English   14182 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Да отидеш на театър… в затвора!

 
Да отидеш на театър… в затвора!

Може би да отидеш на театър или на каквото и да е културно мероприятие в затвора звучи футуристично. Може би подобно предложение би уплашило мнозина, в други би събудило любопитство, трети би ядосало. Една и съща ситуация дава различен отпечатък върху отделните хора. Но е факт, че явлението театър в затвора съществува не само на глобално, но и на местно ниво. Преди десет години в Пловдив се появява организацията „Обединени професионалисти за устойчиво развитие UPSDA“. Идеята е на хора, посещавали едни и същи срещи за интервизия. Покрай месеца за борба със стреса решават, че трябва да организират събития, в които да ангажират широката общественост и да канят пловдивчани да участват в тях. Успяват да направят няколко срещи по различни теми. Оказва се, екипът си „пасва“ много добре. Всеки член е специалист в своята тясна област – има счетоводител, спортен експерт, психолози, специалисти по човешки ресурси, социални работници. Първите дейности са обучения на педагогически екипи от гимназии в Пловдив.

Концепция и екип

От екипа се шегуват, че всички важни събития се случват все на рождения ден на някой от членовете. Традиция, която запазват и досега, за да е още по-празнично настроението. Основният екип се състои от председателя на сдружението Емилия Крушков, зам.-председателя Камен Стратиев, Димитър Янев, Николета Янева, актрисата и режисьор Лилия Секова, Красимира Харлова, Златка Чанева, както и следващото поколение – Кристо Крушков и Ангелина Янева. Целта им е трансфер на знания и умения между специалисти и предаване на най-успешните практики, които да приложат и на терен.

Част от екипа на сдружението

„Нашите деца са участници в проектите още от тийнейджърска възраст. Всяко сдружение си има доброволци, ние си имаме „недоброволци“. Просто трябва да помагат. Интересното е, че в началото бяха с голямо предубеждение към това, което правим, но в последствие доста се запалиха. Миналата година Кристо премина дори обучение за театрален оператор (театрален работник). Много активен е и в други сдружения, за да трупа опит“,
споделят Николета Янева и Емилия Крушков. 

По различните проекти се включват и отделни професионалисти, оператори и доброволци, хора с различно професионално развитие и с различен етнос. Първият голям реализиран проект е с възпитателно училище интернат „Ангел Узунов“ в Ракитово. По време на Втората световна война в базата са настанявали войници да лекуват белодробните си заболявания. Сега по решение на съда в него се настаняват деца с противообществени прояви. Групата е разнородна и в етнически състав, и в поведенческо отношение. Там дейностите са отново обучение на педагогическия екип в корекционна програма, по която правят наръчник за развитие на умения за решаване на проблеми.

След известно лутане в началото, нормално за всяка новосформирала се организация, се стига до толкова ключовото и сравнително непознато за страната ни явление форум театър в Пловдивския затвор. В миналите години са се осъществявали подобни представления и в други български затвори, но рядко, по отделни проекти. Такова е имало в софийския затвор, в институцията за деца в Бойчиновци, която сега е към затвора във Враца, в сливенския затвор за жени. Сдружението започва да работи с Пловдивския затвор по проект, подкрепен от Министерство на правосъдието по норвежкия финансов механизъм. След като проектът свършва, се търсят нови начини за продължаване на дейността.

В затворите винаги е съществувала някакъв вид самодейност – рецитали, представления, песни. Самите инспектори и служители си правят театър от време оно, ние не сме открили топлата вода. Даже е имало по-голяма самодейност от сега, но по повод тържества за някой празник. Радваме се, че успяхме да направим нашия форум театърът устойчив. В него работим чрез психолог и артист, но не със средствата на класическия театър. Не репетираме, например, някоя конкретна пиеса, а използваме театъра като средство да достигнем до нещо друго – развиване на социални умения, терапевтично корекционен ефект и интеграция. Театърът е неинвазивна техника, която лишените от свобода възприемат лесно и достъпно. Нямат такава силна съпротива към него, а в същото време се научават да работят в екип, да не са толкова импулсивни, да се съобразяват с другите, да са дисциплинирани – съвсем елементарни неща. Фокусът ни не е:“аз искам да те променя“, а „нека се пробваме да направим нещо заедно, пък всеки да види какво е научил сам за себе си“. Затова много ценим Лили Секова, защото тя не е само артист, а подхожда и интуитивно, дори психологически“, разказва Емилия.

