Ще сложи ли държавата ръка върху неправителствения сектор?

За повече от четвърт век след промените у нас бурно се разви секторът на неправителствените организации (НПО), сега те са повече от 40 000. Отдавна беше назряла необходимостта законът, който ги регулира, Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), да бъде „ремонтиран“, защото в някои отношения е твърде остарял и затруднява. През февруари законопроект за изменение на ЗЮЛНЦ мина на първо четене в Парламента и по оценката на много НПО това, което бе прието, е благоприятно за гражданския сектор. Но по процедурата „внасяне на поправки между първо и второ четене“ към вече гласуваните текстове депутати добавиха и поправки, някои от които предвиждат изграждането на нова и лишена от смисъл бюрократична структура, която при „добро желание“ от страна на някое правителство може да бъде ползвана за да ликвидира независимия и самодеен характер на гражданските нестопански организации. В най-скоро време обсъждането в ресорните комисии на Народното събрание трябва да завърши и в пленарна зала следва да бъде внесен обобщен проект.

Поредната дискусия във формата „Клуб Маргиналия“, състояла се на 21 март, беше посветена на обсъждане на тези толкова важни за целия неправителствен сектор промени. В нея участваха: Красимира Величкова – директор на Български дарителски форум, Илияна Николова от Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Спасиана Кирилова, заместник-председател на Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“ и сътрудник на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Маргиналия: През февруари на първо четене бе приет закон за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от МС. Той, по мнението на мнозина дейци на гражданския сектор, значително улеснява живота на НПО-тата. Но веднага след това постъпиха предложения за изменения „между първо и второ четене“. Част от тях редица организации възприемат с голямо притеснение. Нека първо изясним „одисеята“ на този закон, а после ще разгледаме нещата по същество.

Красимира Величкова: Всичко започна преди 6 години. Тогава ние заедно с други НПО-та като Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Българския център за нестопанско право, Национална мрежа за децата, Фондация „Отворено общество” и др. се притеснихме, защото беше прекратено финансирането на граждански организации в обществена полза на конкурсен принцип. Дотогава по силата на различни нормативни документи държавата подкрепяше организации, като „Червен кръст“, „Съюз на военноинвалидите“, „Съюз на слепите“, „Съюз на глухите“, „Рилската света обител“ и др. В бюджета всяка година се отделяха около 1 млн. лв. за подкрепа на различни инициативи на граждански организации на конкурсен принцип.

Друг е въпросът как работеше този механизъм, дали финансираше качествени проекти и дали процедурата беше ясна. В един момент без никакви аргументи това финансиране бе спряно.

Маргиналия: Този фонд имаше ли юридическа регламентация?

Илияна Николова: Беше към Министерството на правосъдието. Министерството обявяваше конкурс и разпределяше средствата. Имаше големи въпросителни какво точно финансира Министерството на правосъдието.

Красимира Величкова: Това се правеше без ясна стратегия и цел, въпреки че по процедура се обявяваше конкурс, имаше критерии, но въпросът не беше отворен за дискусии и не се включваха експерти от гражданския сектор. И изведнъж този фонд беше прекратен. Тогава организациите които изброих, направихме среща в Министерския съвет и запитахме защо се спира тази процедура, защото все пак тя беше отворена конкурсна процедура, докато за всички останали организации има списък по-скоро за субсидии, отколкото за подкрепа на конкретни дейности. Оттам започна разговорът – да се направи оценка как държавата подкрепя гражданския сектор у нас. Направихме оценка и анализ и на тази основа започнахме да говорим с хора от различни институции.

С вицепремиера Томислав Дончев говорихме да има Стратегия за развитие на гражданското общество. Тя беше факт през 2013 г., но приемането й не беше лесна работа. В групата от организации, които я разработваха, бяха включени хора от национално представителните организации, получаващи субсидии.

Представителите на „субсидираните организации” бяха категорично против това да има конкурс, искаха само те да получават подкрепящи пари от правителството.

Именно затова в стратегията бе включено създаването на Фонд за подкрепа на граждански организации, който да работи по механизмите на Швейцарската или Норвежката програма, тоест държавата да осъзнае, че съществуват граждански организации, които правят смислени неща, и да осигури някаква подкрепа за тях, особено за малките организации, които нямат достъп до европейско финансиране и до големи донори.

