Да пишеш с поглед
Голямата надежда на фондация „АСИСТ“ е технологията
за контрол и проследяване с поглед да стане толкова позната и достъпна,
колкото са Брайловата клавиатура и слуховият апарат
Всеки човек има
право да получава и разпространява информация и идеи. Всеки човек има право да
изразява мнение. Всеки човек има право да общува. Звучи елементарно, нали?
Анжела Пенчева е
на 49 г., актриса е, пише поезия, автор е на книгата „Моят живот. Да имаш ляв
палец" – автобиография, която пише само с помощта на левия си палец, с който натиска
всеки клавиш. Пише я „на един дъх"... отнема й 3 години.
Анжела страда от
детска церебрална парализа (ДЦП), която не й позволява нито да пише, нито да
говори. Поне не в традиционния смисъл на тези понятия. Днес тя сърфира в
интернет, отговаря на имейлите си сама, използва активно социалните мрежи, може
да изрази всички свои чувства и мисли.
„ДЦП не е болест. Това е състояние, при което човек се нуждае от помощ, която да го облекчи“, споделя в книгата си Анжела. Точно такава помощ получава тя, когато се запознава с Морис Гринберг.
Морис е
председател на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии". Освен това е и преподавател и изследовател към Нов български университет.
Научните му интереси са свързани с изследвания за контрол и проследяване с
поглед. Известно е, че когато гледаме, ние не виждаме цялата картина, а само
части от нея – именно това вълнува Морис – къде гледат хората, на какво обръщат
внимание и защо.
Технологията, с
която работи, включва хардуер, който се прикрепя към компютър и може да
проследи какво наблюдава човек. Чрез специализиран софтуер пък компютърът
„разбира" къде се фокусира погледът. Именно чрез тази технология е възможно и
пълноценното управление на компютър единствено чрез поглед. Ако искате да
изпишете буквата „А", е нужно само да фокусирате погледа си върху нея за 1
секунда.
В хода на своите изследвания Морис осъзнава, че
технологията може да бъде полезна за много хора, които нямат алтернатива за
комуникация.
„Когато разполагаш с дадена технология, за
която знаеш, че може да бъде полезна за много хора, ти си отговорен да
разгласиш нейното съществуване. Длъжен си да помогнеш!", споделя Морис.
А хората, които
се нуждаят от тази помощ, са наистина много. По данни на фондацията в България има няколко хиляди души, които не
могат да говорят и/или пишат поради различни заболявания или увреждания. Едно
от заболяванията, което може да доведе до такова състояние, е детската
церебрална парализа Тя засяга 1 на всеки 500 деца, но за щастие не всички имат най-тежките
увреждания.
Друго такова
заболяване е амиотрофична латерална склероза – заболяването на известния физик Стивън Хокинг.
То доби широка популярност покрай кампанията IceBucket Challenge, в която се
включиха редица популярни личности от цял свят. Други причини могат да бъдат нервно-мускулни
дистрофии, множествена склероза, инвалидизиращи състояния като инсулти,
увреждания на гръбначния стълб и други. Накратко, всеки един от нас може да
бъде засегнат.
Незнанието,
предразсъдъците и скептицизмът, че с
хората, които имат тежки физически увреждания, е невъзможно да се работи, са
сред най-големите предизвикателства пред дейността на „АСИСТ".
Поради
невъзможността на тези хора да общуват, околните често мислят, че те са „слабоумни".
В книгата си Анжела споделя: „и за
разлика от тежко увредените ми движения, умственият ми багаж си е съвсем на
място и съм като повечето хора“. Анжела е от хората, които са получили шанс
да изкажат мислите си. Колко ли са онези, които не могат да съобщят на света,
че разбират всичко, просто не са в състояние да отговорят по начина, по който
ние очакваме да го направят?
„Ние се сблъскваме със семейства, в които родителите не са сигурни какво знаят децата им за света, когато са на 23-25 години, защото не могат да комуникират с тях. Ето защо първо трябва да обясним на близките, че е възможно да се комуникира с тяхното дете. Изисква се много голямо усилие, за да се промени тази нагласа, а рискът е да се пропускат цели години човешки живот", споделя опита си Морис.
Ключът към
пълноценния живот и интеграция според него е във възможно най-ранното започване
на обучението с тези технологии. Такъв е примерът с 6-годишно момиченце от Търговище,
което се сдобива наскоро с устройството. „Това
дете не можеше да говори и да пише. Сега вече знае азбуката и благодарение на
технологията за контрол чрез поглед написа името си. Само след 15-минутна
демонстрация детето започна само да играе игри на компютъра, да изписва
цифрите, които знае. Това е един от най-добрите ни примери, тъй като детето навреме
започна да използва необходимата технология Момиченцето ще получи шанс да компенсира
ограниченията си, да се учи и да се развива наравно с връстниците си“ – разказва
той.
