Веселина Стоилова, обществен защитник на хората с увреждания във Варна: На хората с увреждания им е необходима добра архитектурна среда

Веселина Стоилова, главен експерт в Община Варна дирекция „Социални дейности” и изпълняващ функцията омбудсман на хората с увреждания в интервю за Радио „Фокус” – Варна

Фокус: Има ли достъпна градска среда за хората с увреждания и в частност на тези с увредено зрение във Варна?
Веселина Стоилова: Градската среда е твърде голяма като обхват и понятие, като се говори за улици, тротоари, спирки и паркове в града. Предполагам, че никъде в света няма идеално адаптиран град или обект за хората с увреждания, защото това няма как да стане практически. Основните стандарти, които са разписани в специална наредба, която нашата страна има от 2009 година и която съответства и на европейските изисквания за достъпна среда, вече започват да се изпълняват. Това са именно разстояния на маршрути, оцветяване, релеф на плочките за ориентиране и за информация, които са два различни вида. За да може да се осигури безопасност там където наближава пресичане, метро, автобус и т.н. Наблюдавам, че започват на места да се поставят такива ориентири, като е хубаво на най-основните възлови точки да има такива. Освен тези ориентири има и стандарти за светофарите, как трябва да бъдат озвучени те, за да може незрящите хора да пресичат безопасно. Това може да стане, като в двете посоки светлинното устройство се озвучи в различен тон на звука. Във Варна ако има такива светофари, те свирят с един и същи тон, което е изключително опасно за незрящите хора, които пресичат кръстовището. На хората с увреждания им е необходима добра архитектурна среда. Освен това градския транспорт на Варна има нужда да бъде озвучен по- добре за хората с увреждания. Хубаво е на самите спирки да има табла, които да съобщават и да казват, кой номер автобус се очаква да дойде. Има възможност самата информационна система на транспортните средства да има озвучаване и отвън да се чуе номера на автобуса. Надявам се когато започне да функционира цялостната система за интегриран градски транспорт, това да се случи софтуерно.

Фокус: По отношение на пазара на труда за хората с увредено зрение, имали достатъчно свободни работни места?
Веселина Стоилова: Темата за пазара на труда е много голяма и няма как да се коментира еднозначно. На пазара на труда всеки, който има да продаде нещо го показва и предлага. Предлагаш своята работна сила и своите професионални способности и трябва да има някой който да ги желае и да ги купи, за да може да заплати съответното възнаграждение. Когато се говори за хора с увреждания, трябва да не се забравя, че се говори за хора с намалена работоспособност поради увреждането, което имат. Няма как да очакваме, че един човек с каквото и да било увреждане ще може да бъде толкова равностоен работник или служител, колкото всички останали. Освен ако той не притежава изключително добра висока квалификация. Единият проблем е точно в квалификацията. От друга страна пазара е категорично затворен. Преди 25 години имахме социална система от защитени предприятия, която държавата подпомагаше и те сами организираха работни места за хора с увреждания. Навсякъде по света има специализирани предприятия за такива хора, които предприятия са установили, че това е по- добрия начин да бъдат устроени на работа хората, които не смеят или няма какво да предложат толкова на пазара на труда. Дългосрочната стратегия за заетост още през 2012 година включва всички видове заетост – защитената заетост, субсидирани работни места, свободна заетост, което може да се устрои на отворения пазар на труда и т.нар. самонаемане. Има хора, които могат да практикуват различни занаяти и въпреки увреждането си да си устроят работно място сами, както има и такива програми, които подкрепят тази инициатива. 10 % най-много е заетостта сред хората с увредено зрение.

Фокус: Какви са основните проблеми при хората с увреждания?
Веселина Стоилова: Бих казала, че е проблем размерът на доходите на хората с увреждания. При една социална пенсия в порядъка от 120 – 130 лева не е доход с който един човек може да води един нормален живот. След като нямаме гарантирани доходи поне в рамките на прага на бедността няма как да са спокойни хората с увреждане, че могат да посрещнат дори най- елементарните си нужди от храна, облекло и медицинска помощ. От друга страна около 90 % от хората с увреждания имат нужда от лични асистенти. Такива програми за асистенти в България има все още само ограничени по обхват с определени бройки и часове. Тази т. нар. лична помощ, трябва да бъде достъпна за всички в различен размер и брой часове. Трябва да не е по програма, а да бъде записана в закон като в случая може да е Законът за интеграция за хората с увреждания или Законът за социалните услуги, който се готви в момента, но правото на достъп до лична помощ трябва да е гарантиран. Ако човек с увреждане има личен асистент или домашен помощник, той ще може всичко и тогава вече ще бъде като пълноценен човек. Един асистент решава всичко това и по този начин се отваря цялата система. Всички други услуги се развиват доста отворено, но асистентите са ограничени по обхват, като някъде около 10 % от хората с увреждания само, имат асистенти, а нуждаещите са сигурно десет пъти повече.

Снимката е дарение на НПО портала от студентката Изабел Костадинова - любител фотограф.