Повече права за пострадалите от престъпления, задължително изслушване на деца в „сини стаи“ и въвеждане на възстановително правосъдие, предвижда пакет от законодателни промени

Увеличаване на правата и разширяване  на кръга на пострадали от престъпления, задължително ползване на сини стаи при изслушване на деца и разпит на пострадали от насилие, въвеждане на възстановителното правосъдие и медиация в наказателното производство.

Това предвижда пакетът от законодателни промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК), Наказателния кодекс (НК) и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който Министерството на правосъдието публикува днес за обществено обсъждане.

Проектът поставя акцент върху засилване защитата на пострадалите от престъпления, като въвежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

Новите разпоредби гарантира по безспорен начин, че пострадалите получават подходяща информация, подкрепа и защита, като участници в наказателното производство. В чл. 74 от НПК дефиницията на пострадал от престъпление се привежда в съответствие с легалната дефиниция на „жертва“ в директивата  – физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Разширява се кръгът на хората, които законът третира, като пострадали от престъпление, като се въвежда нов текст, според който, „При смърт, която е пряка последица от престъплението, пострадали са съпругът,  съответно лицето, с което починалият се намира във фактическо съжителство,  низходящите, възходящите, братята и сестрите, както и издържаните от починалия  лица.“
 
Създават се специални мерки за защита на пострадали в нов раздел   І 4а в глава осма от НПК. Те предвиждат органът на досъдебното производство да разпорежда извършването на индивидуална оценка на пострадалия с цел – определяне на специални мерки за защита, например разпитът да се извършва в специализирано помещение от лице от същия пол, да не се допуска пряк контакт между пострадалия и подсъдимия, разпитът да става, чрез видеоконферентна или телефонна връзка.

В специални помещения или т.нар. „сини стаи“ да се провеждат разпитите малолетни и непълнолетни свидетели или пострадали от престъпления, както и на пострадали от насилие, предвиждат още промените в НПК.

Детето свидетел ще бъде изслушвано  пред съдия непосредствено след установяване на деянието или след установяване на пострадалия, като броят на разпитите  ще е ограничен до минимум, без да се допуска пряк контакт на пострадалия с обвиняемия или с неговия защитник. Специалист подготвен за работа с малолетни и непълнолетни ще провежда разпита, а допълнителни въпроси ще могат да бъдат задавани от съдия, прокурор, разследващ полицаи или адвокати, чрез аудиооборудване. Показанията ще се записва с аудио - визуално техническо средство, след като пострадалият бъде уведомен за това.

Условията, на които трябва да отговаря помещението, както и изискванията към специалиста водещ разпита ще се определят в наредба на Министерски съвет, предвижда проектът.
 
За първи път у нас се въвежда институтът на възстановителното правосъдие, чрез медиация, каквото е едно от изискванията на Директива 2012/29/ЕС.
 
Тази алтернативи в развитието на наказателното производство е обвързана и с допълнения в НПК, НК. Тя се отнася до извършителите и пострадалите от леки престъпления (за които  се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 г., когато е  умишлено, или  лишаване от свобода до 5 г., когато е непредпазливо,  а  когато  е  извършено от непълнолетен и за кражба, включително на МПС, както и за  унищожаване или повреждане на чужда вещ). Друго изискване е деецът да не е осъждан и да признава вината си, а пострадалият да даде съгласие за пристъпване към медиация.

За да не се стигне до прекалено  широка и неуместна употреба на медиацията са въведени допълнителни ограничения за приложението й  в случаите, в които е причинена тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.

Процедурата цели сключване на споразумение между извършителя и пострадалия, което може да включва задължение за дееца да възстанови причинените вреди, поемане  на задължение за въздържане от определено поведение, лечение, участие в корекционни програми  и програми за  въздействие,  извинение на пострадалия  и  д.р. Пострадалият  може  да  договори онези последици, които в най-голяма  степен  отговарят  на  неговите нужди.

Страните могат да бъдат насочвани към медиация още преди образуване на наказателното производство, както и на всеки негов етап, от съда  или  прокуратурата. Предвидено е процедурата да приключва в двумесечен срок със сключване на писмено споразумение, което се одобрява от органа, насочил пострадалия и дееца към медиация. В този случай наказателно производство не се образува или образуваното се прекратява.
 
Контрол по спазване на споразумението се осъществява от органа, който го е одобрил. Той образува наказателно производство или да възобнови делото, ако извършителят не изпълнява писмената договорка.
 
С изменение в ЗИНЗС също се цели въвеждането на медиацията  и възстановителното правосъдие по отношение на осъдени лица изтърпяващи ефективно наказание, като елемент на социалната и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода.  По отношение на тях медиацията  не може да  има същите последици, като прилаганата в рамките на висящо наказателно производство. Процедурата се стреми към осигуряване на помирение между лишения от свобода и пострадалия или неговите близки, особено в случаите, в които има вероятност те да живеят заедно в бъдеще. Възстановителните практики предвиждат  -  диалог,  конфериране,  участие  в  омиротворителни  кръгове, които да се осъществяват преди  освобождаването на лишените от свобода.

С публикувания за обществено обсъждане проектопакет от законодателни промени се въвежда още изискванията на Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства.