По образование съм журналист и редактор, завърших първо специалност „Журналистика“, а след това магистратура „Преводач-редактор“ в Софийския университет. Преди да попадна в гражданския сектор, прекарах близо 9 години в редакции – работех предимно върху материали, свързани с кино, театър и лите ратура, но имам опит и в новинарски медии и съм писала доста по политически и социални теми. През 2020 г. за мен дойде момент, в който вече не чувствах удовлет- вореност от работата си – основно се надбягвах с часовника, за да публикувам поредна новина и да достигна дневната си квота, зато- ва започнах да се оглеждам за нещо различно. Помня ясно деня, кога- то видях обявата във Фейсбук страницата на TimeHeroes – търсеха редактор. В НПО! Някак си до момента не мислех, че ще мога да при- ложа знанията и уменията, които съм придобила като журналист, в гражданския сектор. За щастие, наеха ме и започнах да работя във фондацията през ноември 2020 г. Тези три години и половина, които изминаха, са изключително важни за развитието ми като човек и в личен, и в професионален план. Изпитвам наистина благодарност, че нещата се стекоха по този начин.

Повечето хора реагират с любопитство. Забелязвам, че не правят голяма разлика между благотворителност и доброволчество и когато чувам мои близки да обясняват на някого какво точно работя, обикновено казват нещо като: „Нати работи в едно НПО за благотворителни каузи!“. Когато имам възможност, се опитвам да обяснявам разликата, но не се сърдя, че не я правят: те най-общо са разбрали същината – че се опитваме да подкрепяме каузи и да помагаме на хората да правят добро. Това е най-лесното обяснение и за едно дете, макар че за тях е трудно да проумеят защо човек трябва специално да работи нещо такова: не е ли задължение на всеки да е добър? А иначе сега съм в очакване на първото си дете и ми е любопитно как ще му обясня какво работи майка му и как ще ме разбере – ще мине обаче време, преди да разбера.

Последните три книги, които прочетох, са на български автори – дебютния роман „Ане“ на Камелия Панайотова, който разглежда темата за детските травми и прошката, също „Жените на Варшава“ на Георги Марков – чудесен роман за силата на историите, а преди това – „Къща отвъд света“ на Георги Данаилов, изключително остроумна и шарена книга, която всъщност доста деликатно достига до дълбоки философски въпроси. Препоръчвам и трите. На кино пък гледах последно „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър и както прочетох някъде – това е филм за баналността на злото, нищо не го описва по-добре.

Мисията ни е да помагаме на доброволчеството в България да се развива. За щастие – активни сме! Имаме постоянен екип, който даже порасна и вече наброява цели 7 души, което е страхотно: имало е периоди, в които сме били двама. Сплотен екип сме и споделяме общи ценности, а това е много съществено и ни крепи в трудни моменти. Относно офиса – отскоро работим в едно споделено пространство, където се събираме три дни седмично. Преценихме, че това отговаря на нуждите ни в момента.

На първо място – от организациите, с които работим, както и от доброволците, които ни се доверяват и участват в инициативи през нашите платформи. Търсим обратна връзка и се вслушваме в нея. Имаме късмет доста често и ние самите да получаваме подкрепа от доброволци, включително такива, които помагат про боно и ни предоставят услуги, за които иначе трудно можем да заплатим.

Като всяко НПО и ние се сблъскваме с тези проблеми – все още разчитаме почти изцяло на проектно финансиране и това ни поставя в малко по-уязвима ситуация, но се опитваме да сме креативни и с проектите си да развиваме нови дейности, които ни дават перспектива и в бъдеще.

Всеки път в края на месеца, когато виждаме колко много неща са успели да направят учениците доброволци от „Купата на героите“ – десетки мисии в подкрепа на различни каузи. Без да преувеличавам, почти винаги се просълзяваме и с останалите в екипа обсъждаме кой какво го е трогнало най-много. Каним всички на kupatanageroite.com/events, за да прочетат и те.