Интревю са Ева Жечева, председател на ДАЗД
29 октомври 2015 г.
С Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето, разговаря Ярослава Прохазкова
- Г-жо Жечева, какво имате предвид, като казвате, че децата от домовете ще бъдат изведени, но трудно е да се изведе институцията от детето?
- Институционалната среда и грижа не стимулират развитието и потенциала на децата и поражда негативни последици за развитието им - по-голяма вероятност от влошено здраве, изоставане в развитието и проблеми с емоционалната привързаност. Тези деца израстват с намалени интелектуални и социални възможности, имат проблеми с поведението. Научни изследвания доказват, че отглеждането на дете в най-ранна детска възраст в институция влияе негативно върху развитието на мозъка.
Там грижата е анонимна и обща, фокусирана е върху оцеляването на детето, тя предполага организирана и рутинирана структура за живот, без елемент на лично отношение. Целта на класическите институции за деца не е тяхното социално включване и развиване на умения за самостоятелен живот. Това не означава, че хората, които са работили в тях, не са се посветили на децата. Институционалната грижа е вторично инвалидизиране, особено при децата с увреждания. Тя нарушава техните права. Затова е толкова трудно да извадиш институцията от детските души. Принципите, върху които се основополага деинституционализацията, са правата на детето и неговият най-добър интерес, правото му да живее в семейна среда, право на развитие. Индивидуален подход, грижа, съобразена с конкретните нужди, диалог с детето и отчитане на мнението му, са основни принципи на работа в новите центрове за настаняване от семеен тип, които изградиха 78 общини и в които вече живеят по-голямата част от децата от домовете за деца с увреждания. Тези домове ще бъдат закрити до края на годината, децата в тях са по-малко от 50.
- А има ли начин майките да бъдат накарани да не изоставят децата си?
- Доказано е, че само репресивните мерки като глоби и санкции не водят до резултати в дългосрочен план. В стратегията за деинституционализация на децата са заложени и се изпълняват комплекс от мерки за превенция на изоставянето - превенция на рисковете, ранна интервенция, подкрепа на семействата и осигуряване на семейна или близка до семейната среда. Целта е да бъде подкрепено детето в семейството, когато все още не е взето решението за раздяла. Статистиката сочи, че все още най-много деца се изоставят в родилния дом. Затова майките трябва да бъдат наблюдавани и подкрепяни още по време на бременността. Всяка майка и всяко дете могат да живеят по-щастливо, ако се погрижим за тях и ги подкрепим. През последните няколко години има над 500 успешни превенции на изоставянето.
- Има ли бизнес с приемните семейства?
- Приемната грижа е социална услуга, която е по-благоприятна за детето от институционалната. Тя е сравнително нова за България и предвид бързото и? развитие, има и пропуски, но бизнес с приемни семейства няма. Няма нищо лошо да се насърчава професионализирането на услугите дори в социалната сфера. Този модел се прилага в Европа, където социалното предприемачество се толерира. Не можем да отречем, че за част от хората, които кандидатстват за приемни родители, мотив е финансовата страна и това не е лошо. Отговорност на държавата е да създаде механизми, които гарантират, че финансовите интереси не надделяват над интересите на децата. Приемните семейства трябва да се подбират по индивидуалните характеристики и потребности на всяко дете и усилията на агенцията са в тази посока, както и в осигуряване на професионална подкрепа на приемните родители. Трябва да се прекрати практиката да се търси дете за приемно семейство, а не семейство за детето. Има проверки, при които сме установили доста пропуски в работата с приемните родители, изпращане на детето далеч от семейството му, например от София в Смолян, което е предпоставка за прекъсване на връзката му с него.
- Търсят ли ви на горещата линия 116 111?
- Да, годишно получаваме над 100 хиляди обаждания. Линията е безплатна и работи 24 часа. Тя предоставя кризисна интервенция, консултиране, специализирана информация за правата на децата и насочва децата към подходящите социални услуги. В случаите, когато съществува опасност за живота и здравето на детето, екипите, обслужващи линията, осъществяват пряка връзка със службите за спешно реагиране. Линията предоставя възможност както деца, така и възрастни да подават информация за деца в риск. Има и деца, които споделят любовна болка, други пробват дали просто работи или се шегуват. Останалите обаче споделят истински проблеми. Апелираме хората да бъдат щадящи към операторите, защото в момент, в който някой мълчи и задържа линията, има дете, което чака и има нужда от помощ.
- Има ли случаи осиновители да се откажат от детето, защото просто не им харесва?
- Такива основания като "не им харесва" не се приемат от съда. Осиновяването се прекратява от окръжния съд при нарушение на условията за осиновяване, тежко провинение на някоя от страните или обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. През 2014 г. при условията на национално осиновяване са осиновени 672 деца, със съдебни решения са прекратени 15 осиновявания. Това е около 2%, но когато говорим за разсиновяване, за връщане на детето в институцията, няма значение дали са 2%, или 2 деца. Пораженията върху детската психика са сериозни.
