Изгарянето на отпадъци в България придобива опасни размери, казва в нов доклад на „За Земята"

От 3 058 хил. тона генерирани битови отпадъци за 2021 г., 32.85% от тях се изгарят. Това са първите заключения на доклада „Изгарянето на отпадъци в България зад завесата - количества, здраве и технологии “, който „За Земята“ представи на 24 юли в БТА — Велико Търново в партньорство с гражданската организация с „Ти Решаваш“ — Павликени, особено активни в позицията си против предложението на „Петрургия“ ООД за завод за изгаряне на отпадъци в с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново.

Докладът „Изгарянето на отпадъци в България зад завесата - количества, здраве и технологии“ е отговорът на „За Земята“ на тревожната тенденция да се инвестира в изгаряне на отпадъци, която създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране. Резултатът е, че в цяла България никнат като гъби спорни проекти за изгаряне на отпадъци, въпреки опасността за здравето на хората и околната среда. Според данни от Националния статистически институт и Евростат за 2021 г., България постига 28.2% рециклиране при поставени цели от 60% рециклиране до 2030 г., 65% до 2035 г. и 10% депониране. Така през 2030 г. ще могат да се изгарят 30-40%. На този етап RDF и остатъците от сортиране представляват близо 58% от позволения капацитет на инсталациите за изгаряне. Само към 31 май 2024 г. са в ход поне три процедури за екологични разрешителни за общо 667 540 тона отпадъци на година, две от които са на територията на община Девня. Целият павликенски край и съседни общини също са застрашени от такава съдба заради инвестиционното намерение на „Петрургия“ ООД да изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно.

Изследването използва публичната информация в Националната информационна система за отпадъци и сравнява различните методи и технологии на изгаряне като се спира и на потенциалните здравни рискове. Пълната версия на доклада предстои да бъде публикуван през есента на 2024 г. В него ще се направи и сравнение между технологиите, използвани от операторите, които имат право да изгарят отпадъци в България — „Холсим България“ и „Хайделберг матириълс Девня“, „ТЕЦ Бобов“ АД, „Топлофикация Сливен“ ЕАД и др., както и върху негативните здравните ефекти, за които се знае твърде малко.

„Причина са изследването е желанието ни да вдигнем завесата и осветлим въпроса относно количествата изгорени отпадъци, използваните технологии и ефектите, които тези процеси нанасят на здравето на хората и околната среда. На първо място, липсва единна, сравнима и разбираема информация относно количествата изгорени отпадъци на територията на България. Тя се намира в различни доклади и разрешителни на компании, извършващи тази дейност или трябва да бъде поискана по Закона за достъп до обществена информация, което отнема време и експертна работа. Изпълнителната агенция по околна среда отказа да предостави информация за количествата изгорени отпадъци по кодове за всяка инсталация под предлог, че тази информация е конфиденциална. Гражданите не са наясно и със здравните ефекти и рискове за околната среда от използването на различни технологии за изгаряне, като подробен доклад, разглеждащ тези теми, ще бъде публикуван през есента на 2024г. Не се обсъжда и причината за все по-големият натиск за увеличаване на капацитетите за изгаряне.“, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.

Припомняме, че изгарянето се смята за остарял и нерентабилен начин за справяне с отпадъците — проектът за завод за изгаряне на отпадъци в София щеше да е последният инсинератор, построен с евросредства, ако не беше обявен за незаконен в съда. Вече съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат отлични резултати с устойчивото си управление на отпадъците, без да прибягват към тяхното изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.