English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Ужасно е, че обществото свикна да преглъща насилието

 

Иван Игов, психолог

Слава Богу, в психологията отдавна е известно, че не са голям процент хората, които могат без повод и чувства да пребият някого и да го наранят до смърт - между 17 и 20 %. Има много изследвания за това дали може човек да прояви немотивирана и невъздържана жестокост и без повод да убие човешко същество. Притеснява ме, че у нас няма механизъм, по който хората с доказана агресивност или невъздържан гняв, да бъдат ранно идентифицирани. Те могат още в детските им години да бъдат подложени на контрол и терапия. УНИЦЕФ още преди 10 г. разработи такава програма за агресивни деца в училище. Защото е доказано, че агресивните възрастни са проявявали насилие още в детските си години. Възможно е децата да са растели в агресивна среда и да са натрупали гняв, който да извадят като възрастни. За съжаление сме пропуснали да обясним на децата, че с агресия не може да се стигне далеч. Братя Пламенови от Враца са имали печеливш бизнес, търгували са с коли, вероятно са били обект на завист. Но докъде стигнаха? До затвора за доказано убийство, независимо  на колко години ще ги осъдят. Като общество сме изтървали, първо, да уловим агресивното поведение по времето, когато е можело да бъде контролирано. Второ, има страх. Който и да се е намесил в случая вероятно е щял да получи същите удари. Не знам дали братята не са били пияни или дрогирани.

Що се отнася до безучастното заснемане, на мен ми се случи нещо подобно преди време. В метрото направих забележка на един хлапак, който не беше отстъпил място на майка с дете. Тогава той ме нападна, а пътници в метрото бяха заснели случката. После подадох жалба в полицията и записът беше използван. Така че понякога тези снимки са полезни. 

Не можем да разчитаме само на органите на реда. За съжаление и дори не разчитаме на тях много често. В такива случаи трябва да проявяваме взаимопомощ и да направим възможното, за да спрем агресията на време. В момента, в който тя се проявява по такъв жесток начин обаче, всеки, който би се намесил, вероятно би претърпял същия немотивиран побой. Но може би момчето щеше да е спасено. Първата реакция на хората от немотивираната агресия е шок. Ти си паниран от случващото се и не знаеш как да реагираш.

Обществото трябва да прояви нетърпимост. В наше изследване установихме, че в България има много висок толеранс към грубостта и насилието. Доста от нещата, които нормалните хора в цивилизованите държави приемат като грубост, ние не възприемаме така. Не ги виждаме, не ги чуваме или си затваряме очите за тях. Устната агресия у нас също се приема като в реда на нещата.

Българите сме най-бедни в Европейския съюз, но по света живеят 6 млрд. души и ние по благоденствие сме в първия милиард. Ако агресията и бедността бяха тясно свързани помежду си, то по света щеше да има повсеместна агресия. Не че я няма, но има много по-бедни общества, които живеят в синхрон. Затова не може да се твърди, че агресията във Враца се дължи на бедността на региона. Вместо кметът да се вайка колко насилие има, нека се обърне към професионалисти и да се изготви програма. Изпускаме, че има професионалисти, които могат да помогнат. А когато каруцата се обърне, пътища много и започваме да се вайкаме.

 

Автор: Михаела Благоева

Източник: Стандарт , 15 януари 2016 г.

Сходни публикации

Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19

Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19

.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с

Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти

Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван

Медиите, институциите и опасността от радикализация

Медиите, институциите и опасността от радикализация

По повод новината за случая от Пловдив на радикализирал се ученик, Асоциацията на европейските журналисти – България напомня: