Не поправки, а нов закон за висшето образование

Законът за вис­шето образование, приет през 1995 г. и поправян 44 пъти, включително и през 2014 г., съдържа редица погрешни постановки и остарели концепции и на практика не е ефективен. Затова през юни мини­стер­ството на образованието и науката внесе проект за промени, а в последно вре­ме в Комисията по образованието и науката в Народ­ното събрание депутати от различни парламентарни групи депозираха още няколко законо­проекта. Всичките те имат за цел да променят само някои отделни текстове, които поначало не са добре и яс­но написани. Редакциите, които се предлагат, обаче в повечето случаи не могат да решат кардиналните проблеми. Очевидно е назряла необходимостта от разработването на един изцяло нов закон, който да трасира методиката за устой­чиво развитие на образователния процес и подготовката на необходимите специалисти с креативен начин на мислене.

Важен аргумент за това е как да се нормира и субсидира

научно­изследо­ва­тел­ската работа във висшите училища

като ефективна съставна част от тяхната дейност. В сегашния закон е посочено, че предмет на дей­ността на вис­шето училище е подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания, повишаване квалификацията им и развитие на науката, културата и инова­цион­ната дейност.

Но не е прецизирана връзката с академиите и научните институти. Вероятно поради това в един от предложените проекти се предлага създаването на "научноизследователски университети" с институти, в които е концентрирана научната дейност. Работещите в тях преподаватели се занимават активно с научни изследвания и могат да бъдат осво­бождавани от преподавателски занятия дори до 5 години, докато траят изследванията. В същото време те получават търговски права да продават получените от тях научни резултати на па­зара.

Вероятно това предложение се основава на погрешно разбран модел, съществуващ в САЩ и в някои европейски страни, при който научни институти са включени към университетски центрове. В нашия случай обаче внесеният проект никак не съответства на фиксираната в закона същност на висшите училища като школа за подготовка на високо­квали­фи­ци­рани специалисти в различните области на науката, културата и стопанството. Поради това той и не минава в Народното събрание, тъй като загърбва основната характеристика на успешните университетски форми в развитите страни –

пълно съответствие между преподаване и научни изследвания

Именно на тази база трябва да се разработи този проблем и в нов закон.

Сега е необходимо най-вече университетите с поливалентни направления на обу­че­ние да се отделят от специа­ли­зи­раните в дадена научна област, както е в редица евро­пейски държави. Съвсем правилно ексминистър Танев определи, че "не е възможно да има уни­вер­­ситет по "едно не­що" и това състояние на хаос "е доста добре използвано от редица печа­тар­ници на дипломи". От друга страна кандидат-студентите по-лесно ще се ориентират към же­ланата специалност като знаят в каква научна и стопанска област дадено висше училище под­готвя квалифицирани спе­циа­листи.

За да се повиши нивото на образователния процес е много по-важ­но превръщането на всички висши училища

в национални цен­­тро­ве за обу­че­­ние и научна дейност

В тях препода­ва­тел­ската ра­бо­та се съчетава с на­уч­ни из­следвания, фундаментални или при­ори­тет­но ориен­тирани към ре­ша­ване на конкретни про­из­вод­­стве­ни проблеми. В резултат на това пре­ди всичко ще се съз­да­­дат условия за устойчиво професионално научно разви­тие на пре­подава­телите. А те ще запознават студентите с най-новите научни по­стижения в съответните специалности. В същото време ще може по-пълно да се използва и техният научен по­тенциал за решаване на реди­ца важни и актуални за страната при­ложни проблеми. Неслучайно Нобеловите награди за световни научни постижения в повечето случаи се присъждат на преподаватели.

За да се постигне тази цел обаче висшите училища трябва да бъдат сериозно ре­орга­ни­зи­ра­ни и предметът на тяхната дейност строго определен. Това може да стане най-добре чрез един нов закон. Основните струк­тур­и трябва да бъдат фа­кул­те­тите, ориентирани към дадено научно направ­ление, характерно за висшето училище, а необходимият за учебния процес мини­ма­лен брой преподава­те­ли заемат щатни бройки във факултетите, където те извърш­ват и своята пре­пода­вателска и научна дейност. Там се провежда и обучението на студентите по различ­ните спе­циалности, свойствени за научното направление на дадения факултет.

Самите Фа­кул­­тети трябва да бъдат изгра­де­ни от ка­тедри, които отго­ва­рят за органи­за­цията и про­вежда­нето на учеб­ния про­цес. От своя страна ка­тедрите трябва да бъдат образу­вани от научни лаборатории, в рамките на които преподавателите про­веждат на­уч­но-изследователска работа в тематичното направление на катедрата. Чрез тях ще се разкрие и възможността университетите активно да участват в ра­ботата по научно-при­ложни проекти съвмест­но с други сто­пан­ски и научни организации (напр. инсти­тутите на БАН), както да се включват и в състава на High-Tech пар­кове или да формират посочените в законопроекта модни клъстери и по този начин да получават и проектно финансиране на грантов принцип, без да е необходимо да създават търговски дружества. От друга страна образованието не е стока и при обучението не могат да се използват пазарните принципи. Пре­връщането на студен­тите в клиенти, които искат да получат по най-лесния, най-евтиния и с най-малко усилия търговски продукт – дипломата, е харатерният белег на макдона­лизацията на образователния процес.

Кариерното раз­ви­тие на препода­ва­те­лите

във висшите училища и университетите за­дъл­жително трябва да става въз основа на постиг­на­тите от тях кон­крет­­ни научни ре­зултати и след оцен­ка (вкл. и от студентите) на преподавателската им работа – педа­гогически умения, разработени учебни програми, написани учебни пособия и др.

Много е важно в на­учните изследвания да бъдат привле­чени и сту­ден­ти­те

най-вече тези от ма­ги­стърската сте­пен, като обуче­нието им за­дъл­жи­тел­но да за­върш­ва с дип­ломна работа с ори­ги­нални науч­ни при­носи. Така студен­тите ще по­лу­чат по-добра под­го­товка като спе­циа­листи в научната си област и ще се развият креативните им способно­сти. Това ще доведе и до по-добри условия за по-бързото израст­ва­не на млади­те кадри, което ще намали стремежа на младите специалисти да на­пускат стра­на­та и те ще могат успешно да се реа­лизират про­фе­сио­нал­но у нас.

Всички висши училища, в които няма условия за научни изследва­ния по­ра­ди лип­са на съвременна материална база, отсъствие на изследователски капацитет на пре­по­­да­вателите или отказ от работа по научно-изследователски проекти с приложен харак­тер автома­тически трябва да отпаднат от системата като по този начин безпроблемно ще се намали и ненор­мал­но големият брой на университети у нас.

Авторът проф. д-р Александър Добрев е от факултета по химия и фармация на Софийския университет "Св. Кл. Охридски"


Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography