Мисия: Антарктида

Гражданска организация подготвя следващото поколение български антарктици

Запознайте се с Иглика Трифонова. Няма връзка с именитата ни режисьорска, нито с киното и театъра. Каузата на нейния живот е Антарктида. Четири пъти е била на българската база на ледения континент, като член на експедициите на нашите учени.

На доброволни начала отговаря за връзките с обществеността на Българския антарктически институт, основател и председател е на Асоциацията на младите полярни изследователи. Завършила е полска филология, журналистика и връзки с обществеността, а освен това е и професионален фотограф.

Личната история на Иглика е началото на една необикновена гражданска организация, единствена по рода си у нас, чиято кауза е да подготвя  следващото поколение български полярни изследователи.  Всичко започва 1999 година, когато съдбата я среща с проф. Христо Пимпирев. Случило се да почиват в една и съща станция на морето. Професорът, с присъщото си сладкодумие, разказвал на хората в станцията за Антарктида и приключенията на нашите учени там. „Тези разкази много дълбоко ме впечатлиха. Той ми каза, че ако си намеря финансиране, може да ме вземе като част от българската експедиции, която всяко полярно лято е на Антарктида. Изтеглих кредит и заминах. Това беше през 2006 г.“ Освен като фотограф, Иглика се включва и като помощник на биолозите, които вземат кръв от пингвини за ДНК анализ. Наложило й се да „излови“ доста пингвини.

В едно от следващите си пътувания до ледения континент тя се запознава с Жозе Шавиер - учен от Португалия, който преподава в Кеймбридж и е един от основателите на  Международната асоциация на младите полярни изследователи – APECS International. От него научава за организацията, в която членуват над 7000 млади полярни учени от 101 държави. Основната дейност на APECS е да разпространява знанието за Антарктида в училищата и университетите във всяка от държавите членки, да подготвя следващото поколение изследователи на Антарктида, да организира научен обмен, да подпомага с различни ресурси младите учени.

Иглика решава да поправи грешката, че България все още не членува в тази авторитетната организация, и  през 2012 година полага основите на българската Асоциация на младите полярни изследователи в България (АПЕКС България).  Днес организацията работи в тясна координация с Българския антарктически институт (БАИ), който е Национален оператор на антарктическите дейности на България.

В началото среща доста скептицизъм защо такава организация е нужна. Но това не я отказва. Заедно с няколко млади учени от СУ започват да обикалят из училищата у нас и да запознават децата с Антарктида. „За нас е важно да го правим, от една страна заради екологичната култура, която трябва да се формира отрано в децата, а от друга заради специфичните знания за полюсите, които ние можем да им дадем от първа ръка"– споделя тя.

Оказва се, че в нашите училища за Антарктида се учи в два урока, в пети клас.  „За цял континент това е крайно недостатъчно. Децата в САЩ на същата възраст учат цели два месеца за ледения континент. На нас ни се иска да компенсираме тази липса в учебниците, като посещаваме децата в училищата и разказваме за това, което сме видели, научили, преживели. Всички от екипа сме ходили на Антарктида, повечето по два и три пъти. Като фотограф, приемам като своя мисия да показвам Антарктида на децата чрез снимки. В момента подготвяме и образователен филм, специално за срещите ни с тях. Децата имат голям интерес. Носим и им показваме различни неща от континента – вкаменелости от дървета, амонити и др." – допълва тя.

Хората от АПЕКС в момента проучват каква информация за Антарктида съществува в многобройните български учебници на различните издателства. Засега е ясно, че информацията е доста разнородна. Целта на АПЕКС и Българския антарктически институт е в сътрудничество с МОН да уеднаквят учебното съдържание по този въпрос.

Важно е децата да знаят, че на Антарктида се формира климатът на Земята, че трябва да се знае какво се случва там, защото то влияе на целия свят. Промените, които настъпват вследствие на глобалното затопляне, там са много ясно видими. Важно е също малките да знаят защо белите мечки не ядат пингвини.

Знаете ли за нощните полярни сияния близнаци и за топлите ледени пещери?

За по-големите ученици пък би било интересно да научат например, че наскоро японски учени, които изследвали едновременно и целогодишно и двата полюса, установили, че нощните сияния на полюсите са абсолютно идентични като картина, багри и форми и се случват едновременно.  Японците са заснели явленията в реално време „и горе, и долу".

Друго ново откритие  (от преди два месеца), което принадлежи на австралийски учени, са огромни ледени пещери, които се намират дълбоко в леда на Антарктида и са топли заради вулканична дейност. Виновникът за ледените пещери е планината Еребус – активен вулкан с плитки горещи магмени камери. Вулканът произвежда пара, която се движи през кухините в леда. Изследователите откриват живот в тях – водорасли, мъхове и малки безгръбначни, чиито ДНК не съответстват на никоя друга растителна или животинска група и е възможно да са съвсем нови, непознати на науката видове.

