20 години Национална гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие

Дали може да ми помогнете по някакъв начин... Не знам дали тук трябва да се обадя… Много ми е трудно, много съм притеснена, не знам какво да правя – това са най-често първите реплики, които чуват в телефонната слушалка консултантите на Националната гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие.

От самото й създаване, вече 20 години, Националната гореща линия се управлява от гражданска организация – фондация „Асоциация Анимус". В момента фондацията получава за линията безвъзмездно финансиране от Министерството на правосъдието.

През тези 20 години на телефон 02/981 76 86 и 08001 86 76 са потърсили помощ, съвет, подкрепа над 31 293 жени, мъже и деца, и техните близки, които са станали жертва на насилие и експлоатация. Линията е безплатна, а от тази година отново е денонощна. Обаждат се хора, преживели домашно насилие, сексуално насилие, трафик, насилие от съседи, от непознат и др. Често тя е първата и понякога единствената възможност на пострадалите да потърсят подкрепа. Консултациите протичат в условия на анонимност и конфиденциалност – това е и причината много хора да се решават да се доверят. Самоличността може да бъде разкрита само, ако човекът желае и ако трябва да се подаде сигнал към полицията, към отдел „Закрила на детето", към Комисията за борба с трафик на хора.

Освен пострадалите от насилие, на линията звънят и техни близки, съседи и приятели, за да подадат сигнал или за да се консултират как могат да помогнат на свой близък, както и професионалисти от граждански организации, институции, отдел „Закрила на детето", журналисти, учители, лекари и др.

Повече за Горещата линия, за аудиторията на НПО Портала, разказват Жана Савова, координатор на линията и Ева – доброволец консултант. Името на Ева не действителното име, защото консултантите на телефонната линия са анонимни. Това е необходимо заради личната им сигурност, както и заради това, че хората, които се обаждат, не трябва да създават доверителна връзка с конкретен човек и да търсят лично него – те трябва да имат доверие на самата услуга.

„Най-голямото богатство на услугата са консултантите, които от самота й създаване през 1997 г. са доброволци" – споделя Жана.  През тези 20 години са били обучени и са работили над 390 доброволци с различно образование и професии. Всички те са преминали през въвеждащо обучение с продължителност една работна седмица – 40 часа. Темите му обхващат различните видове насилие, емоциите, през които човек преминава в такава ситуация, законовите начини, по които може да бъде защитен човек, организации в страната и чужбина, към които могат да бъдат насочвани хората, потърсили помощ. Има и практически ролеви игри. След първоначалното обучение идват надграждащи – за работа с юноши, работа с клиенти в криза, работа с хора с психични заболявания и др.

Профилът на хората, които кандидатстват за консултанти, е различен предимно между 21 и 40 години, като само половината от тях са обучаващи се или завършили психология или социални дейности. За Анимус е важно те да бъдат отговорни хора, поне на 21 години, което е свързано със житейска зрялост, да нямат предразсъдъци, да няма обвиняващо отношение към клиента, да нямат дискриминиращо поведение. Както казва Жана, „темите са тежки, не се за всеки“. Има хора, които даряват от времето си в продължение на вече 2 години, а има и някои от 5 години.Поддържа се постоянен екип от 25-30 човека, като на едно дежурство работи един човек.Обява за набиране на доброволци Анимус пуска два пъти годишно, като скоро, през септември, предстои втората обява за тази година. Въвеждащите обучения за новите доброволци ще бъдат в края на октомври или началото на ноември.

„Завършила съм биология като първа специалност, а втората ми е педагогика. Интересът ми към психологията е любителски. Като доброволец на линията усещам, че реално съм полезна на други хора. Това е мотивът ми да съм тук вече 2 години – споделя Ева. – Въпреки множеството обучения, които преминах в Анимус, в началото опасенията ми бяха, че няма да мога да се справя, няма да знам как да помогна, защото тези хора са в тежко положение, искат в момента да се направят реални стъпки. Но след първите телефонни разговори и след подкрепата от координаторите навлязох в работата и разбрах, че няма начин да бъдеш подготвен предварително на 100 процента, защото всеки случай е индивидуален. Колкото и да четеш и да разпитваш за други случаи, трябва да се доверяваш и на житейския си опит“ – разказва тя.

Един разговор може да продължи от две минути до над един час. Понякога се обаждат хора, търсещи просто контакти на институции или местни организации, които работят в тази сфера. Друг път човекът имат нужда да поговори с някого за проблема си. Често обаждащите се не са готови да предприемат нещо веднага, нужно им е да си изяснят ситуацията, да получат подкрепа, да бъдат изслушани. Необходимо е да мине време, за да се престрашат да предприемат конкретни стъпки. Горещата телефонна линия е много важна като част от този процес.

