ИПИ: Броят на чакащите за някои социални услуги е в пъти над капацитета на системата
При организация и средства някои услуги като патронажната грижа могат рязко да повишат обхвата си, пише Петър Ганев
Оценката на потребностите и обхвата на социалните услуги е ключов въпрос пред адекватността на системата за социална закрила в България. Детайлни данни от Агенцията за социално подпомагане (АСП) показват, че 1) има сериозен недостиг на капацитет за предоставяне на социални услуги в страната и 2) разликите в покритието на различните услуги са големи, като недостигът е най-вече в резидентните услуги за пълнолетни лица. В някои резидентни услуги броят на чакащите е в пъти по-голям от капацитета на системата.
Статията с автор Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във
възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*. Тя е част
от нов анализ на ИПИ „Оценка на ролята на централната и местната власт при предоставянето на социалните услуги в контекста на новото законодателство“.
Неравномерното разпределение по региони също прави впечатление, като
това има отношение и към предизвикателствата пред изготвянето на
Национална карта на социалните услуги през 2021 г.
Данните за броя на потребителите в социалните услуги за деца по вид
(консултативен тип и резидентна грижа) и специализираните институции за
деца (домове за деца лишени от родителска грижа) показват общ обхват на
системата в рамките на 14-15 хиляди деца и брой на чакащите от порядъка
на 150-200 деца.
Данните за обхвата и чакащите са сравнително постоянни за периода
2017-2020 г. Следва да се имат предвид и близо 2 хиляди деца, настанени в професионални приемни семейства – повечето сключили договор с общината и една малка част сключили договор с дирекция „Социално подпомагане“ по
настоящия адрес на приемното семейство.
Данните за броя на потребителите на социални услуги за пълнолетни лица
(специализирани институции и социални услуги в общността) показват общ
капацитет на системата от около 19,5 хиляди места и брой на чакащите от
порядъка на 17 хиляди души. През последните години броят на чакащите
расте – от 10-12 хиляди през 2017-2018 г. до над 17 хиляди през 2020 г.
Броят на чакащите е концентриран в определен тип услуги, като в някои
недостигът е много голям.
Специализираните институции за предоставяне на социални услуги за
пълнолетни деца и стари хора – това са домовете за пълнолетни лица с
увреждания и домовете за стари хора – по принцип имат по-голям обхват,
но при тях се вижда висок брой на чакащите.
При близо 8,8 хил. ползватели в тези домове, броят на чакащите е близо
6,3 хил. души. Почти 2 хил. души са само чакащите в домовете за стари
хора. Трябва да се отбележи, че капацитетът на тези институции е за над
10 хил. души, така че част от недостига потенциално може да бъде покрит. Броят на чакащите обаче остава голям и нараства през последните години.
В социалните услуги предоставяни в общността картината е разнопосочна. В дневните центрове за пълнолетни лица и за стари хора, както и в
центровете за социална рехабилитация броят на чакащите е много малък,
тоест почти не се отчита недостиг. Центровете за социална рехабилитация
например имат над 4,5 хил. ползватели, а броят на чакащите е от порядъка на 100 души. Драматично обаче изглеждат нещата в центровете за
настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания и за стари
хора. При общо около 1,6 хил. ползватели, броят на чакащите е близо 8
хил. души, тоест чакащите са 5 пъти над ползващите услугата. Подобна е
картината и в някои защитени жилища, където броят на чакащите е в пъти
над капацитета.
Данните сочат, че големият брой на чакащите е в резидентните услуги за пълнолетни лица и стари хора, докато дневните центрове изглежда имат сравнително добро покритие. Оценката на потребностите от нерезидентна грижа обаче е изключително трудна. Трябва да се отбележи, че липсата на официално чакащи, в т.ч. при някои услуги за деца, не означава автоматично липса на потребност. Напротив, рязкото повишаване на обхвата на някои „меки“ услуги в резултат на пандемията (като патронажната грижа) показва, че някои услуги могат рязко да повишат обхвата при наличие на организация и средства.
-----------------------
*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във
възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от
Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във
възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши
знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да
провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.
Автор: Петя Стоянова
Източник: Investor.bg , 15 февруари 2021 г.
Сходни публикации
Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на Министерство на финансите
Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната.
Общините имат нужда от системна подкрепа от държавата за провеждане на социална жилищна политика и поддържане на общинския жилищен фонд
Необходимо е да се приеме с широк политически консенсус дългосрочна Национална жилищна стратегия, в която да бъдат заложени
Кои от спешните задачи за децата влязоха в Програмата за управление на Република България?
Анализ на Национална мрежа за децатаНа 26.07. Министерски съвет прие 18-месечна Програма за управление на Република България от