Час по гушкане с «Надежда за нас»

Ще посветите ли една своя събота на гушкането на деца, които си нямат кой да ги гушка? Ще поиграете ли, ще порисувате ли, ще потанцувате ли с тях?

Ако имате желание можете да се присъедините към екипа на „Надежда за нас - 2008”- НСО, създадена от младежи, израснали в „дома” във Враца и техни приятели, които написаха и изпълниха проект с подкрепата на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и Институт „Отворено общество” – София.
„Часът по гушкане” е проект, който официално се нарича “Програма за преодоляване на емоционални дефицити сред децата от домовете на възраст между 7 и 12 години” и беше изпълнен с децата от Дом за деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров” – Враца.
Всяка втора събота две коли, натоварени с всякакви материали, плодове, дрехи и участниците в проекта и няколко доброволци поемаха от София към Враца. Екипът започна с 4 доброволеца, а в края на проекта те станаха 20, а има и още желаещи.
Идеята на проекта беше да създаде модел за общуване на децата с външни за дома хора, което да е не само приятно и весело, но полезно и да допринесе за интелектуалното, емоционално и физическо развитие на децата. Моделът е така разработен, че да бъде приложен и в други домове. Неформално дейности, които залягат в проекта са започнати още през 2006 година от Цветелина Стоянова, управител на агенция за пазарни и социални изследвания „Маркет ЛИНКС”, която е един от доброволците по проекта.
Проектът обхваща програма от 8 различни модула и съответните 8 занятия, които се провеждат от двама експерти и двама или трима доброволци на група от около 12 деца и е насочена към: опознаване на тялото; поддържане на физически и енергиен тонус; емоционално общуване – осъзнаване на „аз-а” в процес на комуникация; игрови ситуации и използване на методите на психодрама; арт-терапия: терапия с музика, звуци, танци, цветове и форми; физически, дихателни и енергийни упражнения. На всяко занятие се правят и тестовете за развитие на интелигентността на децата. Основният замисъл е децата да получават колкото е възможно повече лично внимание - всеки възрастен се грижи за две –три деца – показва им, насочва ги, прегръща ги и окуражава, тъй като един от основните проблеми при тях е ограничената социална среда и липсата на достатъчно внимание от страна на различни възрастни хора. При много от децата израсли в дом ценностите и поведенческите моделите, които би трябвало да се усвоят в в едно здраво семейство, липсват или са частично оформени. Децата от домовете рядко имат реална преценка за себе си и за околните. Те нямат възможност да развият осъзнато отношение към себе си и своето място в обкръжаващата ги среда поради липсата на «социално огледало» - възрастни хора, в чиито очи да се огледат, чието одобрение да получат.
Докато не бъдат затворени или трансформирани домовете за деца без родителска грижа трябва да станат по-отворено социално пространство, защото поради изолацията на децата в тях от една по-широка и разнообразна социална среда, те не само не успяват да компенсират съществуващите, но и създават нови дефицити в емоцианалното и интелектуално развитие на децата. Възпитателите в домовете по всякакъв начин трябва да бъдат подпомагани в техните усилия за отглеждането на децата – работата в подобна институция изисква много качества и умения, които формално не се преподават никъде. Проектът на «Надежда за нас – 2008» постави основа за «организирана външна» помощ и в тази насока, като за проектното време са проведени и две срещи с възпитателите, които включват елементи на обучения. Проектът доказа реалната възможност «външни» хора да помогнат на «вътрешните» – не като ги коригират и критикуват, а като ги подпомогнат в тяхната тежка задача да се погрижат за близо 70 деца, всяко от което има своята лична драма. Един възпитател «отговаря» за над 20 деца, така че той дори и да има голямо желание да се занимава с някое от тях, това е физически невъзможно. Затова и нежността, ласката, физическото докосване, индивидуалното внимание се оказват основният дефицит в прекалено груповия начин на живот в един дом.
Според участниците от екипа «Най-важното за децата е да ги погалиш, да им кажеш колко са добри, умни и красиви, че направеното от тях е най-прекрасното... и че имат нови приятели, на които съвсем искрено, по детски да кажат «Колко много те обичам!».

Ако всеки от нас намери поне един ден да подари на децата... ще стане различно.
Един ден, който ще промени живота ви ...

Гаврил Стефанов, Председател на УС на сдружение „Надежда за нас-2008” и възпитаник на ДДРЛГ „Асен Златаров”, гр. Враца