English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Яна Алексиева, Асоциация „Родители": Трябва дълга работа, за да се преодолеят нагласите на част от учениците, че изпити се взимат с измама

 
Яна Алексиева, Асоциация „Родители”: Трябва дълга работа, за да се преодолеят нагласите на част от учениците, че изпити се
Яна Алексиева, психолог и изпълнителен директор на Асоциация „Родители“, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус" .

Водещ: Родителите бяха призовани да подпомогнат гарантирането на честността на матурите. Те участват на няколко етапа – при запечатването и разпечатването на всяка зала, отварянето на паролата за изпитния материал, размножаването на материалите, наблюдават записите от камерите, както и около санитарните възли на училищата. Ролята на родителите по време на изпитите и въобще в образованието - темата коментираме с психолога и изпълнителен директор на Асоциация „Родители“ Яна Алексиева. Смятате ли, че това нововъведение трябва да се запази и през следващите години?

Яна Алексиева: Разглеждаме тази идея и я подкрепяме - родителите да бъдат включени в училищния живот, но винаги много ни вълнува как са включени. Това е вариант, в който те да бъдат като инструмент за подпомагане прозрачното случване на изпитите, особено за 12 клас. Но мечтата ни е в крайна сметка да се работи много, много преди това, преди самите изпити и да не се стига до варианта с контрол на това дали децата ни преписват, наблюдавани отвсякъде, за да не се случва преписването.

Водещ: Отвъд всички тези мерки срещу преписването не трябва ли да работим за промяна в нагласата на онези деца, които смятат, че могат да успеят с измама, и не е ли именно тук ключова ролята на родителите?

Яна Алексиева: Всъщност и нашата надежда е в това. Да се работи с нагласите много преди това. На всички ни е ясно, че това е доста по-дълъг процес, отколкото дори само в 12 клас, а въобще като цялостна нагласа в образователната система. И другото, за което ни е малко тъжно днес, слушайки цял ден новините, че много често се говори за учениците като за измамници, които на всяка цена ще препишат и ще минат изпита, знаейки отговорите. За нас това е по-скоро сигнал, за който възрастните - и родителите, и учителите, трябва да помислим: защо го правят, защо преписват, защо и колко от тях въобще се опитват да постъпват по такъв начин. Не съм почитател на това да сложим всички млади хора под общ знаменател - че ще преписват, и да ги поставим в подобна напрегната обстановка.

Водещ: Казвате дълга би била работата относно цялата смяна на нагласите на тези деца - без да категоризираме, че всички са такива, но на тази част от тях, които имат склонност да препишат на изпита. Кой трябва да се включи в тази работа? Казвате родителите, учителите, училищните психолози. Други хора?

Яна Алексиева: Нашата работа в Асоциация „Родители" от години е и мечтата ни е да изградим училищна общност, която наистина да включва всички страни, въвлечени в училищния живот. И това неминуемо са и родителите, и учителите, и децата. Когато говорим за деца - това не са деца, това са големи млади хора - 15-, 16-, 18-годишни. Страх ни е тук ролята на родителя да не се разчете, че той трябва да е плътно до детето си. Защото естествените растеж и развитие на детето са такива, че в 12 клас родителят трябва да е отстъпил крачка от живота на детето си, младият човек сам да носи отговорност за постъпките и поведението си. Иначе по-скоро отглеждаме непораснали деца, непораснали млади хора. Но наистина училището и родителите са тези, които трябва да си говорят по ненасилствен начин, начин, по който да изграждат отношения и да знаят какво се случва с децата им непрекъснато, не само когато има проблем.

Водещ: Ще обърна вниманието Ви към още промени, този път към измененията в новия Закон за училищното и предучилищното образование. Там бе въведен статутът на иновативните училища, който предоставя повече автономия на учебните заведения, за да приложат и новаторски похвати. Ще се впишат ли и родителите в този формат и ако да - как?

Яна Алексиева: Надявам се, че ще се впишат и това е, което виждаме от повечето директори, с които работим. Всички те са отворени за идеята. Не че преди това училището не я е виждало като важна, но сега наистина от повечето училища заявяват ясно, че ролята на родителя е много важна и подкрепяща и непрекъснато има място в училищния живот. И това, за което и ние работим ежедневно, е в тази посока. Считам, че чрез различни форми - формални като училищното настоятелство и обществените съвети, както и неформални - през различни форми, които самото училище може да измисли, родителите ще намерят и намират място в училищния живот на децата си.

