Яна Алексиева: Децата опознават света чрез родителите, те са личности и трябва да ги уважаваме

Въпросът е наистина да се научим да чуваме и да уважаваме децата си. Това каза в интервю за БГНЕС Яна Алексиева, детски психолог и изпълнителен директор на Асоциация Родители.

Родителите в крайна сметка безкрайно много обичат децата си. Въпросът е наистина да се научим да ги чуваме и да ги уважаваме. Наистина напоследък все повече се говори за правата и за уважението на детето и това не е формалната гледна точка – какво пише в някой закон за закрила на детето или конвенция за правата на детето, а наистина всъщност ние, като възрастни хора, да започнем да уважаваме тези малки личности, коментира Алексиева.

Според нея за 26 години преход, Слава Богу има промяна и вървим все по-добре и по-виждащи, че децата всъщност са личности. Те не са наше продължение или човечета, които просто ние трябва да ги управляваме, добави тя.

Питаме специалистът кога родителите трябва да започнат да комуникират с децата си и дали е вярно, че до 6-месечна възраст бебетата не ни разбират. „Деца започват да ни чуват от самото си раждане. Още и преди раждането има достатъчно теории, че чуват, но от раждането си ние започваме да комуникираме с тях.

Те могат да не разбират всяка дума, но те всъщност през нас се учат да разбират света, да му се доверят, да знаят какво ще се случи от тук нататък и ние трябва непрекъснато да говорим с децата си, да общуваме, да ги прегръщаме, да сме до тях, за да могат те в крайна сметка да опознаят света през нашите очи”, категорична е Яна Алексиева. Те нямат друг инструмент дълго време, освен нас – родителите - като хора, които им показваме какво се случва. И колкото повече им говорим, колкото повече им четем, колкото повече им разказваме какво се случва около нас, толкова повече те се научават, продължи тях.

Относно прилагането на метода на наказанието Алексиева смята, че думата – наказание - не просто трябва да се изтърка от нашата уста, а и няма нужда да ползваме наказание. „Трябва да се обяснява – да, трябва да се обяснява доста на децата. Родителството изисква търпение. И е много важно, когато хората стават родители е хубаво дори през периода на бременността да могат да си го помислят и наистина да намерят търпение в себе си, защото децата разбират всичко, те са длъжни обаче да експериментират и да ни провокират от време на време. Но наказанието освен, че не води до нищо – и всеки родители, който го е пробвал го казва, всъщност страшно много подронва уважението на децата и ги унижава”, смята психологът.

Яна Алексиева е на мнение, че няма родител, който да прави нещо, защото иска да сгреши, но понякога грешките се случват. Все пак родителите се учат заедно с децата си.

„Всички ние като родители грешки правим. И аз, въпреки че съм професионалист и работя това, аз също осъзнавам, че като родител правя грешки – важното е да се усетим, че сме направили грешка и да искаме да променим, да потърсим. Единственото, което знам със сигурност и което казвам на родителите е, че в момента наистина сме във време, в което има страшно много информация – книги, колеги, аз, организации и човек, ако има нужда може да почерпи информация как по-добре да общува с детето си, как по-добре да го нахрани, каква храна да му вземе, в коя градина да го запише – всичко. Грешки винаги можем да допускаме, за нас е по-важно да подкрепяме хората да продължават напред, да се учат от грешката си”, казва психологът. Питаме детският психолог за полезни съвети как родителите да концентрират вниманието на детето върху уроците, когато дойде време за училище.

Тя е на мнение, че за концентрацията не трябва да се чака докато детето стане на 5 или 6 години, или първи клас. „Още от самото му раждане, в моментите, в които то започва да става самостоятелно – 6-ти месец - нататък, гадинка, започва да прохожда, ние го виждаме, че започва да се заиграва. Още в този момент е много важно да започнем – ето, това е може би една от грешките, които правим - много е важно да оставяме децата тогава, когато ги виждаме концентрирани и да почнем да ги приучваме те да бъдат самостоятелни, да бъдат без нас, да правят някакви неща сами, за да се чувстват уверени, че могат да ги правят, да могат да си сипват чаша вода – за нас е рутинно, но за тях е голямо постижение. Да ги оставим да са съсредоточени - ако играят на нещо - в никакъв случай да не ги прекъсваме, защото това е лесният начин да ги научим да са концентрирани. Една от грешките, които правим е неволна, например докато детето играе – ние с цялата си любов просто му предлагаме да си вземе парче ябълка или защо не се преместиш на по-удобната маса. Всъщност, правим го с добро чувство, но идеята е да не го правим. Трябва да го оставяме, то щом е там, щом се е съсредоточило – окей, нека го свърши, след това ще продължим”, обясни психологът.

В заключение Яна Алексиева заяви, че в уважението е всичко – всичко. „Наистина това да оставим детето да е самостоятелно, да се чувства спокойно със себе си, да експериментира, да играе, но най-вече да го чуваме, когато то иска и да не мислим, че ако го чуваме правим детето си глезено. Защото това е може би един от най-основните страхове и това е трудно на родителя с тези наши теории, с които ги заливаме – дали няма да разглезиш дето по този начин. Не мисля, че ще го разглезиш, когато човек следва детето си”, заяви тя.

Яна Алексиева гостува в детския научен център „Музейко”, където говори с родители за детското развитие, психиката и емоциите и как можем да подкрепяме децата. /БГНЕС

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography