Седем насоки за успешно сътрудничество между граждански организации и малки и средни предприятия

Как малките компании разбират и прилагат корпоративната социална отговорност? Имат ли ресурси да помагат за решаването на обществени проблеми? Отговори на тези въпроси дава първото за България емпирично изследване, което  обхваща 309 малки и средни компании у нас и проследява факторите, практиките и крайните резултати от КСО дейностите им в периода 2012 – 2014 година. Негов автор е д-р Марина Стефанова, дългогодишен експерт и изследовател на КСО в България.

НПО Порталът потърси Марина, за да ни разкаже повече за това как малките и средни предприятия (МСП) възприемат гражданските организации, разпознават ли ги като партньор в своите общественополезни дейности, как да ги спечелим като партньори за каузите си.

Насоките, които тя дава  в този текст за някои колеги вероятно са азбучни истини и стандарт на работа, когато става дума за сътрудничество с бизнес, но ценното в тях е, че те са послание директно от извора – от онези над 300 предприемачи, с които Марина се е срещнала и говорила в рамките на изследването.

Милиони страници в интернет са посветени на Корпоративната социална отговорност, десетки са обученията у нас за сътрудничество на НПО с компании. Често обаче традиционното представяне на успешни примери от Америка или Европа се посреща със скептицизъм – „това може и да работи там, но при нас е по-различно“. Именно от Марина можем да разберем повече за нашата действителност, при това не за големите компании с установени и популярни социално отговорни политики, а за доста по-невидимите нагласи на средния и малкия бизнес, вкл. микропредприятията.

1. Първи контакт

Марина разказва, че в повечето случаи тези предприятия не разбират какво е това граждански сектор, а самата концепция им звучи странно. Затова при първия контакт за търсене на подкрепа гражданската организация трябва да започне с много ясно обяснение с какво е полезна и за кого. „За тях нашите каузи понякога са мистични, наивни, винаги идеалистични и е изключително важно, когато се срещнем с тях, да бъдем конкретни, приземени в подхода си, да съумеем да защитим професионализма в това, което правим, да изразим нашата полезност и ефективност в първите три изречения. Изречения от вида - ние сме граждански организации, които се борят за правата на човека и благодарение на нас светът е по-добро място за живеене са абсолютно неуместни“ – споделя тя.

Подходът, който би работил, е много по-неформален контакт, по-непретенциозен, понякога по съседски. Например: „Знаете ли, че в кварталното ни училище тоалетните са в много лошо състояние. Вашите деца там ли учат, а може би на служителите ви? Ние имаме кампания, с която искаме да подобрим условията там…“. Целта на първия неангажиращ разговор е да скъси дистанцията. Да съумееш да влезеш в ежедневието на предприемача, защото той е изключително ангажиран с бизнеса си и трябва да види ясно връзката си с това, за което чукаш точно на неговата врата.

2. Подготовка за първа среща

При големите компании това е сравнително лесно – отваряме интернет страниците им и виждаме какво подкрепят и как работят с граждански организации. При МСП този подход обаче в повечето случаи е труден, защото такава информация почти не намира място на техните сайтове, ако въобще имат такива. Тогава какво правим?

„Ако съм си набелязала някой малък бизнес, например борса за строителни материали в квартала ни, но не знам нищо за тях, аз бих ги наблюдавала един-два дни. Ще мина няколко пъти да видя имат ли клиенти, правят ли оборот, самата аз ще им стана клиент, ще се опитам да разбера кой взема решенията. Бих попитала познати знаят ли нещо за тях. След това е малко по-лесно да кажеш: „Бяхме ваши клиенти, но сега идваме по повод на това, че в съседното на вас и на нас училище тоалетните се нуждаят от сериозен ремонт. Ние като НПО сме се заели да им помогнем, дали бихте ни подкрепили с материали, средства, труд или с отстъпка, както имате възможност“ – дава пример Марина. В такъв разговор ще последва и въпросът от страна на предприемача „а вие какво можете да направите за нас“, който пък отваря други врати.

В този подход се търсят общите интереси, представя се ясен, видим резултат, който по директен или индиректен начин засяга и нашия предприемач. Идеята е, че всички ние споделяме общо пространство с други хора и всички имаме интерес то да бъде по-хубаво – за нас,  за децата, за родителите ни, за целия  квартал, селото, града и т.н.

3. Преди да потърсим подкрепа

Всеки, който се занимава с фондонабиране, знае колко по-лесно е да търсиш подкрепа, когато си познат като организация или като професионалист. Една малка организация трудно може да разчита на медиите за своята популярност, особено когато става дума за дейност в квартала или друга малка общност. Съветът на Марина е такива НПО да използват всички местни инициативи като възможности да разказват за каузите си. На сбирка в читалището, на родителска среща, на празник на кметството или районната община, друга вид формални и неформални срещи в квартала.

„Трябва непрекъснато да се движим между хората със своите каузи и професионализъм“, казва тя. „…Ние сме вашите съседи, работим през две преки, правим това и това и ще се радваме да ни гостувате, за да видите с какво се занимаваме“.

