След поредната матура и преди новия Закон за образованието
„Aко „Приключенията на Лукчо” е роман, искам да прочета всички на
земята” – ключова реплика на дъщеря ми отпреди няколко години, когато
беше втори клас. Имам и още по-любима от малко по-късен етап: „Човек
трябва да има здраво чувство за мъка, за да чете Оливър Туист”. Ясно е,
че читателска култура се гради първо в семейството и после в училище.
Само че не виждам механизъм, който да възпитава в култура, да мотивира
читатели или да изгражда вкус и критерий.
Българското образование потъпква всякаква свежа мисъл. Липсва нещо
много просто – духовност, която да предполага развитие, мисъл, която да
повлича в различни посоки и отскок… нагоре. Образованието ни е устроено
примитивно, зависи само и единствено от документи и бюрократи. Затова е и неуправляемо и неефективно. Човeшкият фактор е сведен до гола
статистика. В тази област все пак има някаква идеална цел, която е редно да се формулира и разграничи ясно. Това, дето подготвяме хора за
бизнеса и процъфтяващата икономика, е доста изтъркано. На бизнеса не му
трябват глупави хора. И работник да си – някъде и някой трябва да те е
научил да мислиш.
Проблемът не е само в това, че през август ще влязат необмислени
промени с новия Закон за образованието, а че после нищо особено няма да
се случи. Генерално трябваше да се олекотят и променят учебните програми и планове, което не се случва с литературата. Не се намери кой да
мотивира и представи Програмата по литература, да обясни и изведе акцентите без клишета, скандали и заучени реплики. Обяснителността с
разбираеми думи е въпрос на професионализъм – не виждам от доста време
адекватност и коректност в промотирането на образователни политики. Чудя се има ли такива изобщо? Литературата задава идеи, влиза в полето на
съпротивата (срещу Принц Лимон), подлага на съмнение доста неща, но и
гради ценности и възможност да избираш и продължаваш напред, както
прецениш. Това не е изгодно. Въпросът е да се запазят същите хора, които пишат учебниците, които участват в постоянните образователни комисии,
които усвояват парите по оперативните програми и превръщат образованието ни в догма и посредственост.
Зрелостният изпит по БЕЛ приключи – „драконовските мерки” останаха в
историята, предстои статистиката, както всяка година, и после идва
забравата. Предстои и общ анализ – конфузни усмивки, гордост, че
двойките са два-три процента по-малко (примерно). И ще чакаме матурата
догодина. Тази инерция е скапваща за работещите в образованието.
Инерцията е липса на съвременност и адекватност.
Доста голям брой от младежите не умеят да четaт с разбиране откъс от
произведение, както и да съставят свой текст по него. Още през 2014 г. е приета Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността с времеви хоризонт до 2020 г. Подзаглавието на Стратегията е: „Четенето – ключът за повишаване на грамотността на нацията“. Целта е да се
подобри функционалната грамотност (работата с различни типове текстове и информация от различен порядък и области). Не е ясно обаче как се
прилага тази Стратегия. Каква е нейната функционалност и достъпност? И
как тези младежи (около 50 000), които се явиха на матура, ще успеят да
извлекат ползата от своето образование?
Документът е свързан и с международното оценяване на учениците – PISA, на което по традиция заемаме последните места. Най-общо четивната
грамотност се дефинира като разбиране, използване и осмисляне на писмени текстове за постигане на определени цели. Свързва се и с активното
участие на личността в обществото. Общи формулировки, които са добри по
своята същност, но у нас си остават на хартия, защото липсва
съпричасност и отношение към образованието на държавническо ниво.
Ако не се върнем към „Приказки по телефона”, към просто устроените и
интересно написани учебници, към добрия изказ и упражненията по писане и граматика – има да чакаме нещо добро да ни се случи. На нас и на децата ни.
Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска
филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български
език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и
сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на книга с разкази. През
2016 г. излиза първият й роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго”).
Снимката е дарение на НПО Портала от студентката Изабел Костадинова - любител фотограф.
Автор: Дияна Боева
Източник: Култура , 31 май 2016 г.
Сходни публикации
БХК: Законопроектът срещу „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация" нарушава правата на човека
Днес Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в Народното събрание становище по Законопроекта за изменение и допълнение на
11 пъти избори и нула реформи в образованието
Без добро образование нито една друга реформа няма да е успешна Становище на „Заедно в час" относно реформите в образованието
По-високите учителски заплати са добра новина
Становище на „Заедно в час"От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. За