дете продължава да се увеличава и достига 27.1 г. Най-висока е в София – 30 години, а най-ниска в област Сливен - 23.1 години. Броят на потенциалните майки (жени между 15 и 49 години) обаче продължава да намалява. От НСИ посочват, че от 1991 г. насам има трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният дял нараства от 18.5% през 1992 г. на почти 60% през миналата година. За 78% от случаите има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

НСИ: Население и демографски процеси през 2017 година.