English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Страните в ЕС, които горят въглища, разболяват съседите си

 
Страните в ЕС, които горят въглища, разболяват съседите си
ТЕЦ „Марица изток 2" и „Бобов дол" сред най-замърсяващите в Европа

Замърсяването на околната среда и вредата върху здравето на хората, които горенето на въглища причиняват, далеч не се ограничават в националните граници на страните, които ползват въглища. Пълно излизане от въглищната зависимост в Европейския съюз ще донесе значителни ползи за всички жители на континента. Това показва нов доклад, публикуван днес от неправителствените организации Алианс „Здраве и Околна среда“ (HEAL), CAN – Европа, европейският политически офис на Световния фонд за дивата природа (WWF) и Sandbag.
 
Докладът „Тъмният облак над Европа: Как страните, които горят въглища, разболяват своите съседи“ анализира здравните щети от замърсяването на въздуха, причинено от всички въглищни централи в ЕС, за които има данни (257 от общо 280). Анализът показва, че през 2013 г. емисиите от тези централи са били отговорни за над 22 900 случая на преждевременна смърт, десетки хиляди случая на заболявания от сърдечно-съдови до бронхит, и до здравни разходи в размер на до 62,3 млрд. евро.
 
За първи път докладът анализира как вредният прах, който се отделя от централите при горенето на въглища, пътува отвъд националните граници, и какви са последиците от това.
 
Петте страни от ЕС, чийто въглищни електроцентрали причиняват най-големи щети извън територията на страната, са: Полша (причиняващи 4690 случая на преждевременна смърт извън границите на страната), Германия (2490), Румъния (1660), България (1380) и Великобритания (1350).
 
В същото време петте страни от ЕС, които са най-силно засегнати от въглищното замърсяване от техните съседи, в допълнение към това, което идва от собствените им въглищни централи, са: Германия (3360 случая на преждевременна смърт общо), Италия (1610), Франция (1380), Гърция (1050) и Унгария (700).
 
В списъка на 30-те най-вредни за здравето на хората централи попадат 2 български – ТЕЦ „Марица изток 2" и ТЕЦ „Бобов дол". Най-голямата централа в България „Марица изток 2" е отговорна за 730 преждевременни смъртни случая, което я поставя на 2-то място в ЕС, а ТЕЦ „Бобов дол“ – за 470 (6-то място).По количество отделени емисии на серен диоксид (SO2) за 2013 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ е на 2-ро място в Европа– 54,100 тона, като веднага след нея се нарежда ТЕЦ „Бобов дол“ с 36,600 тона. В резултат от високите нива на замърсяване, въглищните централи в страната ни са отговорни за 1570 случая на преждевременна смърт, като от тях 190 са в страната, а 1380 – извън нея.
 
ТЕЦ „Марица изток 2“ попада и в още една негативна класация – тази на 30-те най-вредни за климата въглищни централи. По данни за 2015 г. централата е отделила 11,3 млн. т. CO2, което я поставя на 11-то място от 243 централи в Европейския съюз.

Докладът показва, че всяка затворена централа значително допринася за здравето не само на тези, които живеят в близост до централата, но и на тези, живеещи в съседните държави. Например, планираното затваряне на въглищните централи във Великобритания до 2025 г. може да спаси до 2870 живота всяка година – повече от 1300 от тях са в континентална Европа. Ако Германия реши да преустанови горенето на въглища, това може да доведе до избягването на над 1860 случая на преждевременна смърт у дома и почти 2500 навън всяка година.
 
„Докладът за пореден път показва колко замърсяващи и вредни за здравето и околната среда са въглищните централи в България. Този път се обръща внимание и на факта, че като горим нискокачествените местни въглища, ние на вредим само на нас, но и на съседните ни държави. Въздухът, които дишаме, е един и същ за всички, затова е важно да предприемем действия да дишаме по-чист въздух. Ако ЕС иска да подобри здравето на гражданите си и да постигне заложените климатични цели от срещата в Париж през декември 2015 г., трябва да се обедини около общо излизане от въглищната зависимост, в която се намира. Изнесените данни показват, че България трябва да играе водеща роля в затварянето на замърсяващите въглищни централи“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ към „Грийнпийс“-България.
 
Здравни професионалисти подкрепят доклада
 
„В последно време медиите насочиха общественото внимание към трафика, но другите източници на замърсяване също са много важни. Докладът показва ясно, че въглищните електроцентрали са голям източник на замърсяването на въздуха. В допълнение, докладът за първи път остойностява вредните здравни последици и разходи от трансграничните емисии от въглищните централи. Това прибавя още един аргумент за излизане от въглищната зависимост в енергийния микс“, казва д-р Йоахим Хайнрих, Университетската болница в Мюнхен.
 
„Замърсяването на въздуха е отговорно за милиони смъртни случая по света. По-високите температури в резултат от климатичните промени само засилват този проблем. Добрата новина е, че намаляването на нашето потребление на изкопаеми горива, включително вредните емисии от въглища, предоставя уникална възможност да подобрим качеството на въздуха и да смекчим изменението на климата. По този начин можем да предпазим здравето  от най-голямата здравна заплаха на този век,“ коментира д-р Роберто Бетролини, главен учен в Световната здравна организация (СЗО) и неин представител в ЕС.
 
„Външните разходи за здраве, причинени от производството на електроенергия от въглища, са по-големи от тези, причинени от всеки друг енергиен източник. Разходите за намаляване на парниковите газове от части се изплащат от намаляващите здравни разходи“, според проф. Пол Уилкинсон, от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM).
 
„Докладът дава допълнителна информация за вредата от горенето на въглища върху нашето здраве. Показва ни защо всеки трябва да се притеснява от въглищните централи. Вредните емисии от всяка една централа причиняват значителен здравен риск и високи здравни сметки. Пълното излизане от въглищната зависимост е необходимо“, споделя д-р Михал Кризановски, бивш експерт по качество на атмосферния въздух към СЗО и професор към Кингс Колидж в Лондон.
 
Пълният доклад (на английски) можете да намерите на страницата на „Грийнпийс“-България:
 
Снимка: Greenpeace

Източник: „Грийнпийс" България , 05 юли 2016 г.

Сходни публикации

Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда

Зелено селско училище приобщава деца от различни етноси към опазване на околната среда

Проектът на Фондация „Ботаника Лайф“ е част от финалистите в деветото издание на Vivacom Регионален грантНад 60 деца с различна

Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове

Българска фондация Биоразнообразие: Субсидии за животновъди са нужни, но извън Националните паркове

Националните ни паркове са място за опазване на дивата природаКоалиция „За да остане природа в България“ подкрепя всички усилия

Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда

Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда

Местообитанията на есетрите в българския участък са пропуснати от доклада, подготвящ оценкатаМинистерството на транспорта и