Да пазим достойнството на децата

В сутрешен блок на национална телевизия тече репортаж с участници  родители, директор, учители и  деца. Действието се развива в училищен двор. Разисква се поредния случай на насилие в българско училище. Лагерите са два – виновни и потърпевши. Разговорът на живо е придружен с кадри от класната стая, които „илюстрират" насилието. Лицата на децата, участвали в боя, са „прикрити". Потърпевшите деца пък свидетелстват на живо. Репортажът продължава няколко минути. Моменти от него се показват и в новинарските емисии на телевизията. Обществото е информирано. Възмутено, също.

„Медиите ще си тръгнат, но децата – и провинилите се и потърпевшите – ще останат сред съучениците си, сред приятелите си, сред съгражданите си.  Всяко със своите чувства – вина, гняв, срам, объркване. И със съответния етикет – престъпник, жертва. Целият град ще говори за тях, прикриването на лицата ще ги направи анонимни само за широката аудитория, но не и за местните хора, които ги познават" – коментира Георги Богданов, директор на Национална мрежа за децата.

„Да, подобни проблеми трябва да се отразяват от медиите, да се говори за тях в обществото. Но по-информирани ли стават зрителите, когато им се показват децата, по-ясно ли става защо се е случило това и как може да се предотврати в бъдеще? Не! Това трябва да бъде разговор между възрастни. Не можем да казваме на децата кое е добро и кое лошо, като ги „линчуваме“ публично по телевизията.Ние възрастните учим децата как да бъдат добри граждани и как да живеят в обществото. В хода на това учене им е позволено да допускат грешки. Но да ги посочваме по този показен начин е много болезнено за тях. Даваме ли си сметка, че провинилите се деца вероятно имат нужда от помощ? Знаем ли каква е тяхната история? Даваме ли си сметка как излагането на показ на детето с неговата лична история и/или тази на семейството му ще бъде посрещнато от неговите приятели и съученици, как след това ще намери отново своето място в училище и в неговата си среда?“ – коментира Георги.

Национална мрежа за децата (НМД) е организация, в която обединява над 140 граждански организации от цялата страна, които работят за и с деца и семейства. Десетки са случаите на неетично медийно отразяване на новини, свързани с деца жертви на насилие или други престъпления. НМД е изразила публични становища за несъгласие проблемите да се отразяват по този начин и е изпратила 10 официални писма през последните години до Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, както и до конкретните медии. В тях организацията заявява, че е недостойно и неетично да показваш дете жертва на престъпление, да разкриваш самоличността му, да посочваш къде живее, да го разпитваш и да го караш отново и отново да преживява  болката.

За съжаление това продължава да се случва. Описаният в началото случай е от преди два дни. Новините и снимките се тиражират от медия в медия. Форумите гъмжат от заклеймяващи и расистки коментари, заплахи към директор и учители, „експертни оценки“ как много бързо нещата могат да се оправят, какво е било едно време, намесват се и политически пристрастия. И така ще бъде всеки следващ път. В един от репортажите дори е поканен за участие Динко Вълев – изключително спорна фигура, известна в публичното пространство предимно с извършването на актове на насилие, саморазправа с мигранти и език на омразата.

Причината за тази повторяемост на медийните сюжети според Георги Богданов е в прекъснатия разговор между медиите, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Съвета за електронни медии (СЕМ) и гражданските организации. Прекъснал е още преди три години – точно от толкова време не е подписван документът, уреждащ тези въпроси – Критериите за защита на децата от вредно съдържание в медиите. Документът трябва да бъде подписван всяка година от СЕМ, ДАЗД и големите телевизии. През тези години НМД алармират нееднократно и ДАЗД, и СЕМ за този проблем, но безуспешно.

Темата за децата в медиите се усложнява, след като в края на миналата седмица стана ясно, че СЕМ готви промени за либерализиране наКритериите за защита на децата от вредно съдържание в медиите.

Какво на практика ще се случи, ако те бъдат приети?

Мотивите на СЕМ са свързани с необходимостта от осъвременяване на Критериите за оценка според динамично развиващата се медийна средаи необходимост от съвместна грижа – не само на институции, но и на родителите и бизнеса.

Според Георги не е нормално в среда, в която от три години не се спазва Закона за радио и телевизия, да се предлагат подобни промени.

„Не може да има обществен интерес, по-висок от този да пазим достойнството и правото на личен живот на децата“,  е краткият му коментар.

