Пет обвинения към международните НПО

Много се говори, понякога публично, но по-често в лични разговори, за ролята на големите НПО в програмите за развитие. Според мнозина международните НПО са станали част от проблема, а не от решението. Затова реших да обърна внимание на петте най-често срещани обвинения срещу тях.

1. Монополизиране на ресурсите. Преобладаващият модел на финансиране в последните 30 години фаворизира големите, професионални НПО, по-голямата част от които са базирани в Северното полукълбо. Това доведе до безпрецедентно разрастване на тези НПО – организации с многомилиардни бюджети, работещи по целия свят и способни да въздействат наистина мащабно. Ако погледнем разпределението на международната хуманитарна помощ в размер на 4 милиарда долара през 2014, ще видим, че над една трета от средствата са получени от 10-те най-големи НПО, а едва 0,2 % са стигнали пряко до местни и национални НПО. Този модел увеличава и задълбочава различията в капацитета на организациите. Притиснати от липсата на адекватни инвестиции в тях, малките НПО и тези от Южното полукълбо не могат да се състезават за големите пари. Използването на посредници (междинни звена) при разпределянето на грантове, при което парите преминават от големите играчи към малките, дава повече увереност на донорите, чувствителни на тема отчетност и въздействие, но в същото време създава група от „пазители на ресурсите“, които концентрират капацитет на върха и спъват потенциала за съдържателни партньорства.

2. Лицемерие по отношение на местните партньорства. Въпреки че повечето големи международни НПО имат принципи и правила за работа с партньори, много малка част от тях изглеждат истински посветени на идеята за привличане на местни хора в подготовката и изпълнението на своите програми. Надолу може да капят средства, но не и власт. Голяма част от този проблем произтича отново от концентрацията и контрола на ресурсите в големите агенции на север от екватора. Макар и наричани „партньори“, местните организации често биват третирани като подизпълнители. Предразсъдъци и взаимни подозрения осуетяват изграждането на пълноценни взаимоотношения.Големите играчи подозират местните НПО в липса на опит и умения, приемат за даденост, че ръководството им е слабо и ги прави податливи на корупция и лоши управленски практики. От своя страна, местните НПО не вярват на общите приказки и клишетата на големите играчи и смятат, че причината те да не изпускат властта е изцяло техният личен интерес. Създали сме несправедливи условия, които провалят и най-добронамерените ни опити за екипна игра.

3. Кражба на служители. Тъй като често могат да предложат по-добро възнаграждение и условия за работа в сравнение с местните си партньори, международните НПО обикновено привличат най-добрите служители. Макар че само по себе си това не е проблем, изсмукването на капацитет от местните организации може да застраши развитието им в дългосрочен план. То е опасно и в кризисни ситуации. Сред най-показателните случаи, за които съм чувал, е този на филипинска хуманитарна организация, която в рамките на една година след тайфуна Хаян е загубила 9 обучени служители на високи позиции, преминали на работа в международни НПО и агенции на ООН заради три до четири пъти по-големи заплати.

4. Обсебеност от бранда. Без съмнение разрастването на международните НПО в глобални алианси повишава тяхната видимост, осигурява им по-силен глас и по-добър потенциал за набиране на средства и те често успяват да се възползват успешно от това. Но стремежът към типичния за частния сектор подход на агломерация на брандове не просто променя начина, по който изглежда секторът за развитие – той ограничава параметрите на нашата работа, а също и амбициите ни. Внимателни да не разочароват донорите и ограничени от средствата, привлечени именно благодарение на своя профил, глобалните НПО са станали плахи, избягват рисковете и не се ангажират с позиции, които са политически чувствителни и биха могли да се отразят зле на техния бранд. Когато съвместни кампании предвиждат общо лого например големите организации често се отказват от възможността за смислено сътрудничество, защото увеличаването на техните членове и даренията е по-важно от постигането на резултат. Или поне така изглежда отстрани.

5. Неспособност за постигане на промяна, която да направи работата им излишна. „Корпоратизирането" на големите НПО ги е обвързало силно с политиките и икономиките, в които функционират. Радикалната конфронтация със системата е сведена до някакъв стерилизиран активизъм, приемлив за големия бизнес и държавата. В отговор на исканията на донорите международните НПО се стремят да решават огромни и сложни проблеми с отделни проекти и лесно постижими резултати. Вместо постигането на обществена трансформация те доставят частични промени, като поставят приоритет върху собствената си стабилност, а не върху своята общественополезна мисия. Днес стремежът към промяна, която да направи работата ти излишна, не може да бъде открит в стратегическите планове на големите НПО.

И така, след обвиненията, виновни ли са международните НПО? Да, но не винаги и не само те. А вече има и признаци за промяна.

По отношение на финансирането например, докато донорите не започнат да предоставят институционална подкрепа и да инвестират в много и различни НПО, разпределението на ресурси и влияние ще остане неравномерно. И не бива да виним служителите, натоварени с набирането на средства, за това, че търсят пари. По-скоро трябва да убедим донорите във важността на разнообразието и различията в гражданското общество. Необходими са нови подходи при програмите за подкрепа, които да насърчават един разнообразен, експериментиращ и устойчив сектор за развитие, сектор, чиито корени са в общностите, на които служи, и който реално отговаря на техните потребности.

Наистина виждам искрици надежда. По отношение на кражбата на служители организациите, подписали Хартата за промяна, поемат ангажимента да компенсират местните НПО, които са загубили свои служители след хуманитарна криза.

По отношение на бранда окуражаващ е фактът, че толкова много организации се обединиха зад банера на http://action2015.org/, като оставиха своето собствено лого на заден план. Наистина забележителни бяха усилията на Save the Children да осигурят най-преданите посланици на кампанията – момчетата от групата One Direction – и да ги ангажират в нея без абсолютно никакво брандиране. Същото отдалечаване от бранда откривам след мнозина от членовете на новосъздаващия се алианс #FightInequality.

Без съмнение много от международните НПО имат всички основания да се гордеят с успехите си в мобилизирането на гражданската активност и постигането на обществена промяна. И в същото време става все по-ясно, че техният организационен модел се нуждае от радикална трансформация, за да отговаря на променящите се потребности, новите технологии и динамичния световен пейзаж. Нуждаем се от нов начин на говорене, от по-конструктивен разговор между местните и международните НПО, който да уталожи някои от напреженията, спъващи развитието на гражданското общество.

* Мненията, представени в този текст, са на неговия автор и не отразяват позицията на НПО Портала.

Снимка: Pixabay