Намалява броят на работещите хора с увреждания в България

В специализираните предприятия за хора с увреждания работят едва около 3 хиляди българи. Тенденцията е те да намаляват, след като отпаднаха облекченията за участието в обществени поръчки на фирмите със служители с увреждания.

В България като цяло в трудоспособна възраст са около 450 хил. души с увреждания, но само 14 хил. от тях или около 10% работят.

Какви промени са необходими за създаване на нови работни места в социалните предприятия, обсъдиха днес специалисти в сферата и неправителствени организации. На срещата, организирана от Национален съюз на трудово-производителните кооперации, бяха представени основните теми на Петия европейски форум за социално предприемачество, който ще се проведе в Пловдив в края на март.

През октомври миналата година депутатите затегнаха режима за преференциално възлагане на обществени поръчки на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. Мярката беше срещу работодателите, решили да използват закона за машинации, като фиктивно наемат хора с увреждания, за да подаднат в категорията с облекчен режим. С отменянето на правилото обаче пострадаха особено много истинските социални предприятия, които нямат ресурсите да бъдат конкуретоспособни на останалите, а без преференциалните поръчки няма да оцелеят, коментира за "Дневник" Веска Събева от Асоциация на родители на деца с епилепсия.

Също така все по-малък финансов ресурс се отделя за Национална програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, заяви Събева на пресконференцията днес. "От 1300 места допреди 3-4 години, сега има само 100 места за хора с увреждания", посочи тя. По думите й причината са най-вече финансовите ограничения на държавата, обаче има и друг фактор - това, че работодателите често пъти експлоатират програмата като за кратко наемат човек с увреждане, взимат субсидията, но след това не го задържат. Така не се постига видим ефект от програмата и върху заетостта на хората с увреждания и по-важното - не им се дава шанс.

"По закон 2% от работните места в институциите трябва да са определени за хора с увреждания. Но и самата държава не изпълнява своите закони и не предоставя и минимален шанс за трудова заетост", дава друг пример Събева. Изобщо подкрепата и от работодателите и от държавата за хората с увреждания, които искат и могат да работят, е незначителна, обобщава председателят на АРДЕ. Според нея само строг контрол срещу злоупотребите и възползването от тези програми може да промени картината.

Друг съществен проблем са намалените субсидии от програмата de minimis - минималната държавна помощ за социални предприятия.

"Законът за допустима държавна помощ въведе нови правила. Съюзът на слепите се формира в началото на 50-те са едноличен собственик. Всички предприятия се третират като едно. Ако преди всяко предприятие получаваше 200 хил.евро за три години, сега това е общата сума за всички предприятия. Програмният период за de minimis (2014-2020 г.) и работните групи не произведоха достатъчен продукт", разказа Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите.

"Двайсет предприятия са на ръба на фалита. Нищо чудно скоро да няма организации за хората с увреждания. Не можем да продължаваме по този начин. Хората с увреждания имат потенциал, умения и знания", заяви Николай Нинов, председател на Съюза на глухите в България.

Необходими са облекчения и стимули на предриятията, които да съчетават икономически резултати със социални цели и печалбата да се реинвестира в тези предприятия, смята председателят на Националния съюз на трудово-производителните кооперации Стилиан Баласопулов.

Петият Европейски форум за социално предприемачество ще се проведе в Пловдив от 31 март до 4 април. Там ще се дискутират идеи и конкретни предложения за създаване на закон за социална икономика, политика за социално предприемачество и добри практики за подобряване на конкурентоспособността и мобилността на хората с увреждания.