Боса, пребита, без телефон. Какво стана с "националния заместител" на Истанбулската конвенция
По нищо не личи, че България иска да защити жените от домашно
насилие. Откакто БСП и ГЕРБ обещаха да гласуват национални закони, с
които да “заменят” спорната, според тях, Истанбулска конвенция,
резултатът е следният: приети са изменения в два закона, но те уреждат
адекватно само един и половина от общо 11-те основни проблема, с които
се сблъскват жените, пострадали от домашно насилие.
Какво е гласувано до този момент
Безспорното постижение дотук е едно, а има и една малка стъпка
напред. Безспорната част е следната: властите вече са длъжни да уведомят жертвата, ако осъденият излезе на свобода или избяга. До този момент,
дори и да имаше някой осъден насилник, жертвата така и не разбираше дали той не е вече на свобода и дали тя не е отново застрашена. Психолози и
социални работници твърдяха, че това е един от елементите на тормоза, с
който жертвата трябва да живее. Сега няма да е така.
Малката стъпка напред е в това, че някои престъпления вече са
квалифицирани, ако са извършени "в условията на домашно насилие". Това е далеч от криминализирането на самото домашно насилие и на насилието,
основано на пола, но стъпка все пак е направена.
И двете промени бяха приети в началото на годината с измененията в Наказателния кодекс, внесени от Цвета Караянчева (ГЕРБ) и група депутати, както и с промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Какво липсва
Липсва основното – грижа за пострадалите. Липсва криминализиране на
самото явление и създаване на цялостна координирана политика по въпроса.
В момента никъде не е посочен орган, който да координира политиката в областта на домашното насилие, нито пък такъв, който да изработва
статистика за случаите на такова насилие. По данни на Световната здравна организация близо 35% от жените по света са били жертви на физическо
или сексуално насилие през 2016 г. Въз основа на този показател, както и на други статистически данни, е изчислено, че на всеки 10 000 жители
трябва да има един кризисен център, в който пострадалите да могат да
получат закрила.
В България липсват и двете – както надеждна статистика, така и центрове.
Репортаж на БНТ от преди три години показа, че нито социалното
министерство, нито МВР водят собствена статистика, а разчитат единствено на данните, които им се изпращат от съдилищата. Ситуацията е такава и
днес, което означава, че малкото законови промени са били предприети без да е ясно колко голям е проблемът.
От Фондация “Анимус” говорят за 1755 жени, потърсили помощ през 2018
г. Изследване на "Ноема" отпреди девет години установява, че в България
всяка трета жена е жертва на насилие, основано на пола. От Българския
фонд за жените са казвали, че през 2018 година 28 жени са били убити от
бивши или настоящи партньори. Но това число - 28 - не е взето от някакъв официален регистър, защото такъв няма. "Броим случаите по медийни
публикации и ги записваме във "Фейсбук" групи, това не е сериозно,
трябва истинска статистика", обобщава Юлия Андонова от Фондация П.У.Л.С.
Кризисните центрове – най-голямата липса
Що се отнася до центровете, дори и по този въпрос няма надеждни
данни. Властите от време на време изброяват ту 10, ту 13 центъра, но
емпиричният опит на експертите казва друго: центровете са 8. Те са в
София, Перник, Русе, Силистра, Варна, Димитровград, Пловдив и Ловеч,
където миниатюрен център за подслоняване на 3-4 души беше открит едва
преди две седмици.
Имало е и девети - в Плевен - но е бил закрит. Често се посочва и
центърът в Гоце Делчев, но в него по-често се приемат деца, а не жени. И въобще, всяко число, по-голямо от 8, означава, че говорещият причислява към центровете за жени, жертви на насилие, основано на пола, и
центровете за деца, преживели домашно насилие. А тук се опитваме да
преброим местата, в които именно жените могат да намерят подкрепа.
Малкото кризисни центрове са и за малко хора - средно за по 8-10 души.
В пернишкия център например, за който се грижи фондация П.У.Л.С., има 12 легла. Имало е случаи, когато на тях са били настанени 21 човека.
Не е възможно да върнеш човек, потропал на вратата на центъра, защото жените, които го правят, обикновено идват по нощници или пижами, често
пъти боси, без телефон и въобще без нито една вещ в ръка, защото са
избягали от вкъщи в единствените секунди, в които това е било възможно.
