"Подкрепяща регулация": Трябва ли да има закон за дарителството

Анализ на Дневник.

"Вакуум", довел до пандемия.

Това е краткото описание на ситуацията с хората, търсещи помощ и средства за лечение на себе си или за свои близки, в последните четири години. Вакуум, причинен от разрушаването на добре работещи механизми (като Фонда за лечение на деца - бел. ред.) и заради липсата на адекватна тяхна алтернатива от страна на държавата. Вакуум, запълнен с пандемия от случаи на хора, които търсят средства, за да помогнат на своите близки, на себе си в желанието за по-добър живот или просто за още няколко дни живот.

Това са коментарите на неправителствени организации след разкриването на проблемните практики на дарителската платформа "Хелп Карма". След първоначалния шок организациите отново се обединяват - първо в отворено писмо, към което в рамките на седмица се присъединиха над 50 сдружения, фондации от сектора, а след това в търсенето на отговора а отсега накъде.

Отговорът на този въпрос обаче не е толкова лесен и очевиден. Казусът с "Хелп Карма", чието развитие предстои да видим след отговорите на фондацията и през действията на прокуратурата, която се самосезира и трябва каже има ли престъпление, извади наяве и още един въпрос: трябва ли да има регулация в сферата на дарителството и каква да бъде тя.

Еднозначен отговор няма, защото няма и просто решение.

Дарителството има нужда от подкрепа и от доверие

"Дарителството има нужда от подкрепяща регулация, така че да се развива и да се превръща в естествен рефлекс за обществото. Затова някаква регулаторна рамка би била полезна, но само когато тя е окуражаваща и санкционираща към потенциални злоупотреби, но не и рестриктивна към определени каузи", казва Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, една от организациите, които инициираха писмото след разкритията за "Хелп Карма" и които администрират единния номер за дарения - DMS.

Според нея категоричното заявяване, че трябва да има стриктна регулация, крие рискове, защото може "утре някой да каже - забраняваме организации, които подкрепят бежанците, да събират дарения". "Това е много специфична материя. Нашият опит в опита за предлагане на регулация, която е подкрепяща развитието на дарителството, показват, че такъв тип регулация не се приема или не става работеща. Давам пример със закона за доброволчеството, който отлежава повече от пет-шест години, защото държавата не вижда възможности в тази сфера да се развива обществото. Или друг пример - законът за меценатството. Той беше приет 2007 година. В него се предвиждаха механизми, които да подкрепят културните организации и оператори с една културна лотария, от чиито печалби да се инвестира в такъв тип проекти, както е националната лотария, но тя не видя бял свят", казва още Величкова.

Ключовото при дарителството е доверието. А то се печели много трудно и се губи много лесно. "То може да бъде съхранявано само през честния разговор и за лошите практики, и за добрите резултати, и за смисъла от това какво правят организациите, за да подкрепят", смята Величкова.

Може ли през един закон това доверие да бъде запазено? "Въпросът е какъв закон. Какво би било съдържанието на този закон. На няколко пъти поетапно се води този разговор. Поне от 12 години. Ние трябва като организации сами да проведем вътрешния разговор - кое е това, което би било решение - дали да е създаването на нови вътрешни правила, дали не е саморегулация", коментира още Величкова.

Но независимо дали това ще се случи, винаги ще се стига до подобни ситуации. Защото така става, когато "системата не си е на мястото". "Хората винаги ще търсят как да се борят за живота на близките си, дали ще е през дарителска платформа или самостоятелна кампания във фейсбук", смята още Величкова.

Законодателство, но ако следва добрите практики

"Дарителството е регулирано като данъчни облекчения - в данъчните закони, като легитимни получатели - в устройствения закон за сдруженията и фондациите. То не се случва в някакъв вакуум от регулации - има закон и за местните данъци и такси, който засяга получаването на дарения, има Закон за счетоводството и т.н. Освен това имаме и натрупани "добри практики" - за филтриране на кампании за лечение и на НПО, на избягване на конфликти на интереси, за нива на заплати и проценти за покриването им, за отчетност и комуникация с дарителите, за годишен одит и т.н.", коментира Елица Баракова, директор на Bcause - организация с над 20-годишна история в сферата на дарителството.

По думите й е добре законодателството да следва добри примери, а да не се прави опит да ги създава. "Това никога не е довело до нещо работещо, а може да затрудни работата", смята още Баракова.

Дарителството в България: за покриване на базисни нужди

В България има пандемия от случаи на хора, които търсят дарения, за да се спасят. "И при най-работещите системи има случаи, които изпадат от тях и нуждаещите се обръщат към дарители - когато възможностите за финансиране са изчерпани, има яснота, има честност в това обръщане към дарители", коментира Баракова.

Тя също смята, че големият проблем е, че от години "дарителството се използва за покриване на базисни нужди на деца и възрастни от лечение и рехабилитация - не само на посоченото място, но и в множество самостоятелни акции на хора".

"Много малка част от тези кампании са преминали през филтъра на добросъвестен и професионален преглед. В този смисъл въпросът е защо тези хора чувстват не само неувереност да се обърнат към държавните институции, но и действат панически. Този дефицит на доверие към бюджета и здравната каса нормално отваря място за появата на алтернативна каса, този път дарителска. Колко дългосрочно може да бъде това решение - не може, естествено", казва още Баракова.