Така, ако отидете на представление в Пловдивския затвор, няма да гледате Чехов или Шекспир, а истории, родени от личните преживявания на лишените от свобода. Досега има само една „готова“ пиеса – „Рейс“ на Станислав Стратиев – всичко друго е по техни истории, за да могат да участват в процеса по взимане на решения. Това е много важно за хора, чиято свобода и глас са отнети. Дава им се възможност да разгърнат целия си потенциал, вместо да стоят настрана като пасивни наблюдатели. Разбира се, тази трансформация не се получава при всички, решили да се включат във форум театъра. Някои се отказват по време на процеса, при други промяната е по-слаба, но със сигурност я има.

Първоначално сдружението само обикаля по килиите да търси доброволци да се включат в театъра. Идват по-малко от записалите се. С тях се провеждат селективни интервюта и накрая се избира основният състав. Впоследствие обаче, особено заради пандемията от Covid-19, а и за да не им се нарушава личното пространство, администрацията на затвора сама започва да избира участниците сред онези, проявили силно желание и незаети с друга обслужваща функция или работа.

Досега не се е случвала екстремна ситуация, застрашаваща здравето на членовете на сдружението. Затворниците се стараят да се държат уважително, а и правилата са строго регламентирани. Освен това хората от сдружението са външни и не ги асоциират със служителите на затвора, към които има натрупано отношение. Точно обратното - сдружението е вид отдушник, който не ги съди и наказва. Режисьорът Лилия Секова се обръща към тях с „колеги“. Това им дава позабравена самоувереност и желание да постигнат нещо извън нормите на ежедневието в затвора.

Къде е държавата

До днес сдружението е осъществило два проекта по програми на Фондация „Пловдив-2019“, която отговаряше за Европейска столица на културата, и два проекта в кв. „Столипиново“ по Национален фонд Култура. Това, което ги затруднява, е тежката бюрократична документация и ригидност по националните фондове, за разлика от тези на европейско ниво.

Уъркшоп със Съни Сънински в рамките на фестивала „Мостове на изкуството - 2019", организиран от Сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие”, с подкрепата на Фондация „Пловдив-2019“.

Според Емилия Крушков ролята на държавата трябва да е по-явна, да съответства по-добре на начина на работа на гражданските организации, защото към момента те са третирани като търговски дружества, а в същото време нямат право да имат печалба и да извършват стопанска дейност.

„В други държави, например, всяка неформална група може да осъществи някаква инициатива. Тук трябва да си регистрирано НПО, да минеш съответните процедури и чак тогава да действаш, което е излишно, защото някой може да иска да проведе само една инициатива. Защо му е тогава после да я поддържа тази организация?“
, коментира тя.

Сдружението работи много сполучливо и със затвора в Стара Загора, където наблягат на интеграцията и индивидуални групови сесии за развиване на умения през спорт, вместо през изкуство. Затворниците сами са избрали спорта, който искат да практикуват – бадминтон. Основният треньор също е лишен от свобода. Той успява да осъществи връзка и с Българската федерация по бадминтон, чиито спортисти им гостуват и следят напредъка им.   

Обществената нагласа

Както се подразбира, обществената нагласа към дейността на сдружението не е особено бляскава. Нещо, което се стараят да променят вече десетилетие. Често са ги упреквали – „защо го правите това“, „тези хора са наказани, а вие ходите да им правите кефа“, „защо се занимавате с тия“ и други подобни.