Водещ: Споменахте обществените съвети, те също са част от нововъведенията в закона. Към всяко училище и детска градина трябва да има такъв, той да заседава четири пъти годишно относно важни решения за учебните заведения. Ще участват ли наистина и родителите активно в тези съвети с оглед на това, че те ще заседават само четири пъти в годината?

Яна Алексиева:
Това е добре свършена работа преди да се случи общественият съвет. По тази тема все още следим ситуацията и сме готови на всякакви варианти. Но е много важно как ще се структурира общественият съвет и какво точно ще представлява той, как ще бъдат въвлечени родителите, за да се чувстват наистина полезни и да им е ясно каква е формата. Защото, когато човек не може да си представи точно какво ще се случва - понякога това е страхът на родителя, дори когато участва в училищното настоятелство, познато до болка в почти всяко училище. Имаме надежда, че това, че работата ще се наблюдава четири пъти в годината, ще е напълно достатъчно и че ще се взимат решения, които ще подобряват училищните живот, среда и общност.

Водещ: Не са ли всъщност ангажирани с всички тези промени и форми на работа родителите, които така или иначе са съпричастни към обучението на децата? Как да привлечем повечето родители да бъдат активни и в постоянен диалог с учителите и децата? Защото знаем - не всички участват активно в диалога с останалите участници в образователния процес. Как да ги накараме да се включат?

Яна Алексиева: Да, така е, но мисля, че има здравословен минимум, в който всички родители е хубаво да участват и да знаят за децата си и училищния живот. Но пък е много уморително и напрегнато - за това много често говорят учителите, когато очакваме от 100% от родителите 100% да се включат. Ако се замислим, това дори е нереалистично очакване. Гонейки такава максима за включване, понякога се изморяваме и не обръщаме внимание на истински ангажираните хора с процесите в училище. Има много механизми. Нашата роля като Асоциация „Родители“ много често е точно такава – да въвлечем родителите още в първи клас, още със създаването на нов клас през различните родителски срещи, които се случват. Не стандартните, които всички познаваме през годините, а с прозрачност и честа информираност на родителите какво се случва в живота на детето. Не с изчакване да мине краят на срока или когато има инцидент. Да работиш с родителите по този начин е сериозна работа, която вярваме, че учителите трябва да свършат, за да имат за съюзници родителите. Иначе няма как да се случи. Дори е притеснително, ако родителите сами отиват в училище, а нямат подкрепа от училището.

Водещ:
Въпрос, свързан с конкретно ваше предложение: от асоциацията призовахте за едносменен режим в училищата. Образователното министерство ви подкрепи, но от там казаха, че идеята може да намери приложение на по-късен етап. Имате ли конкретни предложения как едносменният режим да бъде въведен по-бързо? Особено в градовете София, Пловдив и Варна, където всъщност би било най-трудно това да се случи.

Яна Алексиева: Много Ви благодаря за този въпрос, тъй като това е едно от най-важните неща, в които вярваме - че всичко, за което си говорихме досега, ще започне да се случва и по-лесно, ако училищата най-накрая станат едносменни. Радваме се, че министерството този път протегна ръка и застана плътно до нас в това ни желание. От една страна, ясно ни е, че този процес не може да се случи сега, за 15 септември 2016-а. Той трябва да се обмисли и да започне. Това, което със сигурност и ние виждаме, е, че във всички тези големи градове има доста свободни училищни сгради, в които в момента няма учебен процес, някои от тях дори пустеят. И това е един от вариантите, за който може да се помисли. Огромни училища с по 1500 деца да бъдат разделени. Но има и много други форми, за които - бидейки иновативно училище - от учебното заведение трябва да се замислят. Защото в сегашното състояние на училища с двусменен режим, страшно много деца, много часове и малки междучасия става безкрайно трудно това да се реализира.

Снимката е дарение на НПО Портала от студентката Изабел Костадинова - любител фотограф.

Автор: Лора ТЪРКОЛЕВА

Източник: Информационна агенция Фокус , 19 май 2016 г.

Сходни публикации

БХК: Законопроектът срещу „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация” нарушава правата на човека

БХК: Законопроектът срещу „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация" нарушава правата на човека

Днес Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в Народното събрание становище по Законопроекта за изменение и допълнение на

11 пъти избори и нула реформи в образованието

11 пъти избори и нула реформи в образованието

Без добро образование нито една друга реформа няма да е успешна Становище на „Заедно в час" относно реформите в образованието

По-високите учителски заплати са добра новина

По-високите учителски заплати са добра новина

Становище на „Заедно в час"От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. За