Тогава у нас възникна идеята да има Съвет за развитие на гражданското общество, защото към министерствата има консултативни съвети и организациите, работещи в дадена сфера, имат с кого да обсъдят проблемите си. Но когато става въпрос за по-общи проблеми на сектора, представителите на организации няма към кого да се обръщат. Единствената възможност бе чрез медиите да казваме, че нещо не е наред, че „кралят е гол”. Замисълът ни беше Съветът да бъде мястото, където да бъдем чувани, когато има проблем или когато имаме някаква идея за развитие.

Именно затова в първоначалния вариант на този закон бяха заложени трите основни промени – преместване на регистрацията на гражданските организации от съда в Агенцията по вписванията; Фонд, финансиран от държавата, но управляван независимо (такъв тип фондове съществуват в много други държави наоколо); да има Граждански съвет.

След много срещи между нашите организации и обсъждания, през октомври 2015 г. този законопроект беше внесен в Министерския съвет само в частта му за промяна на режима на регистрация, като мина на първо четене през февруари тази година. Създаването на Фонда и на Съвета отпаднаха по незнайни за нас причини.

От нас произхожда битката Фондът и Съветът да се случат, макар че сега тази идея е подложена на голям риск, защото ако утре дойдат управляващи, недобронамерени към гражданския сектор, част от предложените сега текстове дават инструмент за натиск върху гражданските организации.

Спасиана Кирилова: Секторът трябва да се развива в свободна, прозрачна и конкурентна среда, а не под крилото на държавата. Не е добре държавата да си отглежда послушни неправителствени организации. Припомням, че през есента на 2015-а в Министерският съвет внесе в Народното събрание Проект за изменения и допълнения на ЗЮЛНЦ. Както е записано в неговите мотиви, чрез него се осъществяват конкретни мерки заложени в приети от МС стратегически документи като Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в РБ за периода 2012 – 2015 и Стратегията за развитие на държавната администрация 2015 – 2020 г. Разработването на законопроекта отне повече от 1 година, защото то беше поставен на широко обсъждане в рамките на 2 отделни обществени консултации. Бяха изготвени една частична и една пълна оценка на въздействието, които, базирайки се на последващото оценяване на ефектите произведени от действието на ЗЮЛНЦ за последните 15 г., избират оптималния като баланс на позитиви и негативи вариант на регулиране. Бяха проведени социологически проучвания относно прозрачността на НПО, функционален анализ на дейността на Централния регистър при МП, последваща оценка на модела на бюджетно финансиране на НПО в България. Всичко това беше ползвано като солидна доказателствена база за МС при вземането на решение какъв точно вариант на закон да внесе в НС. Правителството избра вариантът прозрачност като застана на позицията, че преди да се говори за партньорство с НПО и за финансиране на техни проекти от държавата, тя трябва да знае те кои са, което в момента не е ясно. Така, при действаща Стратегия за подкрепа на НПО сектора, одобрена от него, правителството се отказа да приложи докрай мерките по нея и избра единствено прозрачността.

От проекта отпаднаха предложенията за създаване на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерски съвет и финансиран от държавата фонд, който да подпомага „добрите и иновативни идеи на конкурсен принцип“.

В края на 2015-а защитниците на идеята за Съвет и Фонд внесоха в парламента петиция, в която настояват тези промени бъдат приети. Държавата според тях заделя сериозен ресурс за да повиши капацитета на администрацията, на бизнес инициативите, но не и за развитие на гражданските организации. Внесените между първо и второ четене промени произтичат именно от тази петиция.

Маргиналия: Сега, между първо и второ четене, за обсъждане и приемане от ресорните комисии, се появи предложение за нова, Глава трета, към ЗЮЛНЦ, която регламентира Съвета и Фонда. Първо, кой е авторът и, второ, как ги преценявате?

Илияна Николова: Вносители са група народни представители от ГЕРБ – Менда Стоянова, Бойка Маринска и Милена Дамянова.
На мен ми липсва философията на този закон. Това е в пряка връзка с въпроса дали той пречи или помага на НПО-тата. На първо четене законопроектът е внесен като малка поправка, предвиждаща единствено промяна в регистрацията, тя от съда преминава в Агенцията по вписванията. С това наистина се пести време, пари и се опростява създаването на НПО.