Преди да се
замислим за възможностите за обучение и работа, които технологията ще
предостави на тези хора, обаче, трябва да подчертаем още веднъж, че тя им дава
преди всичко едно от основните човешки права – правото на комуникация. Това
включва правото да изразиш мислите си, да изразиш съгласие и още по-важно –
несъгласие с нещо.
Важно е да знаем, че при децата, които не умеят да комуникират, опасността от тормоз, злоупотреби и насилие спрямо тях е много висока. Те не могат да се оплачат и обикновено проблемите им остават скрити. Това е още един фактор, който допълва смисъла от ранното обучение като превенция не само на социалната изолация, но и на насилието над деца. Според Фондация „АСИСТ" технологията може да промени живота не само на самите хора с увреждания, но и на семействата им.
Според „АСИСТ" погледът
на обществото към тези хора също трябва да се промени. „Може би, ако се фокусираме по-малко върху проблемите и повече върху
търсенето на възможности, ще видим, че всъщност „ограниченията“ пред хората с
увреждания не са чак толкова непреодолими. Тези хора не биха имали ограничения
по отношение на своята мобилност, ако тротоарите и градският транспорт
позволяват придвижване с колички. Те не биха имали ограничения по отношение на
комуникация и образование, ако училищата предоставят възможности за обучение с
подходящите технологии“.
Мисията на Фондацията
се радва на голям напредък. Преди две години в България едно-единствено
семейство е разполагало с технологията, която е позната от над 15 години. Днес,
благодарение на различни правителствени и неправителствени организации,
корпоративни и индивидуални дарители над 20 училища в страната разполагат с
нужната техника. Нужно е, обаче, да се набавят много повече устройства, а също
и да се обучат специалисти (логопеди и ресурсни учители) за това как да работят
с апаратурата.
Устройството и
софтуерът могат да бъдат купени свободно от всеки, който се нуждае от тях.
Цените са между 3 000 и 10 000 лв., в зависимост от индивидуалните нужди –
някои са предназначени за по-напреднали, други са за деца и т.н. За да се
прецени кое устройство и/или софтуер е най-подходящ за конкретния случай, е
най-добре близките на засегнатите да се обръщат за консултация към Фондация „АСИСТ“.
Именно водени от
желанието да предоставят шанс за общуване, обучение и развитие на хората чрез
средствата за алтернативна и допълваща комуникация, от Фондация „АСИСТ“ се
борят за учредяване на първия в България Център за обучение чрез технологии за
проследяване на погледа.
Желанието на фондацията
е Центърът да бъде достъпен за обучение и консултации за хора с увреждания и
техните семейства, както и за обучение и сертифициране на ресурсни учители и
логопеди. Каузата получава широка подкрепа и достига до 5-о място в конкурса за
социално предприемачество на Нова телевизия „Промяната“. Според Морис
необходимостта от създаване на такова място е много голяма, тъй като тези
технологии са все още скъпи за българския стандарт и повечето семейства не
могат да си позволят купуването им.
Фондация „АСИСТ"
провежда разяснителни събития в различни градове на страната. Повече информация
можете да получите на тяхната интернет страница, във Фейсбук и в Youtube.
Голямата надежда
на фондацията е технологията за контрол и проследяване с поглед е да стане толкова
позната и достъпна, колкото са Брайловата клавиатура и слуховият апарат.
Нека да им
помогнем, като споделяме информацията, за да достигне до възможно най-много
нуждаещи се!
Източник снимки: Фондация "АСИСТ"
Снимка 1: Анжела Пенчева
Снимка 2: Морис Гринберг
Снимка 3: Слогана на фондацията
Снимка 4 и 5: Моменти от информационната кампания в страната
Автор: Веселина Стефанова, доброволец на НПО Портала
Сходни публикации
ПараКидс или за щастието, което никога не си очаквал, че ще можеш да изживееш заедно с децата си
Гражданската платформа предоставя спорт за деца с различни затруднения – физически и ментални Първият ми контакт с Даниела
За едно размотано кълбо
„За да се размотае едно кълбо с прежда, първо трябва да е намотано“ – не знам кога и от кого съм чула тази мъдрост, но може би е
Техният живот трябва да бъде като нашия
Ловешкото сдружение „Закрила“ преодолява неразбиране, недоверие, предразсъдъци и безсърдечие в името на добруването на хората