Масово хората не признават театъра в затвора като нещо, което заслужава да съществува. Успяваме да променим нагласата капка по капка, тъй като сме упорити. По-лесно се променят тези, които вече са идвали да гледат. Веднъж организирахме благотворителна разпродажба на картини, нарисувани от лишените от свобода – включихме се в кауза за набиране на средства за операцията на едно момиче. Две от картините се купиха за близка до поставената от нас цена от 40 лв., но друга се взе за 1000 лв., а четвърта за 2000 лв. И за нас, и за тях беше огромна радост.

Откриване на изложба с творби на осъдени лица

Искаме обществото да разбере, че не сме против човек, извършил престъпление, да си понесе последствията, но не може те да се ограничат само до изолирането му в една сграда за определен период от време. Защото в повечето случаи, ако никой не работи с него, колкото и да е дълго наказанието, той ще излезе същият, даже по-зле, защото ще е неудовлетворен или ще е преживял травма вътре. Това не помага на обществото. Ако никой не му даде шанс да си намери работа, да има къде да живее, то най-вероятно пак ще се върне към старите си навици. Затова ние гледаме на работата си като вторична превенция – как да не продължи по този път, а да избере по-добра съдба. Освен това има много изследвания, че всеки лев, даден за рехабилитация, после се изплаща десеторно. Нали е ясно, че престоят на всеки затворник се плаща от нашите данъци? Е, няма ли да е по-добре вътре да научи нещо, което после вместо да го върне обратно в затвора, да му помогне да даде своя дан към обществото и да възвърне дълга си? Случаите са различни, но ние се опитваме да помогнем най-вече на онези, направили грешка от лекомислие, от отчаяние, от наивност или манипулация. Искаме да им предоставим алтернатива, друг механизъм за справяне с проблемите им
“, споделят от сдружението.

Точно затова следващият проект, по който „Обединени професионалисти за устойчиво развитие UPSDA“ работи, е алтернативни мерки на задържане. В България мярката е затвор и, от 2006 година, пробация. В закона фигурира и полагането на общественополезен труд, но има пречки пред реалното му осъществяване, като факта, че задължително трябва да има наблюдател, следящ за изпълняването на общественополезния труд, че ако осъденият е непълнолетен, трудът трябва да е специфичен, отделни изисквания за осъдени със здравословни проблеми и т.н.

Сдружението иска да въведе в България практики от други страни, напр. възможността наркозависимите да могат да избират между лечение и затвора, както е в САЩ. Или както е в Германия, където, ако осъдят човек за употреба на наркотици, той не лежи заедно с останалите, а в крило само за употребяващи, в което преминава целенасочена рехабилитационна програма за преодоляване на зависимостта. Сдружението проучва и други добри практики по света и планира информационна кампания, насочена към държавните структури и широката общественост.

Сдружението изпълнява и международен проект „Freeway - Free Man Walking - Theater as a Tool for Detainees' Integration“ заедно с Teatro dei Venti (Италия), aufBruch (Германия) и Fundacja Jubilo (Полша). Водеща организация е италианската, а в Италия явлението театър в затвора е с над 20-годишна история, приема се повече от добре, репетират се пиеси, изграждат се огромни декори, сцените са по-хубави от тези на професионалните театри в България, играе се както вътре, така и на улицата, правят се дори колаборации между затвори и училища. В Германия театърът в затворите е също добре развит, съществува и държавно финансиране за него.

Уъркшоп с Teatro del Ortika - Italy - част от фестивала „Мостове на изкуството - 2019"


Уъркшоп на aufBruch (Германия) със затворници

Идеята на проекта „Freeway“ е обмен и обучителни дейности за създаване, продуциране и разпространение на театрални спектакли в затвора, чиито актьори са самите затворници, обучения на театрални оператори, промяна на нагласата на европейската общност и създаване на устойчиви практики на европейско ниво. Поредната среща на партньорите се провежда в Пловдив през септември 2021-а, а от визитата и обмяната на опит Teatro dei Venti ще приложи в собствения си стил на работа нови практики, заимствани от българските си колеги. От своя страна UPSDA създава театралната работилница „Форум театър колаборации” по действителни истории, вдъхновени от личните преживявания на затворниците.

