Една година след PISA 2022: Без крачка към истински нужните промени в образованието

Целта на участието на държавите в програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA, не е да се направи класация по точки, не е и оценка на самите ученици. Целта е държавите да направят изводи от това как са се справили 15-годишните на теста и на тяхна база да планират дългосрочни реформи на образователните си системи. Това са направили страните, преживели преди години своя “PISA шок” – резултатите са дали тласък на истински промени в образованието, които след 5-10 години са се изплатили в по-добре подготвени за живота и пазара на труда млади хора.

България се “шокира” на всеки три години от 2001-ва година насам, откакто участва в PISA. “Шокът” обаче рядко трае повече от три дни. При излизането на PISA 2022 министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков заяви, че “образователната система работи добре. Трябва още малко да я калибрираме от знания към умения”. И обяви няколко конкретни мерки, сред които промяна на формата на националното външно оценяване след 10. клас, национални входни нива по природни науки и подкрепа за деветокласниците, чиито випуск догодина ще се яви на PISA 2025, изготвяне на задачи “тип PISA” за учениците, създаване на концепция за нови учебни програми, възможност за интегрирани учебни предмети. От останалите държавни институции, които би трябвало да са ангажирани с темата качествено образование – Народното събрание и Министерския съвет, не последваха реакции. Темата за реформите в образованието остана много далеч и от приоритетите на политическите партии. А липсата на конструктивен разговор на високо ниво и на надпартийно съгласие за дългосрочна и цялостна промяна в образованието продължава да обрича поколения наред млади хора и отдалечава страната ни от реален икономически растеж и здраво гражданско общество.

Сами по себе си, резултатите на PISA не са толкова важни. Важно е какво показват те, в нашия случай – че училищата ни не подготвят адекватно младежите за бъдещия им живот. Ако България наистина иска да развие в учениците си тези знания и умения, които ще ги направят активни граждани, успешни професионалисти и хора, пътят не е през това деветокласниците да се научат как да вземат един стандартизиран тест с повече точки. PISA измерва как се е справила държавата за целия период на задължителното образование – от предучилищна до 16-годишна възраст. А България не се справя добре и проблемите са много – от това, че децата на родители с ниски финансови възможности изобщо нямат достъп до добро образование, през недостатъчно качествената университетска и практическа подготовка на учителите и директорите до зле конструираните учебни програми и оценявания, които приоритизират зубренето пред мисленето.

Решенията на тези проблеми изискват смели политици, които са готови да поставят интереса на учениците пред своя собствен. Изискват обществен натиск – от учители, родители, граждани, бизнеса, които ясно да заявят, че няма повече да се примиряват с ниското качество на българското образование.

Макар и МОН да изпълни някои от заявените мерки, като промяната на формата на националното външно оценяване след 10. клас и провеждането на национални входни нива по природни науки, то не направи никакви крачки към истински важните и полезни реформи.

В декларацията си след PISA 2022 25-те бизнес организации посочват няколко конкретни посоки, в които трябва да тръгне промяната на българското образование:

Всички тези реформи ще предизвикат голям дискомфорт. Но трябва да се подготвим да го понесем и да подкрепим учителите и директорите – не за да се изкачим напред в класацията на PISA, а в името на бъдещето на българските деца.