Друг е въпросът, че има детайли, които вероятно ще са проблем – имената на организациите (има много с дублиращи се имена), какво ще се случи, ако не се пререгистрираш и т.н. Тези детайли биха могли да бъдат изчистени. Ходихме на срещи в Министерския съвет и много ясно ни заявиха, че в момента това е единственото възможното. Не е ясно обаче дали Министерският съвет иска да въведе малка промяна, която да улесни съществуването на НПО-тата, или да преработи основно закона.

В България има НПО в обществена полза и в частна полза. Сега практически няма смисъл една НПО да се регистрира в обществена полза, защото идеята, когато е бил приет ЗЮЛНЦ, е била тези организации да бъдат подотчетни пред държавата, но да получават подкрепа от нея.

А подкрепа всъщност няма.

Като възможен механизъм за осъществяването на това ние виждахме създаването на този Фонд. При това пред някои чужди донори като Европейското икономическо пространство например, могат да кандидатстват за финансиране само организации в обществена полза. Също така много частни донори от чужбина, за да дарят средства на неправителствена организация в България, искат тя да е регистрирана в обществена полза. Дарителят иска да получи някакви облекчения, предвидени в закона. Такова е данъчното облекчение с 10% по Закона за корпоративното подоходно облагане. За физическите лица е 5%. Но аз не знам организации, регистрирани в частна полза, да са платили данък „Дарение”.

За нас важното е да съществува такъв механизъм, при който средствата да бъдат предоставени от държавата, но да има изградена ясна система на разпределение, която да не е в нейни ръце. В предложенията на Менда Стоянова и компания към този закон това не се случва.
Има други неща от сегашния закон, които биха могли да се променят, но никой не е мислил за това.

Например много е важно това, че сега законът не прави никаква разлика по отношение на „фондация” и „сдружение”. Фондация по смисъла на правото в Англия, САЩ и много други, е организация, която е дарителска и има собствени средства. И у нас фондациите трябва да имат собствени средства, но законът не казва каква е минималната сума, можеш да учредиш фондация с 5 или с 50 лв. Но в Румъния една фондация трябва да има минимум 20 хиляди евро в банковата си сметка.

В България по-голямата част от регистрираните организации са фондации. Те нямат собствени средства, но са регистрирани така, защото е по-лесно, по-малка е бюрокрацията при управлението, няма нужда да се избира Управителен съвет от много хора. А всичко това е важно, защото то променя средата. Когато говорим за закон, промените не трябва да стават на парче, а в цялост, за да можем да решаваме по-големи въпроси. Съветът за развитието на гражданското общество, както е разписан във внесените от Менда Стоянова и колегите й промени, според мен със структурата си по-скоро би създавал проблеми на множество от организациите.

Съветът не е разписан ясно. Освен че членовете му ще са 15 души, представители на организации с не по-малко от 5-годишен стаж, нищо друго не е казано. Не е казано, че трябва да са в обществена полза, което също е проблем. Според съдебния регистър у нас има около 42 000 организации. На някои от тях регистрацията е от 1992 г., което автоматично им дава възможност да кандидатстват за избиране в съвета. Около 9000 са организациите в обществена полза към Министерството на правосъдието. Тогава от коя група се избира този съвет?

Най-страшното е, че в предложениeто, изведнъж се дават права на тези 15 човека да разпределят средства. За мен това е абсолютно недопустимо. Да не говорим за вменените им други права – например да правят преглед на постиженията и резултатите на другите организации. Не е описано кои са тези организации. Съветът вид цензура ли ще бъде? По смисъла на този закон искаме ли или не искаме да има такъв съвет?

Спасиана Кирилова: Не е ясно дали Фондът и Съветът няма да „бетонират“ т.нар. „НПО аристокрация“ и няма пак да създадат предпоставка за корупционни практики.

Ако има Фонд и се провеждат конкурси, има опасност да бъдат опорочени и гражданският сектор да не е равнопоставен при кандидатстването по проекти и за изпълнение на държавно делегирани дейности. Сериозни съмнения поражда и обективността на оценяването на изпълнението на проектите. Създава се възможност за нездрави обвързаности между Съвета, Фонда и гражданския сектор. Така ще се повтаря до безкрайност практиката публичните финансови потоци да бъдат насочени към едни и същи неправителствени организации, а изпълнението на проектите да бъде некачествено (или като пример държавно делегираните дейности, които изпълняват, да предлагат социални услуги под всякаква критика). Трябва да има външни, извън държавна опека, оценки на проектите и изпълнението им.