"Случаят с "Хелп Карма" показва, че има вакуум за хората, които имат нужда от подкрепа, за да оцелеят, за да живеят достоен живот въпреки своите диагнози. Когато има такъв вакуум, той винаги се запълва, защото, независимо дали имаш дете, майка или съпруг със заболяване, естествено, че правиш всичко възможно, той да живее по-добре", коментира и Красимира Величкова.

След закриването на Фонда за лечение на деца през 2016 година и преместването му в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), все по-малко хора се обръщат към тях. Това е видно от отчетите за 2019 година (когато фондът премина към касата) и първите месеци на 2020 година.

"Важно е да се изследва причината, защото допускам, че много родители въобще не са потърсили касата, дали са били поощрявани от това, че виждат, че има много успешни кампании, които бързо успяват да наберат средства, и стои стигмата "държавата не работи". Или има проблем с тежките административни процедури, или е въпрос на комуникация през лекарите. Някъде нещо се чупи и съответно поради това хората са принудени да прибягват до алтернативни средства", казва Величкова.

Но според нея хората трябва да се опитват да минават през механизма, създаден в касата, а набирането на средства да е по-скоро последен шанс.

"Искаме повече хора да кандидатстват през касата, независимо дали получават решение за финансиране или отказ, но е важно да се трупа аналитична информация с какви диагнози хора кандидатстват, защо кандидатстват, какви са проблемите. Очевидно е ясно, че тази информация може да се ползва за застъпнически усилия, защото ролята на организациите, които водят кампании, е не просто да ги правят, а да предлагат във времето решения, за да се подобрява системата. Трети аспект, е че сме имали случаи, при които откази от касата просто са обосновани, че лечението не е подходящо", смята още Великова.

"Българският дарителски форум" е една от организациите, които администрират единния дарителски номер DMS. За да мине една кампания през него, трябва да са изчерпани всички други средства.

"Ние като организация работим въобще за това дарителството да се развива в България и да бъде култура на гражданите, на компаниите, на организациите. Дарителството е възможно, възможно е хората да правят неща за обществото си. Дарителството не е само подкрепата за болни хора, въпреки че това е най-емоционалното и този тип кампании привличат най-бързо подкрепа, особено тези, чийто живот е застрашен. Но дарителството може да е насочено и към каузи, свързани с човешки права, социална подкрепа, образование, екология, животни", смята още Величкова.

Какъв е размерът на даренията в България?

Няма обобщения информация за това колко са дарителите и какви са сумите, които се движат по такива каузи. Няма данни и колко са фалшивите кампании, които неминуемо се появяват през социалните мрежи. Според различните отчети на организациите, които те са задължени да предоставят, за 2018 година даренията са били малко над 100 милиона лева, казва Величкова.

Всяка година BCause оповестяват Световния дарителски индекс на британската организация КАФ (CAF), който се базира на проучвания на дарителството и доброволчеството в 128 държави. "За последните 10 години България винаги е на опашката - на 120-о място в света, и е на последно място сред страните от Източна Европа. Относително висок е делът на хората в България, които помагат на непознат - 36%, а даряващите пари са средно 16%. Доброволчеството е 5% и изглежда в застой през последните 10 години. Очевидно трусове на доверието към дарителството като настоящия не ни помагат да се движим нагоре", коментира още Елица Баракова.

Тя казва, че в системата, която работи с единния телефон, се вижда тенденция на увеличаване на броя на кампаниите на НПО и надхвърляне на броя на индивидуалните. "Това показва, че има резултат от инвестирането в умения организациите да представят убедително своите дейности и да привличат дарители. Така от всички, а не само от няколко водещи дарителски организации, се развиват дарителството, доверието и средата", смята още Баракова.

Тя намира положителни страни в средата и промяна към по-добро - "в нагласите, в опита на организациите". "Дарителството влезе в училищата, стана част от корпоративната култура. Фондации и фирми дарителки създадохме обединение - "Български дарителски форум". Дарители и каузи се срещат все по-лесно. Технологично имаме напредък - вече даряваме онлайн от целия свят. Имаме единен дарителски номер ДМС 17777, есемесите за който са освободени от ДДС - резултат от застъпничество и на база натрупан дарителски опит от няколко години. В "Платформата.бг" пък може да се дарява за български организации и да се получат данъчни облекчения и тук, и в САЩ", казва още Баракова.

"Много сектори на нашия живот съществуват благодарение на дарителите - услугите за жени и деца, претърпели насилие, програмите за опазване на природата, развитието на гражданската култура и разширяването на знанията ни за правата ни, спасяването на диви и градски животни. Дарители помагат на многодетни семейства, на сираци, на хора, изпаднали в затруднение по едни или други причини. Ние сме общество, оцеляваме като единен организъм благодарение на дарителството. Последното голямо изпитание - COVID-19 - преминаваме благодарение на дарителите, които осигуриха помощни средства за лекарите още преди държавата да успее да реагира", смята още Баракова.