Пърформанс: Нашето последно па де дьо
29 май 2014 г.
Червена зала, 20.00 ч.
Пърформанс по Галина Борисова; идея, реализация и изпълнение: Ива Свещарова и Вили Прагер; драматург: Ани Васева; живопис: Борис Делчев; фотограф: Деница Русева; ПР: Миалена Халваджийска
„Нашето последно па де дьо" по Галина Борисова не е нито копие на оригинала, нито „авторска интерпретация", а оригинал-фантом, мутация на изходното произведение. Може ли интерпретацията да бъде нова творба? Ива Свещарова и Вили Прагер открояват специфични черти от творчеството на хореографа-мутант (както тя сама нарича себе си) Галина Борисова, присвояват ги и ги трансформират. Кражба ли е това или отдаване на почит? Обективен портрет или субективна интерпретация? Дали иронията отслабва или усилва драматизма? И как изобщо може да се прави представление за „жив класик" без при това той да бъде превърнат в музеен експонат? Или може би представлението за него е представление за нас? „Ако Петипа ни беше видял, „Умиращите лебеди" щеше да е дует, още преди на Фокин да му хрумне да прави соло". В представлението са използвани три хореографии на Галина Борисова от „Търсейки Версавия" (2001 г.), „Alfred's best friends" (2003 г.) и „Хуанита Хилдегард Бо" (2004 г.). Представлението се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и фондация „Етюд", в партньорство с Център за култура и дебат „Червената къща". Специални благодарности на: Галина Борисова, Гьоте – институт в България и клуб за социални игри „Каркасон".
Вход: 7 лв.
Пърформанс по Галина Борисова; идея, реализация и изпълнение: Ива Свещарова и Вили Прагер; драматург: Ани Васева; живопис: Борис Делчев; фотограф: Деница Русева; ПР: Миалена Халваджийска
„Нашето последно па де дьо" по Галина Борисова не е нито копие на оригинала, нито „авторска интерпретация", а оригинал-фантом, мутация на изходното произведение. Може ли интерпретацията да бъде нова творба? Ива Свещарова и Вили Прагер открояват специфични черти от творчеството на хореографа-мутант (както тя сама нарича себе си) Галина Борисова, присвояват ги и ги трансформират. Кражба ли е това или отдаване на почит? Обективен портрет или субективна интерпретация? Дали иронията отслабва или усилва драматизма? И как изобщо може да се прави представление за „жив класик" без при това той да бъде превърнат в музеен експонат? Или може би представлението за него е представление за нас? „Ако Петипа ни беше видял, „Умиращите лебеди" щеше да е дует, още преди на Фокин да му хрумне да прави соло". В представлението са използвани три хореографии на Галина Борисова от „Търсейки Версавия" (2001 г.), „Alfred's best friends" (2003 г.) и „Хуанита Хилдегард Бо" (2004 г.). Представлението се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и фондация „Етюд", в партньорство с Център за култура и дебат „Червената къща". Специални благодарности на: Галина Борисова, Гьоте – институт в България и клуб за социални игри „Каркасон".
Вход: 7 лв.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 октомври 2016 г.
КУРС: Мъдростта в действие
Новият Акропол ви кани да посетите курс: "Мъдростта в действие"Встъпителната лекция ще се проведе на 19 октомври 2016 г.
17 октомври 2016 г.
Доброволци: да помогнем на кестените
Скъпи доброволци, Новият Акропол ви кани и тази година да се включите в каузата: ДА ПОМОГНЕМ НА КЕСТЕНИТЕ място на провеждане:
26 септември 2016 г.
International Vocational Education & Training Association (IVETA) FREE NETWORKING EVENT
Събитието ще се проведе в Central Park Hotel.