Маргиналия: Написано е: „Съветът за развитието на гражданското общество е консултативен орган, в който участват представители на държавата – министри или заместник-министри…”.

Красимира Величкова: Това е първоначален текст, последните предложения са други, в тях той е от 15 дейци на НПО сектора, председателстван от вицепремиер без право на глас.

Извън конкретните недоразумения в текстовете, които ще създадат проблем, ако бъдат приети в този вид, основната трудност е, че в тях няма никаква идея за смисъла от гражданското общество у нас и по какъв начин институциите могат да се възползват (в добрия смисъл на думата) от ресурсите в него и да бъдат съвместно ползвани за някакво обществено благо. Основното, което държавата би следвало да регулира, е средата за опериране, ресурсите, чрез които тези организации съществуват, независимо дали тя ги дава или предвижда специални механизми, чрез които частни дарители могат да подкрепят, ако са предвидени повече данъчни облекчения, и какви са механизмите на взаимодействие.

Маргиналия: А няма ли нещо добро в този законопроект, имам пред вид този, който мина на първо четене?

Красимира Величкова: Първоначалното намерение е добро. Както вече бе казано, положителна е промяната на режима на регистрация, тя от съдебна става административна, чрез вписване на НПО-то в Агенцията по вписванията. Това е много по-бързо, по-просто и по-евтино.

Ако сега хора решат да създадат организация, преминават през регистрация в съда, отделно се регистрират в Агенция БУЛСТАТ, ако са решили да бъдат в обществена полза пък отделно се регистрират в Централния регистър към Министерството на правосъдието.

Илияна Николова: Там понякога могат да им дадат предписание за промяна. Не им дават отказ за регистрация в обществена полза, защото могат да ги съдят, а им казват примерно, че могат да променят нещо в своя устав. Тогава тези хора отиват в задънена улица – отново ли да се връщат в съда, за да си променят устава?!

Красимира Величкова: Освен това, ако сте вече регистрирани, много често ви се налага да доказвате актуалността на управителното ви тяло (т.е. т.нар. удостоверение за актуално състояние“), което изисква допълнителен ресурс. За София това са 5 лв., но в някои градове то струва 20, 30, 40 лв., защото таксите не са единни. Изисква се и време. Организациите в обществена полза имат ангажимент да публикуват своите годишни отчети – финансови и за дейността, а когато настъпва промяна в органите им на управление, това трябва да се отрази в Централния регистър към Министерството на правосъдието, който е длъжен да прави публични тези отчети. Напоследък този централен регистър спря да работи.

Илияна Николова: Например организацията дава отчет, но той не се качва, ако не сте го изпратили на дискета или на хартиен носител.

През 2016 г. трябва да изпратите отчета на хартия, а те да го сканират! Проблемът е, че не могат да качват отчетите регулярно.

Красимира Величкова: Какъв е смисълът от съществуването на регистър, който вместо да легитимира една организация, на практика я делегитимира, непубликувайки отчета й?!
Освен промяната на режима на регистрацията, където таксата е значително по-малка, друго положително нещо е отпадането на изискването за представяне на актуалното състояние, защото то може да се вижда пряко в сайта на Агенцията по вписванията. От гледна точка на прозрачност и отчетност всеки би могъл да види актуалните документи на тази организация също там. Тези положителни неща по отношение на пререгистрацията не са малко!

Спасиана Кирилова: Положителна промяна е прехвърлянето на регистрацията на гражданските организации от окръжните съдилища в Агенцията по вписванията, защото това ще осигури по-лесни административни процедури и прозрачност на сектора. Отчетите, финансирането и проектите ще бъдат публикувани на страницата на Агенцията и ще бъдат достъпни за всички. Това реално ще гарантира прозрачност на сектора. Ще бъдат избегнати тежките процедури по регистрация на неправителствени организации, които пречеха на свободното развитие на сектора, пораждаха корупционни практики в съдилищата и демотивираха хората да упражняват правото си на свободно сдружаване.