- Вие какво бихте казали на такъв родител?
- Аз не мога да съдя родителите, не е това моята мисия и тази на ДАЗД. Първо бих преценила доколко системата за закрила ефективно е подкрепила родителите, взели решение да осиновят дете. Има родители, които казват: Скриха от мен документи, свързани със здравословното състояние на детето или със семейната му история. Понякога детето не е подготвено за това, което предстои, и периодът на адаптация е много труден, особено за деца, живели в институция.
- Каква грижа полагате за децата на бежанците?
- Ние работим за спазване на правата на тези деца. В активен диалог сме с Агенцията за бежанците през последните 2 г. Особена грижа са ни непридружените деца, по-голямата част от които са за кратък период в България. Създадох работна група със задачата да изготви координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци. Целта е да се координират действията и отговорностите на всички институции, за да се знае на кой етап кой какви отговорности има. Всички събития показват, че трудно приемаме децата бежанци. И за това отговорност и вина имаме всички, особено някои от политиците. Децата навсякъде са едни и същи и наш ангажимент е да осигурим условия за тяхната безопасност, за нормалното им детство.
- А какво се случва с децата, отглеждани от баби и дядовци, защото родителите им работят в чужбина?
- Ще се търсят адекватни мерки по въпроси, свързани с представителството на децата, които са оставени на грижите на членове на разширеното семейство, без по отношение на тях да е предприета мярка за закрила. Но за това трябва да имаме надеждна база данни. Засега няма такава.
Как да планираме политики, след като не знаем колко са децата, кои са най-засегнатите региони. Обърнали сме се към кметовете и регионалните инспекторати по образование, за да установим колко са тези деца. Ще бъде извършено проучване относно проблемите, които срещат те, кой се грижи за тях, когато родителите им напуснат страната; къде живеят; кой ги представлява в училище; как заминаването на родителите се отразява върху поведението и условията им на живот. Ще се опитаме да използваме и социалните мрежи, за да изследваме нагласите на детски и младежки групи и ще прилагаме системи за ранно идентифициране на проблеми и нагласи.
- Г-жо Жечева, какво имате предвид, като казвате, че децата от домовете ще бъдат изведени, но трудно е да се изведе институцията от детето?
- Институционалната среда и грижа не стимулират развитието и потенциала на децата и поражда негативни последици за развитието им - по-голяма вероятност от влошено здраве, изоставане в развитието и проблеми с емоционалната привързаност. Тези деца израстват с намалени интелектуални и социални възможности, имат проблеми с поведението. Научни изследвания доказват, че отглеждането на дете в най-ранна детска възраст в институция влияе негативно върху развитието на мозъка.
Там грижата е анонимна и обща, фокусирана е върху оцеляването на детето, тя предполага организирана и рутинирана структура за живот, без елемент на лично отношение. Целта на класическите институции за деца не е тяхното социално включване и развиване на умения за самостоятелен живот. Това не означава, че хората, които са работили в тях, не са се посветили на децата. Институционалната грижа е вторично инвалидизиране, особено при децата с увреждания. Тя нарушава техните права. Затова е толкова трудно да извадиш институцията от детските души. Принципите, върху които се основополага деинституционализацията, са правата на детето и неговият най-добър интерес, правото му да живее в семейна среда, право на развитие. Индивидуален подход, грижа, съобразена с конкретните нужди, диалог с детето и отчитане на мнението му, са основни принципи на работа в новите центрове за настаняване от семеен тип, които изградиха 78 общини и в които вече живеят по-голямата част от децата от домовете за деца с увреждания. Тези домове ще бъдат закрити до края на годината, децата в тях са по-малко от 50.
- А има ли начин майките да бъдат накарани да не изоставят децата си?
- Доказано е, че само репресивните мерки като глоби и санкции не водят до резултати в дългосрочен план. В стратегията за деинституционализация на децата са заложени и се изпълняват комплекс от мерки за превенция на изоставянето - превенция на рисковете, ранна интервенция, подкрепа на семействата и осигуряване на семейна или близка до семейната среда. Целта е да бъде подкрепено детето в семейството, когато все още не е взето решението за раздяла. Статистиката сочи, че все още най-много деца се изоставят в родилния дом. Затова майките трябва да бъдат наблюдавани и подкрепяни още по време на бременността. Всяка майка и всяко дете могат да живеят по-щастливо, ако се погрижим за тях и ги подкрепим. През последните няколко години има над 500 успешни превенции на изоставянето.
- Има ли бизнес с приемните семейства?
