Анна Рурка: В Полша вече мислят за граждански сектор, независим от еврофондове

От 23 до 25 ноември Конференцията на международните неправителствени организации към Съвета на Европа организира работна среща в България. Делегацията, водена от президента на Конференцията Анна Рурка, имаше срещи в министерствата на правосъдието и на труда и социалната политика, с националния и столичния омбудсмани и с неправителствени организации, работещи в сферата на предоставянето на социални услуги и равенство на половете и превенция на дискриминацията. Съорганизатор беше Българското училище за политика "Димитър Паница", а визитата съвпадна със старта на "Гражданомер"- един от най-новите проекти на тази организация.

С полякинята Анна Рурка разговаряме за впечатленията ? от посещението в София и общите проблеми и тенденции, които среща в сектора предимно в страните от Източна Европа.

Идвате в България в качеството си на ръководител на структура, която не е особено позната.

- Първо искам да ви благодаря, че се интересувате от дейността ни, защото не е лесно за неправителствените организации (НПО), а и за Конференцията на НПО към Съвета на Европа (СЕ) да заинтригуват журналистите сред толкова други горещи новини.

Оглавявам институция, която е сред основните в Съвета на Европа. Тя обединява 325 международни неправителствени организации със статут, предоставен от Генералния секретар на СЕ. Конференцията е политически и колективен глас на гражданското общество в СЕ - една наистина уникална институция в света.

Аз я ръководя от януари на доброволни начала, иначе работя като социален работник, преподавам и в Университета на Париж.

С вас пътува и малка делегация?

- В България съм с малка делегация на мисия за събиране на информация като част от обиколка из страните членки на СЕ. След като тя приключи, ще подготвя доклад за Съвета на министрите на СЕ.

Става дума за данни за това как и доколко неправителствените организации участват в процеса за взимане на решения. Сред водещите ни наблюдения дотук е, че и на национално, и на международно равнище това участие не е много силно. Има много средства и правни постановки за това, но ефективността е спорна.

Затова въпросът е как да подобрим това участие на регистрираните неправителствени организации.

Визитата ни тук е организирана на много високо ниво от Българското училище за политика "Димитър Паница", което е част от мрежата на Училищата за политика - друга от международните структури на СЕ.

Казвате, че участието на НПО в обсъждане и подготовка на политически решения не е достатъчно ефективно. А по какви показатели измервате тази ефективност?

- Според мястото на НПО във взимането на решенията, според това как институциите се аргументират за решенията си и защо не взимат предвид предложенията на гражданското общество.

Наличието на такива механизми осигурява реален дебат за това кои идеи и решения са силни и добри за конкретните проблеми.

Бих искала да видя страна - не само посткомунистическа - където искат да подсилят неправителствения сектор, а СЕ има възможности да помогне в този процес.

Говорейки за качеството на НПО и международните НПО, смятате ли че те разполагат с достатъчно професионалисти?

- Зависи от сектора. Има НПО, които са добри професионалисти, защото представляват конкретни професии - учители, социални работници и т.н. Качествени са и организациите за защита на човешките права.

Предизвикателството за нас е всички тези НПО да бъдат обвързани от едни и същи ценности. Ако сте учител, например, сте ангажиран и с това да развивате и защитавате човешките права.

Въпросът беше свързан и с посещението ви в София. Чухте ли на някоя от срещите с властите оплакване, че български НПО са с недостатъчна компетентност? Че няма дебат, защото НПО са аматьори?

- Не, от властите тук не чух подобно нещо, но много често го казваха в Молдова, където бях преди две седмици. Там казваха, че биха искали да имат срещу себе си качествени НПО, но в Молдова има проблем и с това кой представлява международни НПО, например. Често един и същи човек представлява няколко такива структури.

По-скоро проблемът е защо обществото не се включва в такива организации, защо няма повече доверие в тях.

Молдова е млада и крехка демокрация. Аз по-скоро имах предвид бившият съветски блок от Балтика до Черно море, който вече е в ЕС.

- В тази част на Европа мога да направя сравнение между НПО в Полша и България, например, където текат едни и същи процеси.

Как да изградим обратна връзка с властите, така че НПО да получават информация за резултата от своето участие във взимането на решения. И тук организациите казват, че хвърлят огромна енергия в работни групи и множество срещи и не виждат ефекта от това.

Иначе казано, не е достатъчно да изградите механизми за участието на гражданското общество - то трябва да бъде включвано ефективно.

Множество български НПО се оплакват от липса на информация, която иначе би трябвало да бъде публична. Така не може да се помогне нито на властите, нито на обществото.

- Понякога е много трудно да се получат качествени данни, включително защото властите смятат, че всичко, което създават, е качествено.