Илияна Николова: Но има предложение между първо и второ четене от депутата Велизар Енчев: „Към името на юридическо лице с нестопанска цел, когато същото е представителство на клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, се добавя името „чуждестранен агент”.”

Маргиналия: Преписал го е от съответния закон на Путин.

Красимира Величкова: Преписал го е с редакция. Това, ако се приеме, ще значи, че организации като Save the Chidren[1] например – и редица други много полезни – ще трябва да са „чуждестранни агенти“. Това не е ли абсурд!

Илияна Николова: Но това, което мен ме притеснява, е превръщането на Съвета за развитие на гражданското общество според предложението на Менда Стоянова в нещо като цензор.

Както казахме вече, негови членове ще са 15 души, представители на НПО.

Красимира Величкова: Идеята за този съвет не беше държавата да структурира орган, в който да се събират само граждански организации. Ние не мечтаем да се събираме в Мраморната зала на Министерския съвет, за да си говорим, ние и без това го правим. Тя беше съветът да бъде опит за подобряване на дискусията между институциите и хората от гражданския сектор. Затова в първоначалното ни предложение замисълът беше да има представители на различни министерства, за да можем с тях да обсъждаме проблемите.

Илияна Николова: Тревожи ме ал. 5 от предложението на Стоянова: „Прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения.” Не е определено за кои организации става въпрос. Ако някоя организация е получила публично финансиране и съветът й преглежда резултатите – добре, но ако аз съм частна фондация, имам частни средства и финансирам други организации в рамките на закона, по силата на какво някой ще прави преглед на моите резултати?! Това би довело до други функции на този съвет, които не знаеш какви могат да бъдат в рамките на едно или друго правителство.

Красимира Величкова: Независимо дали една организация е в обществена или в частна полза, тя се отчита пред донорите си и пред Националния статистически институт, пред Регистъра в Министерството на правосъдието, а в много случаи и пред НАП. С други думи, съвсем не е така, че НПО-тата правят каквото си искат, а пък никой не ги проверява.

Извън регулацията, която има сега, в този законопроект се въвежда алинея, в която се казва, че някакъв съвет, без да е ясно по какви критерии и с каква цел, ще прави оценка относно смисъла от функционирането на дадена организация.

Илияна Николова: Това означава, че някой може да каже: „Според нас вие не постигате необходимите резултати и ние можем да предприемем други действия”. Така отваряме вратата на нещо, което не знаем какво е и което може да е много опасно.

От друга страна, как 15 човека, които работят нещо друго (защото е предвидено, че не получават възнаграждение за участието си в съвета), ще извършват всичките вменени им със закона неща? Записано е: „Дават становища по всички проекти на нормативни актове.” Как ще се случи това?!

Освен това този орган „координира и следи за изпълнението на стратегията. Предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов план за изпълнение на стратегията.”

Как съвет, който няма никакви правомощия, ще предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов план?!

И още: „събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства.” Това означава, че този съвет би трябвало да събира информация за всяка оперативна програма, а те са много, по която могат да кандидатстват граждански организации!

Тези 15 човека, които няма да имат администрация, ще трябва да съберат информация с цел определяне на ефективността на отпусканите пари. Как ще стане това чисто технически?! Вменени са задължения, които нямат особен смисъл. Например не се казва, че въз основа на тази оценка ще бъдат променяни политики или процедури за кандидатстване за финансиране.

Ето вижте следния текст: „Съветът … се състои от 15 членове, включително председател, които се определят с решение на Министерския съвет за срок от три години въз основа на прозрачна и състезателна процедура, която има следните етапи: публично оповестяване (…), предварителна регистрация на всички организации, които желаят да участват, номиниране на организации, кандидати за членове на съвета, избор на кандидати чрез гласуване на (…) регистриралите се.” Ако има 42 000 организации, какво става?! От тях има някои са в латентно състояние. Те могат с години да не правят нищо, но изведнъж могат да решат да кандидатстват.

Има опасност този съвет да се превърне в абсолютна говорилня от хора,

които дори и не знаят за какво точно са се събрали там. Ако няма ясни и точни критерии какво се очаква от този съвет, каква е процедурата за избор, значи се отваря вратата към нещо, което не знаеш никога към какво ще те изведе.