Истории от затвора

Когато работиш със затвора и неговите осъдени, несъмнено си обграден от интересни случки и истории. Сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие UPSDA“ знае не една и две такива.

Преди няколко години например Лилия Секова е била бременна с второто си дете, но репетициите със затворниците не стихвали. Един ден един от затворниците отворил вратата на залата, което предизвикало течение. Николета Янева го дръпнала настрани и му казала, че колежката е бременна и е желателно да се съобразят с нея. За части от секундата всички разбират и започват да се държат изключително грижовно, с огромно внимание, с кавалерско отношение, за да не я ядосат или разстроят с нещо.

Преди няколко години пък сдружението вместо театър прави иновативна пилотна програма – симулация на търговска компания, чрез която обучават затворниците на предприемачески умения. На всеки е раздадена роля – маркетинг директор, счетоводител, ПР, протоколчик и т.н. Дейността на измислената компания била организиране на събития. Започнали да планират обаче истинско събитие – продажба на продукти, изработени от предишни работилници (картини, декупаж, бурканчета свещи и др.) на Фестивала на здравето, като събраните средства били предназначени да подпомогнат дейностите на UPSDA в затвора.
 
Когато се стигнало до ценообразуването на продуктите, започнали да валят безумни предложения, като например 40 лв. за свещ. Ситуацията била много забавна, тъй като затворниците не можели да преценят колко струва труда им заради ограничението да направят пазарно проучване. В крайна сметка сложили адекватни цени и дошло време за фестивала. Там обаче нещата не били толкова забавни. Арт произведенията се продавали от деца доброволци, инструктирани да обясняват на всички потенциални клиенти кой е изработил продуктите. Реакцията на хората шокирала децата. В момента, в който чуели, че държат в ръцете си нещо, изработено от затворник, го оставяли и си тръгвали.

Друг случай е свързан с лишен от свобода млад мъж, който бил неграмотен. Въпреки че не можел да чете, той не се отказва и заявява, че ще участва в спектакъла. Записва се да учи в I. клас и така успява да си научи текста.

Друга история е на мъж, който се занимавал с изобразително изкуство, преди да се озове в затвора, но прекратил тази си страст. С много молби от страна на екипа го привлекли да изработи част от декорите. След време, когато човекът излязъл на свобода, отново започнал да рисува. Днес прави портрети по поръчка, има магазин за сувенири и арт материали и се издържа от изкуството си.

Това са единични случаи, но са доказателство, че никога не е късно човек да открие себе си… дори да е в затвора.



Снимки: Сдружение „Обединени професионалисти за устойчиво развитие UPSDA"


Тази публикация е създадена по проект „ngobg.infо: Медията на българските граждански организации“, който се изпълнява от Фондация ПАЦЕП с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани България - (www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проекта е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.


Автор: Паулина Гегова, кореспондент на НПО Портала за Южен централен регион

Сходни публикации

Как една стара вила се превърна във втори дом за десетки семейства

Как една стара вила се превърна във втори дом за десетки семейства

Дневният център за хора с умствени затруднения „Ривиера" оказва социална подкрепа на 35 варненци Дневен център „Ривиера"

Фениксът, който се възражда на театралната сцена

Фениксът, който се възражда на театралната сцена

Варненската театрална формация „Феникс“ обединява хора с физически увреждания и им дава възможност за творчески изяви на сцена

Сдружение ЕГИДА помага на стотици хора да живеят пълноценно

Сдружение ЕГИДА помага на стотици хора да живеят пълноценно

Благодарение на пазарджишката организация в България се появява първият ресурсен учител и включващото образование