Клас о-стани!
Началото на учебната година. Близо
720 000 деца прекрачват училищния праг на 15 септември, от тях – над 66 000 за
пръв път. Колко от тях обаче ще останат в класната стая за да продължат
образованието си?
Броят на отпадналите от училище нараства
тревожно. Според данни на Националния статистически институт от април 2015 г.,
за учебната 2014 – 2015, от училище са отпаднали 21 146 ученици. От всички тях,
най-много са учениците между 5-ти и 8-ми клас – 8 132.
В тази история ще ви срещна с хора,
които дават всичко от себе си, за да останат техните ученици в училище. А
техните ученици – те имат различни истории. Ученици от различни етноси.
Ученици, чиито родители ги карат да работят за да допълват семейния бюджет.
Ученици, които стават родители. И такива, които не разбират преподавания
материал, защото не знаят добре български. Но най-вече ученици, които не
припознават училището като „свое“ място, защото в него не откриват нищо познато
и близко до тях. Всички тях ги обединява възможността да попаднат в горната
статистика, възможността – да останат без бъдеще. А тя е твърде голяма.
„Не харесвам училището. Там е скучно
и говорят неща, които не разбирам. Не харесвам децата от класа ми, с тях често
се караме. Не знам защо трябва да идвам тук и постоянно да ме хокат, че нищо не
разбирам. Вече шеста година ме мъчат с това. Чакам само да порасна – година,
две най-много. Тогава нещата ще се промeнят. Стига само да не ме оженят или пък
татко да ме вземе при себе си на работа. В чужбина.“
Подобни мисли вълнуват Асен –
шестокласник от основно училище „Любен Каравелов“ в Пещера. Той е от ромски произход. Трудно се справя с българския език. Това е и причината да се
затруднява при разбирането на преподадения материал в училище и да не може да
общува пълноценно със съучениците си, а понякога и с учителите. В класа на Асен
освен роми и българи, има и деца от турски произход. Никой от тях обаче не
припознава училището като „свое“ място, не открива нещо познато. Никой, допреди
една година, когато започва „Българското даскало“.
„В „Българско даскало" е интересно и
забавно. Танцуваме народни танци. Пеем, разказваме приказки и легенди. Ходим и
на екскурзии. Научих повече за българските и турските празници и обичаи.
Съучениците ми научиха за ромските. Аз им разказвах. Мисля, че те не са толкова
лоши. Сега с тях си говорим често извън училище. Няма значение какво празнуваме
– Ерделез, Гергьовден или Байрам. Важното е да ни е приятно и да сме заедно.
Чувствам се добре, защото никой не ми се кара, че не разбирам какво ми преподават.
Тази година продължавам да съм в „Българското даскало“
Всъщност „Българско даскало" е СИП
или извънкласно занимание, където учениците изучават бита и културата на трите
етноса по интересен за тях самите начин. Неговата цел е да спомогне за
по-добрата комуникация между учениците от различните етноси и да превърне
училището в привлекателно за тях място, така че те да останат в класната стая.
„Децата сами пожелаха да участват в „Българско даскало“. Заедно решаваме какво да правим и къде да отидем. Проучвахме историята на града, бита на някогашното население, традициите и обичаите, издирвахме легенди, посещавахме исторически забележителности и децата с интерес се включваха във всички дейности.“, споделя г-жа Дафинка Самарджиева, главен учител в ОУ „Любен Каравелов“.
Наред с опознаването на различните
етноси и техните традиции и обичаи, СИП „Българско даскало“ възпитава в
толерантност, грижа към другия и заобикалящата ни среда.
„Всекидневно уча децата си на любов и
грижа към човека до нас, към класната стая, към училището, към квартала, към
природата, към всяко нещо, което ни заобикаля. Най-големият ми успех е, че
учениците ми започнаха да разбират посланията ми. Тайната на успеха се крие в
това – да провокираш любопитството на децата, да адаптираш материала към техния
опит и да надграждаш камъче по камъче, докато изградиш стълбичка. Поколенията
се променят, децата са различни и ти трябва да се пригодиш към тях, а не да
изискваш да се превръщат в нещо, което не са.“, продължава г-жа Самарджиева.
Освен в училището в Пещера, СИП
„Българско даскало“ има и в ОУ „Св. Климент Охридски“, с. Алеко Константиново,
където също учат деца от различни етноси и имат сходна проблематика.
„СИП „Българско даскало“ е един от начините,
чрез които целим да задържим в образователната система деца от уязвими групи,
заплашени от отпадане от образователната система и последващо социално
изключване. Целим и да създадем подкрепяща среда, да им вдъхнем увереност и
самочувствие. Стремим се да изхождаме от интереса на децата, прилагаме интерактивни
методи за обучение, даваме им възможност пълноправно и активно да участват в
училищния живот и да вземат решения за дейности и въпроси, които ги касаят.“,
обяснява Атанас Кузманов, изпълнителен директор на Фондация „КУЗМАНОВ“ и един
от създателите на „Българско даскало“.
Постепенно учениците започват да
припознават училището като „свое” място и чрез създадените след старта на
„Българско даскало“ ученически парламенти. Там учениците вземат важни решения и
участват активно в училищния живот. Заседанията им се провеждат веднъж месечно
в присъствието на учител, който е техен ментор. В Парламентите учениците
дискутират проблеми, предлагат решения, планират и организират различни
събития: отбелязване на празниците на всички представени етноси в училището,
благотворителни и доброволчески акции.
„Активните ученически парламенти
дават възможност самите ученици да подкрепят свои връстници, заплашени от
отпадане от образователната система и социално изключване, чрез редица училищни
и местни инициативи. Така усилията на учителите да задържат даден ученик в
училище се подкрепят и от учениците в ученическия парламент. При постигането на
една обща цел, взаимодействието между ученици и учители става по-ефективно и
пълноценно.“, продължава Атанас Кузманов.
Освен с децата, от „Българско
даскало” работят съместно с и за техните родители. Ангажират ги в различни
инициативи. Създали са клуб на родителя. Привличат ги и като членове на
Училищното настоятелство. Мотивират ги да бъдат активна страна и да изискват
най-доброто за децата си. За да станат част от живота на децата си, за да
разбират техните чуствата, за да реагират адекватно в различни ситуации.
И най-вече за да чуват техните деца:
„Клас стани!“ до края на обучението им.
„Българско даскало“ е проект на Фондация „Кузманов“, който се реализира по програма „Дъга“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ с финансовата подкрепа на Фондация „Велукс“.
Автор: Мария Цекова
Сходни публикации
„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци
Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно
Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие
Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,
Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност
Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените