Библиотека
Резултати от проучвания на Програма „Достъп до информация“
Страницата предлага проучвания на ПДИ от 1998 година до днес по различни теми и аспекти на достъпа до информация в страната.
Колко струва достъпът до информация?
Настоящият анализ си поставя за цел да остойности основните елементи на достъпа до информация – работата по разглеждане на заявления за достъп, активното публикуване на информация и поддържането на масиви от отворени данни от страна на държавните институции.
Годишни доклади за състоянието на достъпа до информация в България от 2000 до днес
Годишните доклади очертават развитията в областта на правото на информация и неговото упражняване, свързани с най-важните събития в тази област през календарната година.
Какво и как „плаща” държавата: действащи механизми за финансиране на ЮЛНЦ
Публикацията предлага анализ на бюджетните средства за ЮЛНЦ от източници, различни от субсидиите от централния бюджет
Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.
Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19
Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.
Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие
Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.
Обществени нагласи към дейността на гражданските организации 2022
Публикацията представя резултати от национално представително проучване 2022.
Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България
През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.
Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България
Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.
Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България
През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма
степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през
годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от
важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.
Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България
През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.
Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021 – 2022 г.
Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България. В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички. Настоящото изследване предлага и първи по рода си подробен анализ на популистките нагласи в България. В тази си част изследването констатира, че от идеологическа гледна точка огромна част от гражданите попадат в група с нагласи, които не са нито завършено популистки, но и не могат да бъдат определени като либерално-демократични.
Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 г.
Данните от изследването показват, че според съществени групи в българското общество наличието на отчетно, отговорно и ефективно управление, което се разглежда като основна цел на демократичното устройство, все още не е постигнато. Въпреки увереността на мнозинството граждани, че разполагат с политически и граждански права, които са защитени, много малка част от тях имат практически опит с реалното упражняване на тези права.Слабото участие на гражданите в обществения живот и процеса на вземане на решения е частично обусловено от определени демографски фактори: бедните, ниско образованите и хората в напреднала възраст по-рядко съобщават, че се включват във форми на организиран обществен живот. Дискриминацията и стагнацията на реформите за модернизиране на администрацията и за насърчаване на върховенството на правото са също сериозни фактори за изключване на широки обществени групи от управлението.
Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2015 г.
Данните от изследването показват, че мнозинството български граждани са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите в страната. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт.
Индекс на настигането 2017: иска се повече
Процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите съседи на Запад продължава и като цяло е успешен, но все още нито една нова държава членка на ЕС от Централна и Източна Европа не е достигнала средните нива на цялостно развитие, характерни за старите страни членки на съюза.
Индекс на настигането 2018: Толкова ли е трудно
През 2018 година все още нито една от страните, присъединили се към ЕС с разширяванията на съюза от 2004 година насам не успява да достигне до средните нива на развитие на старите страни членки в икономиката, качеството на живот, демокрацията и управлението.
Индекс на настигането 2019: да караш на изпарения
Данните използвани в Индекс 2019 обхващат периода преди започването на пандемията Ковид-19, която обхвана света в началото на 2020 г. Следователно, данните и резултатите в доклада отразяват ситуацията в Европа преди свързаната с Ковид-19 здравна, икономическа и социална криза. В Индекс 2019, България е на 29 място като страната се представя най-добре в категориите „Икономика“ (28 място) и „Управление“ (28 място). Най-слабо е представянето в категорията „Качество на живот“ - (30 място). В „Демокрация“ страната е на 29 място.
Индекс на настигането - онлайн платформа
Онлайн платформа с информация за това какво представлява Индексът на настигането, как се измерва „настигането“ и как може да се използва индексът.
Индекс на настигането 2021: Къде са те сега?
Три десетилетия след края на Студената война и непосредствено преди войната в Украйна нито една бивша социалистическа държава от Източна и Централна Европа не е успяла да достигне средните нива на развитие на старите страни членки на ЕС. В същото време новите страни членки на ЕС се представят значително по-добре от страните-кандидатки за членство, както и от останалите страни от бившия социалистически лагер. Това показва „Индексът на настигането“, който за десета поредна година регистрира процесите на сближаване и раздалечаване в Европа. Индексът измерва представянето на 35 страни на базата на 47 индикатора в четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Изследването обхваща настоящите и бившите държави членки на ЕС, както и страните кандидати и потенциални кандидати за членство.
