Контролът върху употребата на неоникотиноидни пестициди е само теоретичен

В петък, 3 юни 2016 г., се проведе първата среща на работна група, създадена от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за наблюдение на временното разрешение за употреба на двата неоникотиноидни пестицида – имидаклоприд и тиаметоксам. На срещата стана ясно, че извършването на внезапни проверки при земеделски стопани не може да бъде счетено за достатъчно. Няма изчерпателна информация за местата, на които са били засадени семена, третирани с неоникотиноиди. Не са и известни точните количества пестициди, които са използвани.

„Тази среща е крайно закъсняла, тъй като работната група трябваше да започне работата си още през април 2016 г., когато беше сформирана. Нещо повече, начинът по който се следи за прилагане на дерогацията, сам по себе си демонстрира, че въвеждането на „ограничена и контролирана употреба“ на практика е невъзможно. Това е поредното доказателство, че трябва да се въведе окончателна и пълна забрана на неоникотиноидите, която да обхваща всички видове употреби на тези пестициди, и най-вече - без възможност за дерогации“, казва Меглена Антонова, координатор на кампанията „Екологично земеделие“ на „Грийнпийс"- България.

Неоникотиноидните пестициди представляват „висок остър риск“ за медоносните пчели. [1] Обстойни научни данни показват, че тези вещества причиняват сериозна вреда на пчелите. Пчелите и другите опрашители играят ключова роля в производството на храната ни. Около една трета от културите, които се използват за храна по света, зависят пряко от физическото опрашване от пчели и други животни [2]. Неотдавнашен доклад на „Грийнпийс“ - „План Б - Живот без пестициди" - показва, че модерните екологични земеделски методи могат да гарантират производството на храната ни и да избегнат отрицателните въздействия на индустриалното химично земеделие върху пчелите. [3]

При прилагането на дерогацията в България не е било въведено изискване за отстояние на полета, засявани с третирани с неоникотиноиди семена, в размер на 3 км от стационарни пчелини, които биха могли да бъдат засегнати от употребата на неоникотиноиди. Според представителите на БАБХ, тъй като заповедите, разрешаващи употребата на третирани с неоникотиноидни пестициди в момента се обжалват, текстовете им няма как да бъдат променяни.

„Това означава, че не съществува начин пчеларите да могат да се информират и да вземат предпазни мерки, за да защитят пчелините си. Поставяме пчелите на риск, а с тях и цялата ни хранителна система", коментира Илия Цонев, заместник председател на Конфедерацията на българските пчелари.

Припомняме, че в края на януари 2016 г. БАБХ разреши пускането на пазара на два препарата за растителна защита, чиито активни вещества са неоникотиноидите имидаклоприд и тиаметоксам, за ограничена и контролирана употреба. Тези неоникотиноидни пестициди са забранени за употреба на територията на Европейския съюз, но европейското законодателство допуска дерогации към забраната, само когато съществува „опасност, която не може да бъде овладяна чрез други разумни средства“ (член 53 от Регламент (ЕС) №1107/2009). Мотивите и обстоятелствата, които предвиждат такива извънредни ситуации при растителна защита не бяха обявени публично, нито пък бяха направени консултации с по-широк кръг от заинтересовани страни.

Представители на неправителствени и браншови организации, които присъстваха на срещата, настояха за продължаване на мандата на работната група, намиране на начин да бъдат компенсирани пчеларите, които ще претърпят щети от засяването на семена, третирани с неоникотиноиди, и извършване на анализ на „ограничената и контролирана употреба“ на разрешените препарати за растителна защита, за да се установят резултатите и ефектите от такива решения върху популациите на пчели и други опрашители.

До края на юни 2016 г. трябва да се проведе втора среща на работната група, на която да се обсъдят и възможностите за акредитиране на лаборатория, в която да могат да се анализират проби от пчели и пчелни продукти за наличието на остатъци от пестициди.

Бележки:

[1] Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ), ЕОБХ идентифицира рискове за пчелите от неоникотиноидите, януари 2013 г.: http://www.efsa.europa.eu/en/press/news/130116

[2] Kremen C, и др., Опрашването и други екосистемни услуги, предоставени от мобилни организми: концептуална рамка за последиците от промените в земеползването, 2007 г., Ecology Letters, 10: 299-314; и

„Грийнпийс“, Упадъкът на пчелите. Преглед на факторите, които поставят опрашителите и земеделието в Европа в опасност, април 2013 г.: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/agriculture/doklad-upadakat-na-pchelite/

[3] „Грийнпийс“, План Б – Живот без пестициди. По пътя към екологично земеделие, май 2014 г.: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/agriculture/resheniq-ekologichno-zemedelie/plan-bee/