Днес казах на ваш министър, че не е достатъчно да има сайт, публикуващ всичко наред. НПО нямат ресурсите да седнат и да проверяват всичко това едно по едно, пункт по пункт.

Нужна е своеобразна система за ранно предупреждение. Това е нещо като абонирането за горещи новини, които получавате в телефона си. Регистрирате се по теми, които ви интересуват, и когато властите публикуват нещо ново, веднага получавате уведомление - няма нужда да се ровите във всички публикации на документи, когато ви интересуват само два сектора, да кажем.

Още един проблем в отношенията между властите и гражданското общество - понякога те изглеждат като два отделни фонтана: всеки си излива водата, ефектно или не, но тя не се смесва. Сякаш всеки вдига шум за себе си, няма го общият "басейн".

- В България имате много обществени и консултативни съвети - мисля, че са 65. Това наистина е доста. Споделих с представители на гражданския сектор изненадата си как им стига времето да участват във всичко това на различни равнища.

Когато създаваш толкова много места за срещи, всъщност пречите на НПО да бъдат там, където са нужни и ефективни. Лекар, например, коментира, че му се налага да е на толкова много консултации с властите, че не му остава време да бъде с пациентите си.

Става дума и за политически подход за разпределяне на отговорностите и повече прозрачност. Споделих с ваш зам.-министър на правосъдието, че бихте могли да обмислите създаването на независима обществена структура за мониторинг на процеса за взимане на решения - със специалисти, учени, граждански организации, които да привлекат нови стандарти и опит.

В България имаме проблем с това, че някои партии сами създават имитации на НПО, когато са на власт финансират такива "неправителствени" организации, за да "задръстят" пространството и да подменят дебата и дневния ред.

- Отчасти, проблемът е в това гражданите да познават как функционира демокрацията, какви са правата и задълженията им, да имат елементарна гражданска култура.

БУП "Димитър Паница" имат такава нова инициатива - "Гражданомер". Тя помага повече хора да са информирани, просветени и вероятно да се включат в НПО.

Много е важно да се прави нещо за осъзнаването на гражданите. Струва си идеята на БУП да бъде въведен "Гражданомер" не само за широката аудитория, но и специално в НПО средите.

Имате първоначални впечатления от България. Споделете, тогава, нещо характерно за полските НПО.

- Мисля, че това е повишаването на равнището и качеството на действията им.

Преди 15 години можеше човек да чуе съвети като "Анна, ако искаш да забогатееш, регистрирай си фондация". Разбира се, когато има средства от ЕС, просто трябва да имаш и структура, през която да работиш с тях.

Въпросът е, че сега няма да чуете подобно нещо. Изобщо.

Днес хората са ангажирани с обществени каузи, финансирани от еврофондовете, но вече се питат: "А какво ще правим, ако и когато тези средства секнат?"

Защото националните власти и бизнес не са в състояние изцяло да поемат този тип дейност. Въпросът наистина е "Какво ще правим "на следващия ден"?

Имаме една организация - Фондация "Робинзон Крузо", работеща с деца след като напуснат домовете за грижи - която заявява, че не иска евросредства, а сътрудничество с общините. Те смятат, че моделът, разчитащ на еврофондовете, не е устойчив.

Имате ли вече представа какво най-вече ще препоръчате в доклада си в края на обиколките из страните от СЕ?

- Би трябвало да сме внимателни по темата за независимостта на НПО от властите и от публично финансиране. Ако държавата или общините финансират голямата част от дейността на една НПО, то каква е способността ? да ги критикува, как се отразява това на ефективността на дебата?

Да, в скандинавските страни има подобен модел - близо 90% от парите идват от държавата, но там държавата е приела, че гражданският сектор ще я критикува. При това там това се случва без нужда от специален закон.

А как ще коментирате ситуация, в която държавата дотолкова се оттегля от задълженията си, че оставя обширни сектори от дейността си в ръцете на НПО? Нали тяхното предназначение, все пак, е да допълват, а не да заместват властите?

- Така е и аз съм заявявала неведнъж - че общественият съвет към един министър не може да го замести. Има решения, които той лично трябва да вземе и да носи отговорността, че НПО просто нямат реална власт да решават и прилагат с административна принуда политиките.

Това е опасно и от още една гледна точка. Ако се оставя подобна дейност в ръцете на организации с международно финансиране, винаги има риск решенията да се взимат в друга държава. Има и риск в обратната посока - една държава да започне да забранява наред всички с чуждестранно финансиране, както постъпва Русия, например.

Трябва непрекъснато да се търси златната среда между интереса и отговорностите на държавата и на гражданския сектор, да не се забравя,че това е съвместна работа.

Трябва да има ясно очертани стандарти за дебата и граници - кой за какво и докъде отговаря.