Документална изложба за Елена Рьорих в Националната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"

От 12 февруари 2010 г. до 26 февруари в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ е открита документалната изложба "Елена Рьорих". Изложбата е по случай 75-годишнината от подписването на Пакта Рьорих. Нейни съорганизатори са: Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Международният Център-Музей „Рьорих“ (Москва), Националното сдружение „Рьорих“, Центърът за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“. Изложбата се провежда с любезното съдействие на Посолството на Република Индия в България. В експозицията са представени книги, периодични издания, снимки, документи и други архивни материали, разкриващи богатството на творческото наследство на Елена Рьорих. Значителна част от снимките и архивните материали, предоставени от архивния фонд на Международния Център-Музей „Рьорих“ (МЦР), са изложени пред широката публика за пръв път. Представени са и книгите, подарени от МЦР на Националната библиотека. Елена Рьорих, изтъкнат мислител, писател и обществен деятел, е родена преди повече от 130 години на 12 февруари 1879 в Петербург. Тя оставя значително философско наследство. Заедно със съпруга си Николай Рьорих и по-големият им син Юрий Рьорих тя участва в най-голямата научна експедиция на ХХ век – Централноазиатската (1923-1928). Въз основа на събраните научни колекции по време на експедицията, Елена и Николай Рьорих основават в Индия през 1928 Института за хималайски изследвания „Урусвати“, с който сътрудничат водещи индийски и западни учени и деятели на културата. През ХХ век великата идея за защита на културните ценности по време на война и в мирно време получава своята практическа реализация благодарение на Елена Рьорих. Незаменим е нейният принос за утвърждаването на първия международен договор за защита на културните ценности – Пактът Рьорих. Пактът е иницииран от световно известния руски художник, учен и хуманист Николай Рьорих, чиято идея намира отклик и подкрепа в цял свят. Е.Рьорих има значителна роля в ръководенето и координирането на Международното движение за защита на културните ценности и, в частност, на Комитетите за Пакта Рьорих в Ню Йорк, Париж, Брюж (Белгия) и много други европейски страни. В Националната библиотека се съхраняват оригиналните издания на Комитета за Пакта Рьорих в Ню Йорк, изпратени на Българския комитет за Пакта по указание на Елена Рьорих. Пактът Рьорих е подписан на 15 април 1935 година в кабинета на Президента Рузвелт от 21 страни. Той утвърждава Знамето на Мира като международно признат флаг, който да обозначава и защитава паметниците на културата и научните и образователни учреждения така, както Червеният Кръст защитава ранените и болниците. Въз основа на Пакта Рьорих през 1954 е приета Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, която се позовава на Пакта Рьорих в своя преамбюл. Семейство Рьорих са живели повече от 30 години в Индия . Те са избрали тази страна не случайно. Тя е била и е страна на висока култура, на знания, натрупани и неизгубени от най-древни времена. Не е удивително, че именно в Индия идеята за Знамето на Мира намира дълбок отклик и през август 1948 нейното правителство, възглавявано от Дж. Неру, взема решение за одобряването на Пакта Рьорих. Десетилетия по-късно Индия подкрепя Святослав Рьорих, който е индийски гражданин, в участието му при реализацията на програмата „Николай Рьорих“ и детската асамблея „Знаме на Мира“ в България.