Пловдивски езиковед обясни защо са неграмотни децата ни
20 юли 2016 г.Позиция
Разговорът за българската грамотност не трябва да се води само
кампанийно. Това каза доц. д-р Теофана Гайдарова, университетски
преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и
председател на комисията за проверка и оценка на изпитните работи в
коментар на слабите резултати на редовния изпит по езикова култура.
По думите й се говори за грамотност, образование и култура само около 24 май, след зрелостен изпит и кандидатстудентска кампания.
"След това сериозни и много тежки неща от живота отнемат вниманието от проблемите в образованието. Това не трябва да се случва. Необходимо е непрекъснато да мислим за тези неща", коментира Гайдарова.
Според езиковедът падането на границата за прием в университетите поради големия брой свободни места е един от катализаторите на процеса, водещ към ниска езикова култура.
"Държавата позволи да има много на брой висши училища, които не са необходими в малка страна като България. Също така трябва да отчетем и факта, че много деца заминават да учат в чужбина. В момента се приемат деца, родени през 1997 година, а на всички е известно какво се случваше тогава и колко малко деца се раждаха. Това също има значение", подчерта университетският преподавател.
На въпрос дали липсата на мотивация е единствената причина за слабите резултати на изпитите по езикова култура в страната доц. д-р Теофана Гайдарова каза, че причината е комплексна - започва от обществото, от училището и е вплетена във всички сфери на живота.
"Децата не са убедени, че добрата обща и езикова култура ще им донесе успех и просперитет в живота. Не ги караме да осъзнаят, че знанията по българска граматика са необходими, за да си осигурят трайни речеви умения за общуване в различните социокултурни сфери и в разнообразните житейски ситуации, в които човек попада ежедневно. За това сме си виновни ние, ние си направихме такива децата", смята езиковедът.
Снимка: Pixabay
По думите й се говори за грамотност, образование и култура само около 24 май, след зрелостен изпит и кандидатстудентска кампания.
"След това сериозни и много тежки неща от живота отнемат вниманието от проблемите в образованието. Това не трябва да се случва. Необходимо е непрекъснато да мислим за тези неща", коментира Гайдарова.
Според езиковедът падането на границата за прием в университетите поради големия брой свободни места е един от катализаторите на процеса, водещ към ниска езикова култура.
"Държавата позволи да има много на брой висши училища, които не са необходими в малка страна като България. Също така трябва да отчетем и факта, че много деца заминават да учат в чужбина. В момента се приемат деца, родени през 1997 година, а на всички е известно какво се случваше тогава и колко малко деца се раждаха. Това също има значение", подчерта университетският преподавател.
На въпрос дали липсата на мотивация е единствената причина за слабите резултати на изпитите по езикова култура в страната доц. д-р Теофана Гайдарова каза, че причината е комплексна - започва от обществото, от училището и е вплетена във всички сфери на живота.
"Децата не са убедени, че добрата обща и езикова култура ще им донесе успех и просперитет в живота. Не ги караме да осъзнаят, че знанията по българска граматика са необходими, за да си осигурят трайни речеви умения за общуване в различните социокултурни сфери и в разнообразните житейски ситуации, в които човек попада ежедневно. За това сме си виновни ние, ние си направихме такива децата", смята езиковедът.
Снимка: Pixabay
Източник: Plovdiv24
Сходни публикации
07 август 2024 г. Позиция
БХК: Законопроектът срещу „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация" нарушава правата на човека
Днес Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в Народното събрание становище по Законопроекта за изменение и допълнение на
12 април 2024 г. Позиция
11 пъти избори и нула реформи в образованието
Без добро образование нито една друга реформа няма да е успешна Становище на „Заедно в час" относно реформите в образованието
10 януари 2024 г. Позиция
По-високите учителски заплати са добра новина
Становище на „Заедно в час"От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. За