Красимира Величкова: Симулирането на дейности в това поле може да доведе до последици, които никой сега не може да си представи. Мисля, че още нямаме целенасочено желание за контрол, че не е опит през структури и финансиране да се контролира секторът, но ако дойдат на власт недобронамерени хора, тези положения в проекта могат да бъдат пагубно употребени.

Спасиана Кирилова: Страховете на много НПО дейци от внесените от Менда Стоянова и другите две дами поправки са напълно основателни, защото в България поне от десет години се случва нещо парадоксално: хората нямат доверие в една от най-важните части от гражданското общество – неправителствения сектор.

Предлаганите между първо и второ четене промени не решават основните проблеми на третия сектор.

 А те са: слабо гражданско участие, слаба популярност и почти никакъв имидж. Не доверие, а грешна представа за сектора като цяло. Често разминаване между дейността на организациите и интересите на хората. Недостатъчна прозрачност на дейността на някои неправителствени организации. Насоченост към политически, а не към граждански, икономически и професионални функции. Слаба структура. Липса на стабилна мрежа. Слабо въздействие върху обществото. Слабо отпор на властта, лошо взаимодействие с медии, частен сектор. Силна финансова зависимост от държавата. Липса на опит и традиция.

За тези проблеми отчасти си призна и държавата, защото още през 2012-а, по време на първото правителство на ГЕРБ, беше подготвена стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България за периода 2012 – 2015 година. Нищо от тази стратегия не е изпълнено, с изключение на предложените промени в закона за опростяване на процедурата по регистрация. Изразходването на държавните пари за гражданския сектор продължава, както в последното десетилетие, да е в хаос, при липса на правила и фаворизиране на едни организации за сметка на достъпа до средствата на други. Каква е логиката сега в 2016 г., отделни депутати да предлагат мерки от една недействаща поради изтеклия си срок Стратегия, която по време на действието си не е била възприета до край от субектът, който я е одобрил – МС? Отговорът е, няма такава логика, просто системата го допуска. Между първо и второ четене на законопроектите в НС се отваря една яма, в която всеки може да предлага каквото сметне за добре или каквото са го посъветвали лицата, които са го лобирали, лицата на които служи, които го финансират и т.н.

Получава се вечния парадокс – 5-6 НПО представители в съдружие с 4-5 народни представители се разпореждат със съдбата на близо 40 000 организации без дори да ги уведомят за това, камо ли да се допитат до тях. Колкото легитимни от гледна точка на НПО сектора са тези предложения, толкова легитимен пред тях ще е после състава на въпросния Съвет за развитие на НПО, неговите решения, толкова легитимен ще е и фонда за финансиране, подбора на проекти и т.н. Така секторът ще си остане в мъглата, в която по съмнителни начини оцелява през последните 15 години.

Илияна Николова: Според поправката Фондът, който ще бъде предоставен за НПО-тата, ще се управлява от тези 15 човека. Но очакването ни беше да бъде управляван от външен оператор. Сега в България има две чужди програми – Швейцарската програма и Програмата на Европейското икономическо пространство (т.нар. Норвежка програма). И двете там, където оперират, избират за разпределител на средствата външна организация. Има отворен конкурс на базата на някакви критерии и се избира оператор.

В България големият страх е как ще дадем на чужда на Министерския съвет или на Министерството на финансите организация да управлява средствата.

Дори в Унгария парите, които тяхната държава дава за финансиране на НПО-та, минават през външна организация, избрана чрез конкурс, защото има опит да разпределя средства (да обяви конкурс, да направи оценка, да е остатъчно отчетна). Съветът по-скоро би трябвало да определи критерии и да избира оператор, отколкото сам да се занимава с това. Много лош прецедент е финансирането на Фонда за научни изследвания. Там има постоянни скандали, защото в него се създават лобистки интереси от вида „днес аз гласувам за теб, но утре ти ще гласуваш за мен, когато аз кандидатствам”.

Красимира Величкова: Очевидно е желанието на държавата всичко да бъде централизирано, да има тотален контрол върху всичко. Така е във всички области на обществения живот.

Например аз съм член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца и мога да дам един положителен пример. Съветът взема решения за подкрепата на едно или друго дете, кандидатствало за лечение в България или в чужбина. Той се състои от лекари-експерти и хора от граждански организации и медии, които гарантират първо, че фондът работи добре и второ, че има обратната връзка с обществото, да алармират, когато има проблеми, а не всичко да бъде скрито. Това е обществен съвет, който работи добре и от него има смисъл. Функциите му обаче са много ясно дефинирани.

