English   14405 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Между две четения

 
На 11 март 2016 г. изтече крайният срок за внасяне на предложения от народни представители по текстовете на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗИД на ЗЮЛНЦ). Това стана възможно, след като на 12 февруари т. г. Парламентът прие на първо четене предложения от Министерски съвет законопроект за изменение на ЗЮЛНЦ. Основно в него се предвижда регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел да се прехвърли от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията.
Понастоящем  в срока между първо и второ четене на ЗИД на ЗЮЛНЦ са внесени следните предложения (представени обобщено):

•    Служебно изпращане на заявления за актуално състояние от съда по регистрация на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията (Вносител: Петър Славов).

•    Влизане на закона в сила от 1 януари 2017 г. вместо от 1 януари 2016 г. и удължаване срока за пререгистрация на ЮЛНЦ до 31 декември 2019 г. вместо до 31 декември 2018 г. (Вносители: Менда Стоянова и Диана Йорданова).

•    Неприложимост на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по отношение на синдикалните организации (Вносител: Лъчезар Никифоров).

•    Създаване на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерски съвет, който да разработва и провежда политики за подкрепа развитието на гражданското общество, като в това число и разпределя средства за финансиране на обществено значими проекти на ЮЛНЦ в обществена полза. Ежегодно планиране и разходване на тези средства по бюджета на МС. Провеждане на прозрачна и състезателна процедура за избор на ЮЛНЦ в състава на Съвета. (Вносители: Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова, Милена Дамянова, Гроздан Караджов).

•    Създаване на Съвет за развитие на гражданското общество като консултативен орган към МС, който наред с дейностите по разработване и провеждане на политики за подкрепа развитието на сектора, приема и процедури за насърчаване и финансова подкрепа на обществено значими проекти на ЮЛНЦ, без Съветът пряко да разпределя финансови средства. Съставът на Съвета се формира както от представили на ЮЛНЦ в обществена полза, така и от представители на държавни институции – министри или заместник-министри на финансите и правосъдието. (Вносител: Гроздан Караджов).

•    В процеса на пререгистрация на ЮЛНЦ - служебно обявяване в Регистъра към Агенцията по вписванията на конкретни документи, предоставени от съдилищата. Вписване и едновременно с това обявяване на обстоятелства, свързани с регистрацията и промените по партидата на ЮЛНЦ. Служебно спиране на статута на ЮЛНЦ в обществена полза при непредставяне на годишен доклад и финансов отчет в рамките на 2 поредни години. (Вносители: Атанас Мерджанов, Чавдар Георгиев, Филип Попов, Мариана Бояджиева, Стоян Мирчев).

•    Добавяне на името „чуждестранен агент" към наименованието на ЮЛНЦ, в случай че то е представителство или клон на чуждестранно ЮЛНЦ. Установяване на забрана за финансиране на политическа дейност от страна на ЮЛНЦ. (Вносител: Велизар Енчев).


През изминалата седмица, на 16.03.2016 г., Народното събрание прие на първо гласуване внесения от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (ЗИД на ЗНА). Основна цел на законопроекта е да усъвършенства процеса по изготвяне и приемане на нормативните актове – закони, постановления, наредби и др. чрез въвеждане на оценка на въздействието. С предложените промени се предвижда и засилване участието на ЮЛНЦ и гражданите в процеса по съгласуване на проектите на НА, като се оптимизира механизмът на обществените консултации.

Понастоящем в срока между първо и второ четене на ЗИД на ЗНА са внесени следните предложения (представени обобщено):
•   Отпадане на текстовете, свързани с изготвяне на оценка на въздействието на нормативни актове (Вносители: Чавдар Георгиев, Филип Попов, Кирчо Карагьозов, Иван Иванов, Стоян Мирчев).

•   Публикуване на проекти на нормативни актове на органи на местното самоуправление на интернет страницата на съответната община вместо в Портала за обществени консултации (www.strategy.bg). Съгласуване с Националното сдружение на общините в Република България на предварителната оценка на въздействие на НА, когато те са свързани с правомощията на общините. (Вносители: Данаил Кирилов, Анна Александрова, Иван Вълков, Диана Йорданова, Димитър Петров, Цвета Караянчева, Евгени Стоев и Румен Желев).

•   Правораздавателните органи не могат да прилагат закон, който противоречи на Конституцията, а вместо него - прилагат пряко текстовете на Конституцията (Вносител: Чавдар Георгиев).

•   Премахване на изискването законопроектите да се придружават от справка за съответствието им с практиката на Европейския съд по правата на човека, изготвяна от Министерството на правосъдието (Вносител: Христиан Митев).

През следващите седмици предстои разглеждане на законопроектите за изменение на ЗЮЛНЦ и ЗНА за второ гласуване от Комисията по правни въпроси. След това се очаква двата проектозакона да бъдат внесени в пленарна зала за второ четене и приети от Народното събрание.


Сходни публикации

Организация, подкрепяща хора със специални потребности, ще сезира Комисията за защита от дискриминация заради указания на

Организация, подкрепяща хора със специални потребности, ще сезира Комисията за защита от дискриминация заради указания на здравната каса

Сдружение „Общност Мостове“ ще сезира Комисията за защита от дискриминация и ще подаде необходимите жалби по повод издадени

В нова изложба в София 27 художници от ЕС илюстрират силата на гласуването

В нова изложба в София 27 художници от ЕС илюстрират силата на гласуването

На 2 май в София ще бъде открита международната изложба ИЗЛЕЗ И ГЛАСУВАЙ на глобалнoто креативнo студиo за социално

Основните проблеми с правата на човека в България през 2023 г. останаха нерешени, според Българския хелзинкски комитет

Основните проблеми с правата на човека в България през 2023 г. останаха нерешени, според Българския хелзинкски комитет

Основните проблеми с правата на човека в България останаха нерешени, според годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за