2100 души гласуваха в „Забраненият референдум”
27 октомври 2015 г.
На 25 октомври 2105 приключи кампанията "Забраненият референдум". Инициативата на Форум Гражданско участие, в която партньор е и Български център за нестопанско право, имаше за цел провеждането на онлайн референдум по двата отхвърлени от парламента въпроси - за мажоритарния вот и за задължителното гласуване.
От 13-и септември до 25-и октомври 2015 г. на онлайн платформата http://zareferendum.bg/ българските граждани имаха възможност да изразят мнението си по двата въпроса. За да бъде изборът информиран, към всеки от въпросите имаше публикуван информационен материал, съдържащ аргументи „за" и „против".
В края на изборния ден (25.10) на платформата бяха публикувани детайлни резултати от гласуването.
Категоричен превес и по двата въпроса имат гласувалите положително. На въпроса „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?" 94% от гласувалите на платформата са отговорили с „да", а 6 % - с „не". На втория въпрос - „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?", с „да" са гласували 75%.
Платформата http://zareferendum.bg/ е максимално ясна и опростена, гласувалите не предоставяха други лични данни освен име, възраст, пол и имейл, а право да гласуват имаха дори младежи до 18 г. Статистиката сочи, че 1% от „гласоподавателите" са непълнолетни младежи, 86% са на възраст между 18 и 60 г., а 13% са над 60-годишна възраст. Делът на гласувалите мъже е малко по-голям от този на жените – 53 срещу 47%.
Данните сочат още, че най-голям е процентът на гласувалите в столицата – 35%, следван от гласувалите в областните градове - 31% и от по-малките градове – 24%. По „забранените въпроси" по 5% от гласувалите са хора, живеещи на село и българи, живеещи извън страната.
„Забраненият референдум" не предпоставяше гласуване с „да" или „не" по нито един от двата въпроса. Целта бе да бъде генерирана обществена енергия, която да стане проводник за решаването на няколко ключови дефицита в диалога между гражданите и гражданските организации – от една страна, и властта – от друга. Очакванията са тази кампания и резултатите от нея да провокират широк обществен дебат за мястото и ролята на гражданите при вземане на политически решения по обществено значими въпроси.
Ето защо „Забраненият референдум" ще продължи да информира и популяризира референдума като инструмент за автентични граждански инициативи. В този смисъл, за да подкрепи и националния референдум, допитването на онлайн платформата ще продължи до разглеждането на въпроса за електронното гласуване от парламента. Целта е гражданите да са информирани, да са активни и да имат възможност да „упражняват" електронния вот.
Последваща цел на организаторите е да се инициират промени в Закона за прякото участие на гражданите, с които да се намалят праговете за иницииране и провеждане на референдуми, така че местните и национални референдуми да дават възможност гражданите да влияят пряко върху решенията на управляващите.
От 13-и септември до 25-и октомври 2015 г. на онлайн платформата http://zareferendum.bg/ българските граждани имаха възможност да изразят мнението си по двата въпроса. За да бъде изборът информиран, към всеки от въпросите имаше публикуван информационен материал, съдържащ аргументи „за" и „против".
В края на изборния ден (25.10) на платформата бяха публикувани детайлни резултати от гласуването.
Категоричен превес и по двата въпроса имат гласувалите положително. На въпроса „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?" 94% от гласувалите на платформата са отговорили с „да", а 6 % - с „не". На втория въпрос - „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?", с „да" са гласували 75%.
Платформата http://zareferendum.bg/ е максимално ясна и опростена, гласувалите не предоставяха други лични данни освен име, възраст, пол и имейл, а право да гласуват имаха дори младежи до 18 г. Статистиката сочи, че 1% от „гласоподавателите" са непълнолетни младежи, 86% са на възраст между 18 и 60 г., а 13% са над 60-годишна възраст. Делът на гласувалите мъже е малко по-голям от този на жените – 53 срещу 47%.
Данните сочат още, че най-голям е процентът на гласувалите в столицата – 35%, следван от гласувалите в областните градове - 31% и от по-малките градове – 24%. По „забранените въпроси" по 5% от гласувалите са хора, живеещи на село и българи, живеещи извън страната.
„Забраненият референдум" не предпоставяше гласуване с „да" или „не" по нито един от двата въпроса. Целта бе да бъде генерирана обществена енергия, която да стане проводник за решаването на няколко ключови дефицита в диалога между гражданите и гражданските организации – от една страна, и властта – от друга. Очакванията са тази кампания и резултатите от нея да провокират широк обществен дебат за мястото и ролята на гражданите при вземане на политически решения по обществено значими въпроси.
Ето защо „Забраненият референдум" ще продължи да информира и популяризира референдума като инструмент за автентични граждански инициативи. В този смисъл, за да подкрепи и националния референдум, допитването на онлайн платформата ще продължи до разглеждането на въпроса за електронното гласуване от парламента. Целта е гражданите да са информирани, да са активни и да имат възможност да „упражняват" електронния вот.
Последваща цел на организаторите е да се инициират промени в Закона за прякото участие на гражданите, с които да се намалят праговете за иницииране и провеждане на референдуми, така че местните и национални референдуми да дават възможност гражданите да влияят пряко върху решенията на управляващите.
Източник: Забраненият референдум , 27 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