- Приемната грижа е социална услуга, която е по-благоприятна за детето от институционалната. Тя е сравнително нова за България и предвид бързото и? развитие, има и пропуски, но бизнес с приемни семейства няма. Няма нищо лошо да се насърчава професионализирането на услугите дори в социалната сфера. Този модел се прилага в Европа, където социалното предприемачество се толерира. Не можем да отречем, че за част от хората, които кандидатстват за приемни родители, мотив е финансовата страна и това не е лошо. Отговорност на държавата е да създаде механизми, които гарантират, че финансовите интереси не надделяват над интересите на децата. Приемните семейства трябва да се подбират по индивидуалните характеристики и потребности на всяко дете и усилията на агенцията са в тази посока, както и в осигуряване на професионална подкрепа на приемните родители. Трябва да се прекрати практиката да се търси дете за приемно семейство, а не семейство за детето. Има проверки, при които сме установили доста пропуски в работата с приемните родители, изпращане на детето далеч от семейството му, например от София в Смолян, което е предпоставка за прекъсване на връзката му с него.
- Търсят ли ви на горещата линия 116 111?
- Да, годишно получаваме над 100 хиляди обаждания. Линията е безплатна и работи 24 часа. Тя предоставя кризисна интервенция, консултиране, специализирана информация за правата на децата и насочва децата към подходящите социални услуги. В случаите, когато съществува опасност за живота и здравето на детето, екипите, обслужващи линията, осъществяват пряка връзка със службите за спешно реагиране. Линията предоставя възможност както деца, така и възрастни да подават информация за деца в риск. Има и деца, които споделят любовна болка, други пробват дали просто работи или се шегуват. Останалите обаче споделят истински проблеми. Апелираме хората да бъдат щадящи към операторите, защото в момент, в който някой мълчи и задържа линията, има дете, което чака и има нужда от помощ.
- Има ли случаи осиновители да се откажат от детето, защото просто не им харесва?
- Такива основания като "не им харесва" не се приемат от съда. Осиновяването се прекратява от окръжния съд при нарушение на условията за осиновяване, тежко провинение на някоя от страните или обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. През 2014 г. при условията на национално осиновяване са осиновени 672 деца, със съдебни решения са прекратени 15 осиновявания. Това е около 2%, но когато говорим за разсиновяване, за връщане на детето в институцията, няма значение дали са 2%, или 2 деца. Пораженията върху детската психика са сериозни.
- Вие какво бихте казали на такъв родител?
- Аз не мога да съдя родителите, не е това моята мисия и тази на ДАЗД. Първо бих преценила доколко системата за закрила ефективно е подкрепила родителите, взели решение да осиновят дете. Има родители, които казват: Скриха от мен документи, свързани със здравословното състояние на детето или със семейната му история. Понякога детето не е подготвено за това, което предстои, и периодът на адаптация е много труден, особено за деца, живели в институция.
- Каква грижа полагате за децата на бежанците?
- Ние работим за спазване на правата на тези деца. В активен диалог сме с Агенцията за бежанците през последните 2 г. Особена грижа са ни непридружените деца, по-голямата част от които са за кратък период в България. Създадох работна група със задачата да изготви координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци. Целта е да се координират действията и отговорностите на всички институции, за да се знае на кой етап кой какви отговорности има. Всички събития показват, че трудно приемаме децата бежанци. И за това отговорност и вина имаме всички, особено някои от политиците. Децата навсякъде са едни и същи и наш ангажимент е да осигурим условия за тяхната безопасност, за нормалното им детство.
- А какво се случва с децата, отглеждани от баби и дядовци, защото родителите им работят в чужбина?
- Ще се търсят адекватни мерки по въпроси, свързани с представителството на децата, които са оставени на грижите на членове на разширеното семейство, без по отношение на тях да е предприета мярка за закрила. Но за това трябва да имаме надеждна база данни. Засега няма такава.
Как да планираме политики, след като не знаем колко са децата, кои са най-засегнатите региони. Обърнали сме се към кметовете и регионалните инспекторати по образование, за да установим колко са тези деца. Ще бъде извършено проучване относно проблемите, които срещат те, кой се грижи за тях, когато родителите им напуснат страната; къде живеят; кой ги представлява в училище; как заминаването на родителите се отразява върху поведението и условията им на живот. Ще се опитаме да използваме и социалните мрежи, за да изследваме нагласите на детски и младежки групи и ще прилагаме системи за ранно идентифициране на проблеми и нагласи.
Автор: Ярослава Прохазкова
Източник: 24 часа , 29 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
30 август 2024 г.
Всяко второ дете в България е консумирало енергийни напитки
Резултатите са от национално представително проучване за хранителните навици на децата у нас Всяко второ дете в България на
14 август 2024 г.
Акушерка Пламена Гюрова: Майката е „фабрика“ за кърма, а бебето й е „клиент“, с когото има договор
Коя е тя?Пламена Гюрова е родена е в Ямбол. Като дете е живяла във Варна. Там завършва акушерство. Майка е на 3 момчета, две от
08 август 2024 г.
Детска работилница за летни подаръци
18 август 11:00 часа Вход свободен с предварителна регистрация: https://forms.gle/gH4fk9N9qQfasga8A Работилницата ще се проведе