Според нея е важно е също да споменаваме, че не сме единствените в района, че работят и други колеги, които се занимават с други проблеми – възрастни хора, младежки въпроси, околна среда, животни. „Не можем да градим гражданско общество, ако не информираме хората за него. И ако в бизнеса отделните фирми се конкурират, то ние в гражданския сектор трябва да сме солидарни помежду си и да показваме полезността не само нашата, но и на колегите в нашата област или регион, квартал. От това печелим всички“ – убедена е Марина.  

4. Шест неща, чрез които ще направим добро впечатление

• Да се държим професионално и равнопоставено. Да не тръгваме като за милостиня. Да казваме ясно, конкретно и без излишни претенции с какво сме полезни. С разбирането, че и те и ние сме необходими на хората, всеки по своему с това, което прави.

•  Да сме информирани предварително за дейността на фирмата, като не разчитаме само на информация в публичното пространство.

• Да отидем с ясно икономическо остойностено предложение и то в два варианта – по-разширен и по-съкратен. Може да попаднем на фирма, която няма възможност да ни помогне със средствата, които търсим, но пък има големи партньори, на които е готова да разпрати писма за подкрепа. Може да попаднем на човек, който мисли мащабно и иска да се включи в нещо по-голямо от това, което предлагаме. Марина споделя, че е имала случаи, в които бизнес партньори са били готови да дадат повече, отколкото тя е била подготвила като предложение.

• Реалистични очаквания и по-скромни предложения в началото. Не можем да очакваме, че едно малко или средно предприятие ще плати разходите ни за офиса и заплатите, но е реалистично да преговаряме то да поеме заплатата на ключов служител за известен период от време – например на рехабилитатор, ако сме организация, която работи с хора с физически увреждания.

• Да не забравяме да попитаме дали има нещо, с което ние бихме могли да им бъдем полезни. „Това вълнува ли ви като тема или има нещо друго, за което можем да ви помогнем?“.

• Да спазваме бизнес правилата - когато обещаем нещо, да го изпълним качествено и навреме. Да поставяме задачите в срокове, които да спазваме. 

5. Когато срещнем скептицизъм

Марина разказва, че в срещите си с малките и средни предприятия често е срещала скептицизъм по отношение на гражданските организации, но за нея по-голям шок е било недоверието, което е видяла от бизнес към бизнес, от потребител към производител и обратно. „Цялото ни общество е заразено от липсата на доверие. Живеем с постоянната мисъл, че някой иска да ни измами. Гражданските организации „крадат", бизнесът „лъже" и „крие данъци", държавната администрация е „мързелива", медиите са „купени от някого". И чуваш едно и също отвсякъде. От тези обобщения и клишета можеш да избягаш, когато говориш експертно и за конкретен проблем, когато предлагаш конкретно решение и търсиш подкрепа от точно тази фирма, защото…“ – казва тя.

Аз самата често съм чувала организации да казват, че бизнесът не ги разбира и не ги подкрепя. Попитах Марина дали сред тези над 300 изследвани предприятия е срещнала напълно неангажирани фирми. „Срещнах много оцеляващи предприемачи, но не срещнах такива, които да не подкрепят нищо и никого“ – отговаря тя.

Според нея на фирмите е също толкова трудно, колкото и на гражданските организации. Всеки месец те трябва да осигуряват заплатите на служителите си, да обслужват кредитите си, да внасят данъците си, да плащат на доставчиците и партньорите си. Освен всичко това между фирмите има задлъжнялост. „Ние не подозираме за техните проблеми, а те не са по-малки от нашите. Но пък без да попитаме, няма да знаем дали са отворени за сътрудничество“  – казва тя. И съветва никога да не се отказваме. Отговор „не“ не означава не завинаги. Може би точно това предложение не им допада, или не се интересуват от точно този регион, или не сме направили подходящата връзка между техния бизнес и нашата кауза.

6. Тенденция

Децентрализацията на бизнеса и аутсорсингът от столицата към останалитге региони е реален процес, смята Марина. А даренията са винаги по-видими в по-малката общност, отколкото в София, където е „пренаситено" и с каузи, и с информация, и с партньорства между НПО и бизнес. Според Марина малките населени места стават все по-важни дори за големите компании, когато подкрепят нещо, защото там „отпечатъкът“, който оставят, се вижда веднага. Социалните им инвестиции на местно ниво влияят директно върху средата, в която фирмата, клонът или филиалът функционира, върху бъдещите и настоящите й клиенти, служители и доставчици.

7. Да имаме предвид

Марина посочва три основни фактора, които биха могли да повлияят върху решението на едно МСП да подкрепя каузи:

• Активна подкрепа от страна на собствениците. Добре е те да бъдат привлечени лично, защото от тях зависи дали ще увлекат след себе си и служителите.

• Оценката на клиентите. Почти всички фирми, участвали в проучването на Марина, казват, че е много важно дали клиентите им оценяват тяхната подкрепа за дадена кауза и дали и това ги кара да се върнат отново при тях.

• Алтернатива на парите. Не бива да се забравя, че в партньорството между две малки организации финансовите средства не са единствената разменна монета. Има много други начини, по които те биха могли да си бъдат полезни.
  

 Снимка: Марина Стефанова