Библиотека
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19
Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие
Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Обществени нагласи към дейността на гражданските организации 2022
Публикацията представя резултати от национално представително проучване 2022.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България
През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България
Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България
През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма
степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през
годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от
важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България
През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021 – 2022 г.
Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България. В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички. Настоящото изследване предлага и първи по рода си подробен анализ на популистките нагласи в България. В тази си част изследването констатира, че от идеологическа гледна точка огромна част от гражданите попадат в група с нагласи, които не са нито завършено популистки, но и не могат да бъдат определени като либерално-демократични.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 г.
Данните от изследването показват, че според съществени групи в българското общество наличието на отчетно, отговорно и ефективно управление, което се разглежда като основна цел на демократичното устройство, все още не е постигнато. Въпреки увереността на мнозинството граждани, че разполагат с политически и граждански права, които са защитени, много малка част от тях имат практически опит с реалното упражняване на тези права.Слабото участие на гражданите в обществения живот и процеса на вземане на решения е частично обусловено от определени демографски фактори: бедните, ниско образованите и хората в напреднала възраст по-рядко съобщават, че се включват във форми на организиран обществен живот. Дискриминацията и стагнацията на реформите за модернизиране на администрацията и за насърчаване на върховенството на правото са също сериозни фактори за изключване на широки обществени групи от управлението.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2015 г.
Данните от изследването показват, че мнозинството български граждани са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите в страната. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на настигането 2017: иска се повече
Процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите съседи на Запад продължава и като цяло е успешен, но все още нито една нова държава членка на ЕС от Централна и Източна Европа не е достигнала средните нива на цялостно развитие, характерни за старите страни членки на съюза.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на настигането 2018: Толкова ли е трудно
През 2018 година все още нито една от страните, присъединили се към ЕС с разширяванията на съюза от 2004 година насам не успява да достигне до средните нива на развитие на старите страни членки в икономиката, качеството на живот, демокрацията и управлението.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на настигането 2019: да караш на изпарения
Данните използвани в Индекс 2019 обхващат периода преди започването на пандемията Ковид-19, която обхвана света в началото на 2020 г. Следователно, данните и резултатите в доклада отразяват ситуацията в Европа преди свързаната с Ковид-19 здравна, икономическа и социална криза. В Индекс 2019, България е на 29 място като страната се представя най-добре в категориите „Икономика“ (28 място) и „Управление“ (28 място). Най-слабо е представянето в категорията „Качество на живот“ - (30 място). В „Демокрация“ страната е на 29 място.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на настигането - онлайн платформа
Онлайн платформа с информация за това какво представлява Индексът на настигането, как се измерва „настигането“ и как може да се използва индексът.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на настигането 2021: Къде са те сега?
Три десетилетия след края на Студената война и непосредствено преди войната в Украйна нито една бивша социалистическа държава от Източна и Централна Европа не е успяла да достигне средните нива на развитие на старите страни членки на ЕС. В същото време новите страни членки на ЕС се представят значително по-добре от страните-кандидатки за членство, както и от останалите страни от бившия социалистически лагер. Това показва „Индексът на настигането“, който за десета поредна година регистрира процесите на сближаване и раздалечаване в Европа. Индексът измерва представянето на 35 страни на базата на 47 индикатора в четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Изследването обхваща настоящите и бившите държави членки на ЕС, както и страните кандидати и потенциални кандидати за членство.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
2023 Gender Social Norms Index
2023 Индекс на социалните норми по отношение на пола
Индексът е въведен за първи път в Доклада за човешко развитие на ПРООН от 2019 г. Той се определя чрез индикатори в четири направления: политически, образователен, икономически и физически интегритет. Той определя областите, в които жени и девойки са подценени и дискриминирани.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
Столична община, Топлофикация София ЕАД и КЕВР са институциите, заради които ограничават правата на гражданите по ЗДОИ
Кратък анализ на адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ във връзка с предлаганите перомени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), публикуван в Информационния бюлетин на ПДИ, Брой 6 (234), 2023 г.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Supporting Sustainable Reconstruction in Ukraine
Подкрепа за устойчиво възстановяване на Украйна
Последното издание на НПО център за трансатлантически диалог представя резултатите от проучване на общественото мнение в Украйна за възстановяване на страната от разрушенията на войната. Публикацията предлага препоръки по основните теми на реконструкция на Украйна, насочени към граждански организации, правителствени институции, бизнеси и донори в международната общност.Свали документа
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2021 – България
Индексът за устойчивост на НПО проследява развитието на гражданския сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 25 години. За България той се изготвя от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП).