Фермерски пазар в центъра на София по швейцарски модел
12 ноември 2015 г.
Първата улица у нас, която ще бъде затворена специално за организиране на фермерски пазар ще бъде "Московска" в центъра на София. Това съобщи изпълнителният директор на общинската фирма "Пазари Юг" Николай Попов на дискусия на тема "Бъдещето на фермерските пазари", организирана от в. "Български фермер" на 10 ноември. Така и София ще се нареди сред европейски градове като Берн, Женева, Торино и други, в които оживена улица в центъра се превръща в пазар, на който стопаните директно продават продукцията си на потребителите.
Идеята за пазар от такъв тип бе акцентът в презентацията на д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена" и координатор на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората", които от 2012 година работи за скъсяването на веригата фермерски храни-доставки и подпомага фермери от защитени зони в Централна и Западна Стара планина. Апостолов даде конкретни примери със снимки от пазари в центровете на градове в Швейцария и други страни, които имат дългогодишна история. Той дори даде и конкретното предложение: през няколко от съботите през декември на централна улица в София да бъде организиран коледен пазар.
Апостолов посочи и принципите, на които такъв пазар може да започне в София и големите български градове:
- трябва да се предлагат храни на производители, регистрирани по Наредба 26, Наредба 4 или Закона за храните.
- това трябва да са автентични храни, произведени с минимално увреждане на съставките
- да са храни без имитиращи съставки, без заместители, оцветители и др.
- или да са биологични храни.
За организирането на такъв фермерски пазар от нов тип е важно също не търговци, а производителите сами да предлагат продукцията си, да няма ограничения за вида продукти, което би стимулирало конкуренция, както и да бъдат съблюдавани определени правила и да има контрол.
„Амбицията ни е до 2020 г. да имаме началото на традиционните фермерски пазари. Това ще стане чрез два механизма - промени в наредбата за директни доставки и възможности за финансиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони", съобщи по време на дискусията зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Министерството на земеделието вече е приключило процедурата по съгласуване с Европейската комисия на промените в Наредба 26 и се очаква до дни промените да бъдат публикувани в Държавен вестник. В процес на съгласуване с ЕК са и промени в Наредба 4 за кланичните пунктове в животновъдните обекти. С промените в наредбата се допуска клане на място във фермата и на свине, птици и зайци, но само на животни, собственост на фермера и отглеждани в регистрирани на негово има животновъдни обекти. Остава ограничението за брой животни, които могат да бъдат заклани в пункта за година.
„В Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 има предвиден публичен ресурс от 8 млн. евро, който е предназначен за създаването на местни пазари и къси вериги на доставки по под-мярка 16.4. Очаква се под-мярката да бъде отворена през втората половина на 2016 година", информира още заместник-министърът. В края на ноември тази година ще бъде отворен и приемът по под-мярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделска продукция". „Там ресурсът, който ще се предостави е 100 млн. евро, като суровинната обезпеченост, която трябва да бъде доказана от бенефициентите, е минимум 50% за първата година, като поне 30% от нея трябва да бъде осигурена от български земеделски производители", обясни зам.-министър Грудев. По думите му чрез това изискване Програмата гарантира, че ще бъдат подкрепени българките производители и ще се повиши добавената стойност на българското земеделие.
Идеята за пазар от такъв тип бе акцентът в презентацията на д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена" и координатор на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората", които от 2012 година работи за скъсяването на веригата фермерски храни-доставки и подпомага фермери от защитени зони в Централна и Западна Стара планина. Апостолов даде конкретни примери със снимки от пазари в центровете на градове в Швейцария и други страни, които имат дългогодишна история. Той дори даде и конкретното предложение: през няколко от съботите през декември на централна улица в София да бъде организиран коледен пазар.
Апостолов посочи и принципите, на които такъв пазар може да започне в София и големите български градове:
- трябва да се предлагат храни на производители, регистрирани по Наредба 26, Наредба 4 или Закона за храните.
- това трябва да са автентични храни, произведени с минимално увреждане на съставките
- да са храни без имитиращи съставки, без заместители, оцветители и др.
- или да са биологични храни.
За организирането на такъв фермерски пазар от нов тип е важно също не търговци, а производителите сами да предлагат продукцията си, да няма ограничения за вида продукти, което би стимулирало конкуренция, както и да бъдат съблюдавани определени правила и да има контрол.
„Амбицията ни е до 2020 г. да имаме началото на традиционните фермерски пазари. Това ще стане чрез два механизма - промени в наредбата за директни доставки и възможности за финансиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони", съобщи по време на дискусията зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Министерството на земеделието вече е приключило процедурата по съгласуване с Европейската комисия на промените в Наредба 26 и се очаква до дни промените да бъдат публикувани в Държавен вестник. В процес на съгласуване с ЕК са и промени в Наредба 4 за кланичните пунктове в животновъдните обекти. С промените в наредбата се допуска клане на място във фермата и на свине, птици и зайци, но само на животни, собственост на фермера и отглеждани в регистрирани на негово има животновъдни обекти. Остава ограничението за брой животни, които могат да бъдат заклани в пункта за година.
„В Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 има предвиден публичен ресурс от 8 млн. евро, който е предназначен за създаването на местни пазари и къси вериги на доставки по под-мярка 16.4. Очаква се под-мярката да бъде отворена през втората половина на 2016 година", информира още заместник-министърът. В края на ноември тази година ще бъде отворен и приемът по под-мярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделска продукция". „Там ресурсът, който ще се предостави е 100 млн. евро, като суровинната обезпеченост, която трябва да бъде доказана от бенефициентите, е минимум 50% за първата година, като поне 30% от нея трябва да бъде осигурена от български земеделски производители", обясни зам.-министър Грудев. По думите му чрез това изискване Програмата гарантира, че ще бъдат подкрепени българките производители и ще се повиши добавената стойност на българското земеделие.
Източник: Фондация "Биоселена" , 11 ноември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
25 август 2023 г.
EIT Food Challenge Lab 2023 България - отворено за кандидатстване!
На 12-14 октомври 2023 г. Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна (РАПИВ) организира в сътрудничество с
01 юни 2021 г.
Виртуалната конференция на Българска асоциация за управление на хора стартира утре
Пролетната конференция на Българска асоциация за управление на хора ще се проведе в дните от 2 до 4 юни 2021 г. Темата на
02 октомври 2018 г.
Покана за участие в Есенната конференция на Българска асоциация за управление на хора
Споделени практики, иновативни подходи и не/очаквани предизвикателства, свързани с дигитализацията на бизнеса и HR функцията –