„Освен че изслушваме хората и оказваме емоционална подкрепа, набелязваме конкретни стъпки – споделя Ева. – Те са индивидуални за всеки. Запознаваме ги с правата, които имат, към какви служби и институции могат да се обърнат за помощ, напр. районен съд, районно полицейско управление и др. Запознаваме ги със Закона за защита от домашно насилие, който действа в България от няколко години и който е много полезен. Когато е необходимо, ги насочваме към местни граждански организации. Имаме подробна база от данни,в която веднага можем да направим справка. Насочваме ги и към юридическа помощ. Всяка сряда от 17.00 до 21.00 на линията има дежурен юрист, които предоставя консултации. Те също са безплатни и това е важно, защото много от жертвите на насилие са в ситуация на безпаричие, а услугата е от голяма полза за тях“ – разказва Ева.

В ситуация на криза, породена от непосредствен инцидент на насилие, консултантите изготвят план за сигурност и насочват клиента към най-близкия кризисен център за жени и деца, пострадали от домашно насилие или към друга подходяща служба или програма.

Предоставя се и превантивна информация за млади жени, които планират да пътуват или работят в чужбина, с цел да избегнат риска от попадане в ситуация на трафик.

За първите шест месеца на 2017година са получени 990 обаждания, което с 15 процента повече спрямо същия период на миналата година. Тенденцията е да нарастват обажданията от страната. От чужбина звънят малко хора. Пикове на обаждания има около празниците, когато семействата са повече дни в къщи. През нощта са малко, най-често са в работно време и между 17 и 22 часа. Обаждат се хора с различен социален статус,  етнос, населено място. Най-често са жени, които търсят помощ за себе си, но има и доста обаждания от близки на пострадали – сестри, бащи, братя, колеги, съседи.

„Типичният случай е обаждане на жена, която живее в домашно насилие и е имала скорошен инцидент. Има едно или две деца.  В ситуация на криза е, объркана е, има силни чувства на срам, вина, безпомощност“ – разказва Ева. Съпругът или партньорът й е агресивен и оказва психическо и физическо насилие спрямо нея и децата. Жената е била дълги години в тази ситуация и си е мислила, че това се случва във всички семейства, че това е нормална ситуация, че е нещо, което  ще отзвучи. И поради това не е споделяла с никой. Мъжът умишлено я изолирал от социалната й среда, работа, приятели. Тя е без финансови възможности, често без подкрепа на близки. Ако е споделяла, обикновено хората са казвали, че това е нормално, да поизчака, да потърпи в името на децата. Насилието е било на периоди – засилвало се е, после е затихвало. Насилникът е казвал, че ще се промени, имало е извинения, разкайвания и тя е вярвала. Различно време отнема на различните жени да осъзнаят, че това няма да се случи – той няма да се промени. „Когато се обадят на линията, ние не съветваме тези жени да прекратят връзката незабавно и от утре да променят живота си. Ние ги изслушваме, запознаваме ги с различените възможности за подкрепа и изход от ситуацията, с правата им, така че да бъдат подготвени, когато вземат решението да променят нещата. Разбира се, когато става дума за случаи на непосредствена заплаха за живота и здравето й, както и на децата, тогава трябва да се действа незабавно" – обяснява тя.

Ева споделя, че все по-често за помощ се обаждат и възрастни, които са станали жертви на насилие от своите деца. „Тогава вината и срамът са още по-силни" – казва тя. – Много е тежко за една майка да признае и приеме, че порасналото й детето й посяга“.

Деца се обаждат по-рядко, защото съществува специализирана и много позната национална телефонна линия за деца –116 111. Тя е към Държавната агенция за закрила на детето и в момента също се управлява от Анимус.

„За детето в ситуация на насилие е много по-трудно, защото то няма правата и отговорностите, които има един възрастен. И когато насилникът е бащата, то изпитва много смесени чувства – от гняв до обич“ – разказва Жана.

За работата си екипът на горещата линия е получавал редица награди, като последната е Призът за сила на духа от първото издание на наградите на доброволческата платформа TimeHeroes – „Героите".

На 1 октомври 2017 г.екипът на Анимус ще събере всички бивши и настоящи доброволци и консултанти, работили на и за линията, за да отбележат заедно 20-ата й годишнина.

Снимка: Илиян Ружин, TimeHeroes