„Там е идеалното общество"

Това обаче, което всеки българин трябва да знае, е че България е една от 30-те държави, които имат собствена база и участват в правителството на Антарктида. Доста по-големи от нас страни не могат да се похвалят със същото. Базата ни носи името „Св. Климент Охридски" и точните й координати са: 62O 38` 29`` S, 60O 21` 53`` W, Източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън, Южношетландски острови.  Заслугата за това да бъдем една от първите държави със собствено място на този континент е на проф. Христо Пимпирев, който преди 30 години превръща своята мечта в държавна политика. „В днешно време е доста трудно това да се случи – трябва да получиш разрешение от всички останали държави там,  мястото се избира трудно и цялото начинание струва скъпо“ – казва Иглика.

Нашата база представлява малко селище, което включва постройки с различно предназначение, вкл. къщи за нощуване, музей и параклис. Най-близките ни съседи са испанците. Тяхната база  „Хуан Карлос I" се намира на 2,7 км на юг-югозапад.

Българската база  е лятна и поради метеорологичните условия може да се обитава от ноември до март, когато е полярното лято. Тогава температурите варират от 0 до -15 градуса. „Не е страшна температурата, а вятърът, който променя времето много бързо. Както работиш на слънце, след 10 минути може вече да си в снежна буря“ – разказва Иглика. И допълва, че там много ясно се вижда как се отразява глобалното затопляне. Ледникът пред българската база изчезва с по няколко метра на година.

На „Св. Климент Охридски" се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие.

За атмосферата на базата в Антарктида Иглика казва, че всеки път се чувства като у дома. „За мен това е идеалното общество, защото парите там нямат никакво значение. Хората си помагат, Антарктида вади най-доброто от всеки от нас и сме едно весело и сплотено семейство. Такива сме и когато се върнем в София. Всички колеги ни помагат и идват с нас по училищата за срещите с децата. Сред тях има хора с различни професии, защото правим различни изследвания“ – казва тя.  Като специалист по комуникации Иглика помага на младите учени да представят по разбираем начин научната информация, защото според нея, те правят много важни неща, но често остават  неразбрани. „Хората не знаят защо дадени изследвания се правят, защо са важни за България. Това е сериозна външна политика, която е с много  визия за бъдещето“ – допълва тя.

„Правим всичко на доброволни начала"

В момента в АПЕКС България членуват 34 специалисти от различни университети. Благодарение на организацията през 2016 г. за първи път група млади учени и техни ментори работят по научни проекти на българската полярна база. Асоциацията ги подпомага също с достъп до база данни от APECS International, информация и международни контакти. Осигурява им достъп до уебинари, конференции и други научни събития. Могат чрез асоциацията да срещнат свои колеги от различни държави, могат да работят съвместно по различни проекти. „Ползваме опита на всички  за работа в училищата и не само. За съжаление нямаме финансова възможност да пътуваме за различни международни събития, защото освен членския внос, организацията ни няма друго финансиране.  От пет години правим всичко на доброволни начала, но благодарение на Българския антарктически институт млади учени започнаха да участват в някои от големите конференции, където да представят резултатите от научните си разработки“ – казва Иглика.

В международната организация има три основни събития, които се отбелязват всяка година във всички страни, вкл. у нас. Това са двете полярни седмици през март  и септември, когато във всички 101 държави членки се говори за Арктика и Антарктика. Специално се празнува и 1 декември, който е Световен ден на Антарктида.  До сега българската организация е отбелязвала деня с различни атракции, работилници, ателиета, представяне на научни експерименти, в училища, на обществени места. Дават възможност и на малки и на големи да се докоснат до най-новите неща, които са открити там от нашите учени.  Представят филми и много снимки.

„Търсим нови партньори"

Иглика споделя, че организацията търси сътрудничество с всеки, който би искал да подкрепи финансово и не само научната работа на младите учени и лекциите, които те изнасят в училищата.

„Искаме да им осигурим макар и скромни възнаграждения, защото те отделят от свободното си време, а в университетите обикновено са  зле платени. Готови сме да си партнираме и с други граждански организации в общи проекти, както и с бизнес.“ – споделя Иглика.

Добрата новина е, че Българският антарктически институт се е преборил за това да има национална стратегия за полярните изследвания, чието изпълнение трябва да започне от 1 януари 2018 г. За пръв път ще има и Полярна комисия към Фонда за научни изследвания с бюджет от 2 млн. лева, с който ще  се финансират научни изследвания, свързани с Антарктида. До сега такива проекти са се финансирали на общо основание сред всички други научни проекти. Иглика много се надява, че младите учени вече ще имат по-активно присъствие на Антарктида.

На 29 септември в Стара Загора можете да се срещнете с български антарктици от различни поколения. Те ще участват в Европейската нощ на учените и обещават да покажат интересни неща. Проф. Христо Пимпирев ще открие лично антарктическа фотоизложба, представяща работата на учените от 25-ата юбилейна българска експедиция до ледения континент.

 Снимки: Иглика Трифонова и АПЕКС