Илияна Николова: Предложен по този начин в проекта, Съветът измества функциите на НПО-тата, които трябва да бъдат коректив на държавата. Това е голям проблем.

Маргиналия: Сега приетият на първо четене проект, заедно с предложенията за поправки на Менда Стоянова и колеги, на Велизар Енчев, на депутати от БСП, отиват в Комисията по правни въпроси, където ще се обсъждат и след това ще се предлагат на пленарната зала. Но някои от нещата, които се държат в тези предложения, са много опасни. Как може да се противодейства?

Красимира Величкова: Нямаме много полезни ходове. Следим дневния ред на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, за да можем да присъстваме на заседанието, когато се дискутира законопроектът. Разговаряме с депутати как би могло да се въздейства, но всъщност предложението на управляващата коалиция се съдържа в проекта, внесен от Менда Стоянова и другите две. Предложения за промени можеха да се внасят само от народни представители, но срокът за това изтече. Сега предстои само дискусия кои текстове да бъдат приети, респективно каква да бъде точната редакция на приетите текстове, и кои да отпаднат.

В теорията за гражданския сектор има няколко основни концепции.

Първата е англосаксонската. Според нея функцията на гражданското общество е да бъде коректив на държавата. Тя се състои в това хората да въздействат за промяна на политиките.

Втората концепция е Скандинавският модел. Тя предвижда държавата да е доминираща и подкрепяща с ресурси и регулация, но да не участва в управлението, а да остави независимостта на гражданските организации. Работят заедно, но ролята на гражданските организации е да посочат проблеми, които не са видени от държавата, да покажат добри решения, които тя да реализира широко, защото нито една НПО не може да действа с мащабите й. Ето пример. Фондация „Искам бебе” отвори темата за репродуктивното здраве и бяха финансирани двойки с проблеми, но парите стигнаха само за 10-15 двойки. Когато държавата разпозна това като проблем, създаде Фонд „Ин витро”, който е с много по-голям бюджет. Такъв е смисълът на взаимодействието.

Друга е ситуацията в страни като Италия и още повече Русия, където държавата контролира изцяло дейността на гражданския сектор, там се случи нещо друго, от което се опасяваме. Там държавата иска да управлява целия ресурс, включително и съществуващия частен ресурс в неправителствения сектор. Например през 2001 г. в Италия бяха предложени няколко законопроекта, в които задължително в бордовете на фондации, които разпределят средства, влизаха представители на местната власт, и то с мнозинство! Тези проекти не бяха приети поради намесата на Конституционния съд в Италия. Мнението ми като човек, който от 15 години е в гражданския сектор, е че функцията ни е да бъдем коректив, защото има много неща, които не функционират добре, а в неправителствения сектор има изградена експертиза да показва правилните решения и постройка на системата.

И обратното, ако съвсем се отделим от държавата, без опити за взаимодействие с нея, много трудно бихме постигнали промяна.

Маргиналия: Функцията на коректив на неправителствените организации в началото на т.нар. „преход“ беше доста силна, но през последните десетина години замря. Това, за което говорим, по-скоро е добро пожелание. Ако предложеният проект на ГЕРБ мине, за функцията на коректив ще говорим вече в минало време.

Илияна Николова: Преди приемането на България в ЕС финансирането на организации идваше през чужди донори, които отделяха малко пари за демокрация. Но след като влязохме в него, на практика по-голямата част от НПО-тата се превърнаха в доставчици на социални услуги. Големият проблем е, че няма механизъм, подкрепящ организациите, които застават зад важни каузи, свързани с човешките права, че няма възможности за финансиране на гражданско участие за извършването на промени. Все повече организации, поради това, че се превърнаха в доставчици на социални услуги, са зависими от властта, независимо коя е тя – национална или местна (в повечето случаи местна).

И друг важен проблем – в почти цяла Източна Европа най-голямата подкрепа за сектора идва от англосаксонския тип демокрация и либерална икономика. Затова нашите НПО-та са много подобни на тези от Великобритания и от САЩ. Те не са типичните за Германия например, но и нейните проблеми са съвсем други.