По-малко субсидирани и по-евтини са възобновяемите източници на енергия от изкопаемите горива
Изследването на Ecofys сочи, че всичките директни енергийни субсидии в ЕС през 2012
година са били 122 млрд. евро, като изкопаемите горива (газ и въглища) и ядрената енергетика са получили около 36% (43 млрд. евро). В същото
време възобновяемите източници на енергия са стрували на европейския
данъкоплатец по-малко от мръсните горива – около 41 млрд. евро или 34%
от субсидиите.
В доклада са включени и външните разходите от енергетиката, които не са част от пазарните цени, като ефектът върху околната среда, здравето
на хората и климатичните промени. Тези външни разходи са прибавени към
субсидиите и тогава процентно се получава, че 70% от разходите отиват за изкопаеми горива и ядрена енергетика, а едва 18% за възобновяеми
източници на енергия.
За електрическа енергия, генерирана от крайбрежни вятърни централи,
разходите са приблизително 105 евро на мегават час (MW/h). В сравнение,
разходите за газова и въглищна енергия възлизат на около 164 евро за
MW/h и 233 евро за MW/h, съответно.
„Това изследване най-сетне разби мита, че възобновяемите източници
на енергия са по-скъпи от мръсните горива. Напротив, точно обратното е.
Изглежда страните членки продължават да имат напълно грешна схема за
субсидиране на енергетиката, въпреки твърденията и задълженията им. Те
просто залагат на грешния кон", зави Тони Лонг, ръководителят на офиса
за европейски политики на WWF.
Докладът излиза в много ключов момент за ЕС, който се подготвя да
постави основните на енергийната и климатичната политика за следващото
десетилетие. Лидерите на ЕС трябва да се съгласят на рамката за
енергийната и климатичната политика на срещата на Съвета на Европа на 23 и 24 октомври. Основните въпроси, които ще бъдат обсъдени отново са
енергийната зависимост и сигурност, стабилността на доставките,
намаляващото търсене, непосредствената нужда да се намалят емисиите на
въглероден диоксид и мерките за справяне с климатичните промени.
Изглежда възобновяемите източници на енергия са отговорът.
„Всеки политик, без значение от назначено или избрано правителство,
трябва да поеме ясната отговорност, че България ще направи бърз преход и поеме конкретни действия за повишаване на енергийната ефективност и
увеличаване на дела на възобновяемата енергия във всички сектори на
икономиката", смята Георги Стефанов, координатор на климатичните
политики в българския офис на WWF. „Подобни мерки са едни от малкото,
които могат да доведат до икономическо развитие и намаляване на сметките за енергия на населението. Нещо повече, когато ЕС си постави
индикативна цел, България трябва да се стреми да постигне двойно повече – когато ЕС иска 27% ВЕИ и 40% енергийна ефективност, то за нас ще е
добре да имаме двойно по-високи цели. Само така ще спрем да сме на
опашката на най-бедните страни, обслужващи родни или чужди енергийни
интереси, които традиционно вече се доказват като икономически и
екологични неефективни".
Източник: Коалиция "За да остане природа" , 16 октомври 2014 г.
Сходни публикации
Изгарянето на отпадъци в България придобива опасни размери, казва в нов доклад на „За Земята"
От 3 058 хил. тона генерирани битови отпадъци за 2021 г., 32.85% от тях се изгарят. Това са първите заключения на доклада
Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота
Преходът към възобновяеми източници ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване, сочи международно проучванеБългария може да
Граждански доклад: Инвестициите изпреварват реформите в областта на зелената трансформация
Въпреки наличието на 5,69 млрд. евро, някои от реформите, планирани в Плана за възстановяване и устойчивост на България, все