8-те основни кибер заплахи пред НПО организациите

Един от най-важните аспекти за засилване на защитата на организацията срещу кибер заплахите е да се гарантира, че служителите са добре запознати с най-добрите практики в областта на киберсигурността и са способни да отблъскват потенциалните заплахи.

Това са зловредни елементи, които могат да проникнат в системата и да предизвикат хаос. Тези заплахи често се представят като невинни файлове или връзки, което прави задължително за служителите да ги разпознават и избягват потенциалните капани.

Наличието на добра антивирусна програма би могла да предотврати голяма част от тези рискове, но изисква постоянно обновяване и обучение на служителите, за да разпознават и за да не игнорират предупрежденията ѝ.

Използването на необновен софтуер е сравнимо с оставянето на предната врата широко отворена за престъпници. Както технологиите напредват, така напредват и тактиките на хакерите.

Конфигурацията на софтуерните системи е още един критичен аспект, често пренебрегван в киберсигурността.

Неправилни конфигурации предоставят на кибер престъпниците точка за достъп до чувствителни данни и системи.

Силни, уникални пароли, които включват комбинация от главни и малки букви, цифри и специални символи служат като първа бариера срещу неоторизиран достъп. Служителите трябва да създават различни пароли за всеки акаунт, за да се предотврати ефекта на един пробив, който може компрометира след това множество платформи.

Силно се препоръчва да се използват уебсайтове със защитени, криптирани връзки (https://). Не трябва да се използват едни и същи пароли на повече от едно място (за предпочитане и различна електронна поща). Необходимо е редовно да се актуализират всички браузъри и да се използва многостъпкова автентикация, за да се добави допълнителен слой защита.

В много случаи използването на сложни потребителски данни е компрометирано от това че се използват на повече от едно място.

При тях кибер престъпниците се опитват да измамят хората да разкрият чувствителна информация, като потребителски имена, пароли или финансови данни. Често служители са обект на атаки чрез видимо легитимни имейли, съобщения или уебсайтове. 

Атаките „човек по средата“ настъпват, когато злонамерено лице прехвърля и потенциално променя комуникацията между две страни без тяхното знание. Този вид атака е особено опасна, тъй като дава възможност на нападателя да подслушва чувствителна информация, водейки до неоторизиран достъп, кражба на данни или манипулация на комуникацията. 

Въпреки че инвестициите в софтуер от последно поколение, квалифицирани ИТ специалисти и сигурна инфраструктура са от съществено значение, човешкият фактор остава критичен аспект от киберсигурността.

Човешкият елемент е и най-силната защита, и най-слабата връзка. Служителите, често без да си дават сметка, стават канали за цифрови заплахи чрез своите ежедневни дейности.