870 хиляди трудоспособни българи нито работят, нито учат

Почти 40% от българите в трудоспособна възраст, или около 870 хил. души нито учат, нито работят. Около 300 хил. от тях са младежи. Това сочат данните за пазара на труда на Българската стопанска камара, представени вчера съвместно с "Отворено общество" и Световната банка.

Според изследването се наблюдава изключително тревожна тенденция на потомствена безработица - децата на безработни родители също са без работа. Според БСК 40% от безработните младежи у нас са от семейства, в които и родителите не работят. Годишно от пазара на труда отпадат между 30 хил. и 40 хил. заети. 

Тези данни заедно със застаряването на населението са огромно предизвикателство пред пазара на труда. Миналата година например на всеки 60 деца от 15 г. до 19 г., влизащи в трудоспособна възраст, се падат по 100 възрастни хора - от 60 г. до 64 г.

За сравнение, това съотношение само преди 15 г. е било в полза на младите - 124 деца към 100 пенсионери. Според прогнозата на БСК през 2050 г. от всеки 5-има българи трима ще са пенсионери и само двама работещи. За да се компенсира намаляването на работната сила, производителността трябва да нарасне с 3-4 пункта, изчисляват работодателите.

Въпреки високата безработица - почти 10%, половината от работодателите имат сериозен проблем с намирането на кадри за ключови позиции. Разминаването между търсене и предлагане е огромно, както и между образованието и позициите на пазара на труда. Остър дефицит се отчита за 190 професии и длъжности, за които е нужно средно образование.

Има "глад" за техници, технолози, механици, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Дефицит на пазара на труда има и за висшисти в областта на информационните и високите технологии, инженери, бизнес анализатори, финансисти. 55% от фирмите у нас твърдят, че не могат да намерят подходящи кадри. 

В същото време повече от половината хора с диплома от университет работят на позиции, за които се иска само средно образование. Най-често срещаните дефицити в уменията на работещите у нас са в областта на търговските компетенции, личната ефективност, воденето на преговори, управлението на конфликти и процеси и вземането на решения, показват данните на БСК.

Според изследването структурата на икономиката също се променя. Увеличава се броят на микропредприятията - със 17%, а намалява броят на малките (с 13%) и на средните (с 22%) фирми. За 5 г. са закрити 85 големи предприятия.

Тревожни са данните и за напускащите страната. Според БСК всяка година около 40 хил. младежи емигрират, като 20% от тях са абитуриенти, съобщи Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК. 

В Южен централен район с икономически център Пловдив едва 58 на сто от висшистите остават в региона. Само София успява да задържи 80% от висшистите си, съобщи програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев.