Всяко шесто дете, настанено в кризисен център, няма достъп до образование

Практиките при настаняването и достъпа до образование се очертават като най-сериозните проблеми, свързани с кризисните центрове за деца посочва нов доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК). Това е третият тематичен доклад на БХК за правата на децата в кризисните центрове в България.

Според изследването липсва бърз съдебен контрол върху настаняването на деца в кризисни центрове. Българското законодателство изисква разглеждане и произнасяне от съда в едномесечен срок, което според международните стандарти е твърде дълго, но данните показват, че дори и този срок не се спазва от институциите. Изследването на БХК открои 79 проблемни случая (27%) в съдебното настаняване.

Реално съдебната санкция се оповестява два – три месеца след административното настаняване на дете в кризисен център. Все още има случаи, макар и единични, на непредоставени съдебни решения. Докладът препоръчва изменение на законодателството, така че съдебното решение да се предоставя в срок от една седмица от датата на настаняване в кризисен център. Бързият съдебен контрол е важен за предотвратяване на произволни настанявания за дълги периоди.

Максималният престой в кризисен център е шест месеца, който се определя като прекалено дълъг и деформира ролята на една услуга за специализирана интервенция – превръща кризисните центрове за специализирана подкрепа на деца в рискова ситуация в приюти. Оптималният период на въздействие и преодоляване на кризисна ситуация според специалистите е не повече от шест седмици. От общо 289 деца, преминали в периода 2015/2016 г. през кризисен център, само в 29 от случаите (един от десет) децата са останали в кризисния център за срок от един месец.

Според ръководителите на посетените кризисни центрове твърде голям акцент се поставя върху резидентния характер на услугата, а не върху специализираната интервенция и индивидуалната подкрепа (психологическа, юридическа, социална), която се очаква да се предостави на дете в ситуация на криза, особено в случаите на спешно настаняване. Една от основните препоръки на доклада е за по-прецизно нормативно дефиниране на профила на услугата и акцент върху кризисната интервенция и целенасочена работа за подпомагане на жертвите на тежки форми на насилие, а не върху подслона. Образованието е от ключово значение за законността на пребиваването на деца в кризисните центрове. 17% от всички настанени в 15 от кризисните центрове в страната през 2015/2016 г. са останали без достъп до образование. Това означава, че всяко шесто дете е отпаднало временно или трайно от образователната система по причини като стереотипи и негативни нагласи към проблемните деца, незаинтересованост от страна на институциите, бюрократични пречки като непредоставяне на документи, нормативни дефицити и др.

Наблюденията на БХК сочат, че преобладаващият дял от децата са с много слаба грамотност, която не отговаря на завършеното образователно ниво – деца в седми и девети клас четат трудно, не могат да пишат, нямат основни знания и елементарни умения. Децата, които са отпаднали от образователната система преди настаняването в кризисен център, са в повишен риск от това, да не бъдат регистрирани след настаняването в кризисен център.

В доклада се посочва, че за да се преодолее този проблем, е необходим ясен ангажимент и поемане на отговорност от страна на Министерство на образованието чрез гарантиране на индивидуална и самостоятелна форма на обучение за трайно отпаднали от образователната система деца в риск, системен контрол над образователните услуги в кризисните центрове, драстично скъсяване на срока за отписване/записване в ново училище на децата, жертви на насилие, и не на последно място – отпадане на нормативното ограничение за деца в кризисна ситуация, според което 30 дни преди края на учебната година е невъзможно прехвърляне в ново училище.

ИЗТЕГЛЕТЕ ЦЕЛИЯ ДОКЛАД.

Истории на деца, настанени в кризисни центрове

Е., на 17 години – многократно настаняване в кризисен център без достъп до образование

В социален доклад от 7 март 2016 г. е записано, че Е. е „включена в регистър за деца под специална закрила на 4 февруари 2014 г.“ Водещият случая социален работник уточнява в доклада си, че родителите на детето са разделени и момичето живее с майка си. Е. бяга от дома и е обявена за издирване, след което е настанена в дом за деца, лишени от родителска грижа. През април 2014 г. бабата и дядото на Е. по майчина линия декларират съгласие детето да бъде настанено за отглеждане в семейството им. Два месеца по-късно е подаден нов сигнал за издирване на момичето и така тя е изпратена кризисен център, където „претърпява инцидент“ – така е определен опитът на Е. за бягство, при който момичето скача от третия етаж на сградата. Настанена е за лечение в болница заради тежка травма на гръбначния стълб и натрошени пети. Момичето е върнато в София при майка си, но бягствата от дома продължават. След няколко настанявания в различни институции, връщания у дома и нови бягства през лятото на 2016 г. Е. е върната в кризисен център. По данни на екипа на центъра момичето пристига без пълна документация за настаняване: не е отразено състоянието на Е. – установена бременност; не са предоставени и документи за завършена степен на образование и за преместване в друго учебно заведение. По време на посещението на БХК в центъра на 30 септември 2016 г. момичето бе настанено в болница за прекъсване на бременността. Установен бе и още един проблем: Е. не посещава училище по време и на престоя си в кризисния център. Първоначално причината е установената бременност и предприетата интервенция за прекъсването ѝ, но почти месец след изписването и възстановяването ѝ тя все още не е записана на училище. Причината е липсващото в досието на детето удостоверение за пренасочване в ново учебно заведение.

Л., на 15 години – липса на бърз съдебен контрол върху настаняването

Момичето е настанено в кризисен център на 08 март 2016 г., с административна заповед, която е оставена пет месеца без съдебна санкция – до деня на наблюдението на БХК през август 2016 г. Причината за настаняването в кризисния център е физическо насилие – побой. Заради системни бягства от дома Л. е била бита от баща си. Майката е в чужбина от години. Л. живее с баба си и с дядо си. Физическото насилие над момичето е упражнявано от страна на бащата, при посещенията в дома на родителите му, с които живее Л.

Л. е ученичка в 10 клас, като заради голям брой отсъствия през учебната 2015/ 2016 г. е записана в самостоятелна форма на обучение. В момента на посещението на БХК в кризисния център бе посочено, че детето се подготвя за юнската поправителна сесия.

Н., на 13 години – проблемно настаняване

Малолетният Н. повтаря пети клас през учебната 2015/2016 г. Извършва два суицидни опита през април 2016 г. След консултация с психиатър на момчето е поставена диагноза: „разстройство в поведението“. Назначена му е медикаментозна терапия.

Данните сочат, че Н. не е бил жертва на насилие или трафик, а е с установена от специалист диагноза, която е решаващата причина за състоянията на криза, в които изпада. Настаняването в кризисния център е било изненада и за майката, и за детето, по данни на екипа на кризисния център, приел Н. Майката е настоявала момчето да бъде хоспитализирано в лечебно заведение, а не в социална услуга от резидентен тип.

Детето заяви пред изследователя на БХК, че не желае да живее в кризисния център. В документацията на кризисния център не бе намерен документ, който да потвърждава желанието на детето и майка му за настаняване в услугата.

Случаят е пример за нарушение на основанието за настаняване в кризисен център за деца, жертва на насилие. На 18 май 2016 г. настаняването в резидентната услуга е обжалвано пред съдебна инстанция от майката на момчето. След намеса и на Омбудсмана момчето е изведено от кризисния център.

Още истински истории на деца, настанени в кризисните центрове, ще намерите в самия доклад.

ИЗТЕГЛЯНЕ НА ДОКЛАДА