Трябва ли всяко НПО, наравно с банки и нотариуси, да бъде задължен и отговорен субект по Закона за мерките срещу изпиране на пари?

В днешно време безспорно е необходимо предприемането на адекватни мерки за предотвратяване и ограничаване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Дали обаче гражданските организации крият риск за стабилността на финансовата система?! Оправдани ли са задълженията, предвидени за целия НПО сектор, в контекста на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма?! Отговорът на тези въпроси, според нас, е Не.

На 10 май бе публикуван за обсъждане проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари. Въпреки настъпилите промени в международните стандарти и европейското право (които всъщност налагат приемането на нов закон), българските институции, изработили проектозакона, изпускат една съществена промяна, а именно - използването на подход, основан на оценката на риска и прилагането на мерки, съизмерими с установените рискове. Без да бъде приложен този подход, включването на всички ЮЛНЦ като задължени лица по новия закон и засилването на мерките, които те следва да прилагат при работата със своите партньори, остава необоснован.

Предвидените в законопроекта задължения на ЮЛНЦ включват:

• Приемането на Вътрешни правила, като ДАНС ще разработи примерни такива, които ще бъдат задължителните минимални стандарти, а не само пример как да изглеждат такива правила (както би трябвало да бъде с едни примерни правила). Освен това, съдържанието на тези „примерни" правила не е законово уредено, което създава риск то да бъде доразвито от страна на ДАНС и да включва още допълнителни изисквания, които ще бъдат без законово основание;
• Идентифициране на своите клиенти (за ЮЛНЦ това означава и дарители): физическите лица – с копие на личната им карта; юридическите лица – с копие на актуално състояние или друг документ, както и идентифициране на представляващите ги – отново с копие на лична карта;
• Идентифициране действителния собственик на юридическите лица-клиенти;
• Идентифициране произхода на средствата, които получават;
• Определяне дали техните клиенти действат от собствено име или за сметка на трето лице;
• Извършване на собствена оценка на риска и т.н.
  

Ние като организация, работеща в НПО сектора от 16 години и занимаваща се с темата през последните няколко години, се обявяваме против определянето на всички ЮЛНЦ като задължени лица по Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари. Заедно с няколко партньорски организации подготвихме становище с конкретни аргументи и основания защо ЮЛНЦ трябва да отпаднат като задължени лица по ЗМИП.
 

Становище относно Проект на Закон за мерките срещу изпирането на пари

Ние не искаме подобно законодателно решение да обезкуражи гражданската активност и, на практика да доведе до ограничаване правото на сдружаване у нас. За да разберат властите, че този въпрос е от съществено значение за всички граждански организации и за цялостната среда, в която работим, е необходимо да обединим усилията си.

До 9 юни можете да:

• Подкрепите подготвеното от БЦНП, Национална мрежа за децата, Форум гражданско участие, Български дарителски форум, Институт за пазарна икономика, Европейски институт и Център за изследване на демокрацията становище като изпратите имейл на info@bcnl.org с посочени име на организацията и на представляващия,  за да станете една от подписалите го организации;

• Напишете коментар или становище на http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2676 или го изпратете на fid@dans.bg.

Разчитаме на вашата подкрепа!