Повечето от тях имат видими рани или контузии.
За този недостатъчен брой центрове и легла държавата предоставя по
1.29 лв на ден за три хранения на възрастен човек - абсурдна сума, която в П.У.Л.С. компенсират с дарения или с продукти и храна собствено
производство.
Ако погледнем европейския стандарт, изискващ по един център на всеки
10 000 души население, това би означавало, че само в град София са нужни 124 центъра, а за страната като цяло – общо към 700. Изграждането им
изисква не само пари, но и професионален ресурс, постижим само ако
държавата си постави изрично за цел обучението и формирането на нужните
екипи. В центровете в други страни работят обикновено психолози,
социални работници, медицински сестри, лекари.
В България нещата протекоха другояче. На 2 февруари 2018 г. БСП внесе проектозакон от 12 реда – допълнение към Закона за защита на домашното
насилие, в който се предлагаше “най-малко по един” кризисен център във
всяка област. Управлението му трябваше да става по реда на Закона за
социалното подпомагане. Числото очевидно е било произволно посочено,
каквото би било и всяко друго число, след като няма национална
статистика.
Измененията, предложени от БСП и в двата закона, минаха на първо
четене и после не бяха придвижени. Те бяха остро критикувани от
неправителствената общност, която ги определи като работа “на парче”.
Критикува ги и правителството, защото установи, че противоречат на други закони.
Да теглим чертата. Дотук липсва статистика, координиращ държавен
орган, обучение на кадри, кризисни центрове и криминализиране на
домашното насилие - 5 основни елемента, без които борбата с целия
феномен е просто невъзможна. Като изключим 12-те реда с противоречиво
съдържание, които БСП написа, за да предложи по един център на област,
други законодателни опити в тази сфера изобщо не са правени.
Липсата на всичко останало
Освен от кризисни центрове жените жертви на насилие имат нужда и от
куп други социални услуги, които би следвало да се развиват
едновременно. Такива са горещите телефонни линии и консултативните
центрове, както и специализираната помощ за жертвите на сексуално
насилие. За две години няма нито един проектозакон за тези нужди.
Няма и проект, посветен на превенцията на домашното насилие. Тя може да се осъществява по много начини, но два от тях изглеждат основни: чрез психотерапия на самия насилник и чрез образователни програми в училищата.
Първото се смята за инструмент срещу възможен рецидив, защото насилникът, преминаващ през подходяща терапия, с по-малка вероятност би посегнал отново на някого. Второто е класически инструмент на превенцията във всички рискови области – ако децата израснат в среда, която не толерира насилието, това намалява вероятността те да се превърнат в насилници като възрастни.
Да теглим чертата и тук – липсват предложения, засягащи закрилата на
жертви на сексуално насилие. Липсват идеи за консултативни центрове и
телефонни линии. Липсват и двата основни елемента на превенцията. Това
прави нови 5 отсъстващи инструмента за противопоставяне на домашното
насилие. Кой знае колко още са останали зад борда и на този текст. А
минаха две години в борба с призрака на една международна конвенция -
първият в света документ, събрал на едно място нуждите на жени в риск.
Автор: Татяна Ваксберг
Източник: Свободна Европа (Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.) , 04 декември 2019 г.
Сходни публикации
![Анализ на промените в Закона за домашното насилие](/uf/analysis/2023/08/28/3212090326/thumb_court-hammer-books-judgment-law-concept.jpg)
Анализ на промените в Закона за домашното насилие
Близо двадесет години юристи и неправителствени организации настояваха за промени в Закона за защита от домашно насилие, защото
![Над 3000 са делата за домашно насилие годишно, половината се прекратяват](/uf/analysis/2022/11/03/7478504733/thumb_stop-1001080-1280.jpg)
Над 3000 са делата за домашно насилие годишно, половината се прекратяват
Анализ на OFF NewsКолко са делата за домашно насилие от 2017 г. до 2021 г.; колко от тях са завършили с осъдителни присъди и
![Може ли България да приеме Истанбулската конвенция с резерви и ”текст по текст”](/uf/analysis/2018/01/30/112208/thumb_questionmarkpng.png)
Може ли България да приеме Истанбулската конвенция с резерви и "текст по текст"
България ще приеме т.нар. Истанбулска конвенция "с резерви, така че всички да са спокойни". Това обяви премиерът Бойко Борисов