Според него правото на личен живот на децата е много важна тема и от възрастните зависи да пазим това тяхно право. Георги обяснява, че когато си обект на публично внимание в ранна възраст, можеш да кажеш неподходящи за случая неща, да станеш смешен и обект на подигравки от страна на съученици си, например. А те могат да злоупотребят с това, да започнат да те отхвърлят и постепенно да те превърнат в аутсайдер. 

„Трябва да заснемаме децата по достоен за тях начин. Това важи за всеки човек. За съжаление с готвените промени от СЕМ се връщаме години назад“ – казва Георги. Според него българските телевизии трябва да видят практиките в други европейски държави, да видят как подобни въпроси се отразяват там, да видят колко различни начини има да се направи интересен репортаж, без да се показват децата и да се разкрива самоличността им.
Снимка: Георги Богданов, НМД

Отговорността на родителите и специалистите

В разговора ни става дума и за друг случай. Дете от малко населено място, жертва на изнасилване, бива разпитвано в телевизионно студио, в присъствие на  родителите си.  Детето е подканвано от водещите да обясни какво и как точно му се е случило. Родителите са също в студиото, но според Георги те не са осъзнавали каква вреда нанася този разпит пред камера на психиката на детето. В противен случай не биха го допуснали. Но не бива да виним само родителите. В такива случаи трябва да се намесят професионалистите – социални работници, лекари, учители, журналисти – които да гарантират правото на неприкосновеност и достойнство на детето. И да алармират, когато е нарушено, защото именно те са обучавани как да пазят детските права, независимо дали децата или родителите са запознати с тях.

Друг случай. Дете е прегазено от автомобил. Телевизионен репортер разпитва сестричката на убитото дете, която е била свидетел на катастрофата, как се е почувствала. Разпитът е точно на мястото, на което е станало произшествието. Според Георги от обществен интерес е да бъде показан инцидентът и да се говори за него, но не по този начин. Не през травмата на детето. Не трябва да се допуска детето да преживява отново цялата драма и да я разказва пред цяла България.

Ако журналист има разрешението на родителя да се оповести случаят с неговото дете, то тогава правилата са спазени, но въпросът е  това морално ли е? В Етичния кодекс на медиите е записано, че подобни новини трябва да се отразяват с хуманно отношение към хората, преживели трагедии, насилие и скръб. Да не се усилва мъката и страданието им. Да бъдат щадени. „За съжаление това не се спазва. Тук не става дума само за децата. Не може човек, който днес е загубил близък, да бъде показван и питан как се чувства“ – казва Георги.

Какво гледат децата по телевизията?

„Аз бих искал да водим един друг разговор с медиите. Защо в българския ефир няма родни детски и младежки предавания?“. Георги предлагаАсоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) да направи изследване сред българските деца, с което да проучи какви телевизионни предавания биха искали да има по телевизията. Да има предавания за деца, в които те да участват по начин, достоен за тях, а не унижаващ и показващ ги като жертви и престъпници.

Един от аргументите на СЕМ  по повод готвените промени в Критериите е, че телевизиите стават все по-неконкурентоспособни спрямо интернет по отношение на детската и младежка аудитория. „Ако оставим на страна заплахите в интернет за децата, можем да кажем, че те намират в глобалната мрежа много добри и интересни материали, които ги забавляват и учат на нови неща и които не могат да видят по телевизията. Какво предлагат телевизиите на децата? Съществуват крайно неподходящи за тях предавания. Например риалити програми, в които се допуска участие на деца или кеч боеве“ – казва Георги.

Какво следва

Какво ще се случи с предложените от СЕМ промени, ще стане ясно около 5-6 май. Очаква се становището на ДАЗД по въпроса, след това ще има заседание на СЕМ, в който ще участва и Националната мрежа за децата. Георги е категоричен, че ако промените бъдат приети, НМД ще ги атакува в съда. Въпросът според него е дали ние като граждани,  родители и специалисти ще допуснем това да се случи.

„Необходимо е да се навакса пропусната обществена комуникация. Всички замесени страни, както ние в НМД, така и СЕМ, медиите и  ДАЗД  трябва да осъзнаем отговорността си, да  започнем да се учим едни от други и да работим заедно за намиране на вярното решение.“ – казва Георги.

Хората също могат да бъдат активни. Ако гражданин иска да сигнализира за случай за нарушение  правата на децата в медия, може да се обърне писмено с жалба към ДАЗД с копие до СЕМ. Това изисква усилия, но институциите работят с писма. Разбира се, може да се обърне и към самата медия. Или да потърси по-широко отзвук в социалните мрежи.